Майка-орлица – защо не е добре да бъдем такъв тип родител

Мисля, че настоящото поколение родители на малки деца откри, че да участваш активно във възпитанието на децