Изграждане на силна емоционална връзка с децата

Някои родители смятат, че ако не удрят или не крещят на децата ще загубят авторитета си пред тях или че ще ги разглезят. Други искат да спрат да крещят и удрят, но просто не знаят какво да правят, когато с стресирани или ядосани. Понякога проблемните ситуации в родителството изглеждат твърде сложни и сякаш нищо, което правим не е правилно.

Повечето от нас ставаме родители без да сме наясно как се развива едно дете и разчитаме на инстинктите или опитът от нашето собствено детство. Често обаче инстинктите са само емоционални реакции, които не са добре обмислени. А понякога опитът от детството е негативен или дори свързан с насилие.

Как тогава родителите да изградят силна и здравословна връзка с децата си и да ги научат на всичко необходимо без физически или унизителни наказания?

Това може да се случи като се използват четири принципа, които са приложими при всички взаимоотношеня с децата, а не само при тези, които са предизвикателни. Това са:

1. Определяне на дългосрочни родителски цели
2. Осигуряване на грижа и градивност във всички ситуации на контакт с детето
3. Разбиране как децата мислят и чувстват в различни ситуации
4. Прилагане на подход, насочен към разрешаване на проблема, а не към наказание при наличие на конфликт

Тези четири принципа са основополагащи за една здрава връзка между родител и дете и имат дисциплиниращ ефект в положителен смисъл.

10 навика, които заздравяват връзката с детето

Родителски предизвикателства

Ежедневието на един родител е изпълнено с това да накара детето си да направи нещо сега – сега да си обуе обувките, сега да се дръпне от пътя, сега да влезе вкъщи, сега да спре да удря. Когато децата не правят това, което искаме нивата на стрес в нашия мозък рязко нарастват. Ако също така ни притиска времето, страх ни е или чувстваме, че се излагаме пред чужди хора, стресът нараства още повече. Също така може да сме стресирани и заради притеснения в работата или други области на живота.

Когато сме спокойни, мозъкът ни отговаря рационално. Можем да премислим нещата и да реагираме разумно. Ако обаче сме стресирани, тялото и мозъкът ни реагират различно. Мускулите се напрягат, сърдечният ритъм се учестява и мозъкът ни превключва на режим „паника“. Тогава отговарят емоциите ни, а не разумът. Губим способността си да мислим ясно. Вместо това реагираме емоционално. Ако сме паникьосани, чувстваме се безсилни или отчаяни, по-скоро реагираме с гняв, шамар или крясъци. Казваме неща, които не мислим или да направим нещо, от което се срамуваме по-късно.

Посоченото по-горе поведение е нормално и може да се случи на всеки родител. Но всеки път когато се случи, то отслабва връзката дете-родител. Колкото по-често се случва, толкова по-слаба е връзката.

Какво може да ни помогне да реагираме по-конструктивно в такива ситуации?

Добре е да осъзнаем, че горепосочените ситуации често се появяват много често по отношение на краткотрайни проблеми. Целите ни по отношение на краткосрочни проблеми са много различни от тези в дългосрочен период. Проблемът е да превключим от текущи, краткосрочни към дългосрочни цели. Ако направим това текущия ни стрес се превръща във възможности да научим децата, на това, което в действителност искаме те да постигнат.

Представете си, че гледате през леща, която може да увеличава или да намалява мащаба. Когато намалявате мащаба и виждате отблизо, вие ще виждате само текущата ситуация, ще се стресирате и ще реагирате само на това, което се случва сега в момента. Но ако увеличите мащаба и гледате „от високо“, ще забележите „голямата картина“. Така ще видите факторите, които оказват влияние върху ситуацията и докъде ще ви заведе тази ситуация. Също така дори може да видите как текущата ситуация може да повлияе на бъдещи ситуации.

Погледът „от високо“ ще ви покаже причините за поведението на детето и какво научава то от вашите реакции. Използването на тази своеобразна леща ще позволи да се фокусирате върху дългосрочни цели в текущи, краткосрочни ситуации.

Първата стъпка за изграждане на здрава връзка дете-родител е да определите дългосрочните си родителски цели.

Родителски цели

За да изясним разликата между фокусиране върху дългосрочни и краткосрочни цели в текуща ситуация, нека да си представим следното:

Обичайна сутрин вкъщи. Детето се приготвя за училище и закъснява.

Първо, помислете с какво искате детето да се справи сега. Вероятно става въпрос за това да се съсредоточи върху обличането, яденето на закуската, измиването на зъбите и събиране на нещата за училище. Това са краткосрочни цели.

Детето продължава да се мотае и времето напредва много. Напомняте му да побърза, но то не го прави.

Помислете сега как се чувствате. Какво се случва с тялото ви, каква физиономия имате на лицето си, как звучи гласът ви? Вероятно се чувствате напрегнати, пулсът ви е учестен, лицето ви е сериозно, а тонът на гласа е повишен. Какво се случва с емоциите ви? Сигурно сте отчаяни, чувствате зараждаща се паника и бързо приближавате към състояние на гняв.

Продължавате да казвате на детето да побърза, но то като че ли става все по-бавно и по-бавно. Гласът ви вече е ядосан и търчите из къщата, казвайки, че ако закъснеете заради него ще имате проблеми на работа.

Какво мислите в този момент? Може би: „Знам, че той/тя може да се подготви. Прави го нарочно за да закъснея.“ Или: „Защо никога не ме слуша? Трябва да го/я накарам да ме слуша.“ Или: „Не може да се държи така. Сега ще му/й покажа кой командва вкъщи.“

Какво правите после? Много родители в такава ситуация започват да крещят. Казват неща като: „Ако не си готов/а до 2 минути, тръгвам без теб.“ Или: „Защо винаги се държиш така?“ Или: „Не се научи вече.“ Може да заплашат детето с наказание като шамар или да му вземат нещо, което то обича. Може да заплашат детето, че ще го заведат на училище голо т.е. преди да се е облякло. Някои дори биха разтърсили, ударили или обидили детето с думи като глупак и др.

Какво се случва с детето в тези сценарии?

Обикновено, когато емоциите ни водят не виждаме резултатите от действията ни върху децата. Ако погледнем отвисоко ще видим, че детето е стресирано, уплашено от гнева ни или от заплахите, отправени към него. Децата може да се почувстват много наранени или тъжни от обидните думи към тях. Нашите наказания вероятно ги карат да се чувстват необичани и нежелани. Такива реакции буквално „затварят“ разума им. Те започват да реагират емоционално – детето плаче, удря или крещи. Детето ви се чувства паникьосано точно както и вие. А двама паникьосани човека няма как да намерят правилното решение на проблема.

Най-вероятния изход от тази ситуация ще бъде, че изпращате ядосани детето на училище без усмивка и без да го прегърнете. Докато стигнете до работа разумът се е върнал, чувствате се зле и вече съжалявате за нещата, които сте казали или направили. Детето ще има проблем с концентрацията в училище, чувства, че не е обичано, чувства се отхвърлено и изоставено. Учителят може да се ядоса от това, че детето не слуша. Детето може да мисли за това, че е глупак точно преди да влезе в час за контролно или да се чувства неприятно и да се го изкара на по-малко деца. Вие ще имате проблем с концентрацията на работа, защото ви е срам от поведението ви и защото се тревожите за детето. Вашата краткосрочна цел е постигната – пристигнали сте на работа на време. Но връзката с детето, както и самооценката му са нарушени.

Сега си представете следната ситуация:

Детето ви е пораснало. Празнувате 20-тия му рожден ден. Представете си как изглежда детето на тази възраст? Каква личност се надявате да бъде то?

Помислете за качествата, които се надявате, че притежава вашето дете като млад човек. Много родители се надяват, че ще отгледат уверени, честни, уважавани, съчувстващи, мотивирани, отговорни, разумни и неагресивни хора. Това ли се надявате да видите и вие у вашето дете?

Какъв вид отношения бихте искали да имате с детето си, когато то е на 20 години?

Какви чувства се надявате, че ще изпитва детето ви към вас? Много хора се надяват, че децата им ще ги обичат, ще искат да прекарват време с тях, ще се допитват до тях за съвет, ще се грижат за тях и ще им се доверяват. Такава ли връзка се надявате да имате и вие?

Когато мислите за надеждите си за бъдещето, вие определяте дългосрочните си цели.

Сега помислете дали реакциите ви в текуща стресова ситуация водят до постигане на дългосрочните цели.

Когато крещите на детето, показвате ли му как да се държи с уважение? Когато удряте детето, показвате ли му как да разрешава проблеми без използване на насилие? Когато заплашвате детето, изграждате ли доверие помежду си?

Децата се научават да се справят със стреса, като гледат как ние правим това. Ако ние като родители крещим, удряме и обиждаме, учим децата на точно обратното на това, което искаме те да научат в действителност. Всеки път, когато реагираме емоционално, изпускаме възможност да покажем на детето как да се справи по-добре.

Ключът към силната емоционална връзка и ефективното обучение е да виждате текущите ситуации като възможност да работите за изпълнение на дългосрочните цели.

Когато мускулите ви се напрегнат, пулсът ви се ускори и гласът ви се повиши, това е сигнал, че пред вас има възможност да научите детето на нещо важно. Да го научите как:

• да се справя със стреса;
• да комуникира с уважение към другите, когато е ядосано;
• да овладява конфликт без физическа сила;
• да мисли за чувствата на другите хора;
• да постига цели без да наранява останалите физически или емоционално.

Стресът и отчаянието може да ви дадат възможност да бъдете модел за подражание за вашето дете. Когато вие се справяте добре, показвате как и то може да справи със собствения си стрес и отчаяние.

Това е едно от големите предизвикателства на родителството – постигане на дългосрочни цели чрез постигане на краткосрочни такива. Как се постига това? Като фокусираме разума върху двата най-мощни инструмента на родителството – градивност и грижа.

Осигуряване на грижа

За да разберете защо грижата е важна за връзката дете-родител и за това как детето учи, опитайте да отговорите на въпросите по-долу.

Представете си, че започвате да учите чужд език. На всеки въпрос дайте отговор, който се отнася в най-голяма степен до вас:

• Ще успявате ли да научите, ако учителят: казва, че се справяте добре или посочва само сгрешеното от вас?
• Ще успявате ли да се научите, ако се чувствате: в безопасност в присъствието на учителя или изплашени, че учителят може да ви удари, ако направите грешка?
• Ще успявате ли да учите, ако мислите, че: учителят ще е до вас и ще ви подкрепя, дори когато правите грешки или ще се вбеси и ще излезе от стаята, когато правите грешки
• Ще искате ли да прекарвате време с учител, който е: учтив и проявява разбиране или критикуващ и ви притеснява?
• Ще имате ли желание да учите повече, ако учителят: ви казва, че сте способен или ви казва, че сте глупак?
• Ще споделяте ли с учителя, че имате проблеми, ако знаете или очаквате, че той/тя: ще ви изслуша и ще помогне или ще се ядоса и ще последва наказание?

Без значение къде живеят или с какво се занимават, повечето възрастни ще изберат първия отговор на всеки от тези въпроси. Причината е, че сме устроени да имаме желание да опитваме, да учим от собствените си грешки и да се справяме по-добре, ако околните ни подкрепят. Ако сме изплашени, мотивацията изчезва и сме по-неуверени в себе си. Някои хора дори ще се отдръпнат и може да реагират агресивно. Други ще станат тревожни, което ще им попречи да учат добре. Трети може да започнат да мислят, че са глупави, да се откажат и да се депресират.

Точно както възрастните, когато са уплашени децата губят желание да опитват.

Затварят се в себе си, тревожат се или развиват депресия. И точно като нас, възрастните, децата учат най-добре, когато се чувстват уважавани, разбрани, в безопасност, сигурни и обичани. Ето това е грижа. Тя представлява физическа и емоционална сигурност. В грижовна атмосфера децата се чувстват в безопасност дори, когато правят грешки. Имат доверие на родителите си, което от своя страна изгражда увереност и желание да опитват. Научават и колко важно е съчувствието и уважението към чувствата на околните. Грижовна домашна обстановка спомага за полагане основата на постигане на дългосрочните цели.

Как родителите проявяват грижа към децата си? Постигат я като:

• показват, че обичат децата дори когато те правят нещо неправилно;
• успокояват децата, когато са наранени или ги е страх;
• слушат децата;
• играят с тях;
• смеят се с тях;
• подкрепят децата, когато те имат затруднения;
• окуражават ги, когато трябва да направят нещо трудно;
• казват им, че вярват в тях;
• признават техните усилия и успехи;
• показват на децата, че им имат доверие;
• забавляват се с децата;
• прегръщат ги;
• четат им;
• казват им, че ги обичат.

Грижата е абсолютно необходима за да се изгради силна емоционална връзка дете-родител. Трябва да е налице във всеки един момент. Но сама по себе си, грижата не е достатъчна. Трябва да е придружена от градивност в отношенията.

Как да установите връзка с детето си използвайки езици на любовта

Осигуряване на градивност в отношенията

За да разберете защо градивността е важна за връзката дете-родител и за това как детето учи, опитайте да отговорите на въпросите по-долу:

Представете си, че започвате да учите чужд език. На всеки въпрос дайте отговор, който се отнася в най-голяма степен до вас:

• Ще успявате ли да учите по-добре, ако учителят: показва как се пишат новите думи и учи на правилата за писане или очаква вие сами да откриете как се пишат новите думи и ви наказва, ако правите грешки?
• Ще се научите ли по-добре, ако учителят: дава нужната информация така, че да успеете на даден изпит или не дава никаква информация, която е нужда и се ядосва, когато се провалите на изпита?
• Бихте ли искали да прекарвате време с учител, който: обсъжда с вас грешките и показва как да се подобри представянето ви или се чувствате заплашени, че ще ви удари, ако направите грешка?
• Ще учите ли по-добре, ако мислите, че: учителят ще е до вас и ще ви подкрепя, дори когато правите грешки или ще ви удари, когато правите грешки
• Ще учите ли по-добре, ако учителят: окуражава и съветва да опитвате или казва, че никога няма да научите нещо?
• Ще искате ли да споделите с учител проблемите си, ако знаете, че той/тя: ще опита да разбере защо имате такъв проблем и ще помогне да намерите нов подход за разрешаването му или ще се ядоса и ще последва наказание?

Повечето родители избират първата възможност от отговорите на тези въпроси. Причината е, че има по-голяма вероятност да успеем да се научим, ако имаме налична необходимата информация и когато някой ни говори спокойно за нашите грешки, както и ни показва как да бъдем по-добри следващия път. Ако учителят не ни дава необходимата информация, не ни обяснява и ни наказва, когато грешим, няма как да ставаме по-добри в дадено умение. Ако сме наранени или притеснени, когато правим грешки, ще започнем да ги крием. Ако учителят е агресивен, а не съчувстващ, то децата се научават, че агресията е подходящ отговор и се затварят в себе си.

Ако установим правила, които ние самите не спазваме, но очакваме децата да го правят или очакваме те сами да научават/откриват нещо ново и биват наказани, когато сгрешат, децата ще се чувстват притеснени и объркани.

Ако родителите се опитат да ги накарат да правят нещо по даден начин насила, те ще се заинатят. Ако родителите нараняват децата, когато те правят грешки, децата ще ги е страх да опитват. Точно като нас, възрастните, децата учат, когато имат необходимата информация, когато им се помага да намерят подходящи начини да постигнат целите си и когато разберат причината за наличието на правила и указания. Това е градивност. Тя е информация и ясна комуникация, основана на взаимно уважение. И съответно не е насилване, контрол или наказание. Градивността осигурява на децата инструментите, чрез които да успеят, когато родителите ги няма.

Как родителите да осигурят градивност? Като:

• действат като положителен пример и дават такива указания;
• обясняват причините за наличие на дадено правило;
• включват децата в определянето на правилата;
• обясняват гледната си точка и изслушват гледната точка на детето;
• помагат на децата да поправят грешките си така, че да се поучат от тези грешки;
• им показват ефектите от техните действия върху другите;
• говорят с децата често;
• са честни и гъвкави в подходите си;
• управляват гнева си и избягват ситуации, които биха могли да заплашат децата по някакъв начин;
• подготвят ги за трудни ситуации като им казват какво да очакват и как евентуално биха могли децата да се справят с тях;
• предоставят информация, която е нужна за да се вземат правилни решения;
• избягват да отправят заплахи като това, че ще ударят, ще повикат чудовища или други подходи, които плашат децата или ги карат да се чувстват необичани.

Изграждането на емоционална връзка между родител и дете изисква комбинация от грижа и градивност, когато детето се развива – от бебешка до юношеска възраст. За да се постигне това е необходимо родителят да развие мислене, което е насочено към дългосрочните цели и подсигуряване на грижовна обстановка на учене и информация за тяхното постигане през целия период на развитие на детето.

Източник Savethechildren.net

Благодарим за доброволния превод на Поликсения Панайотова!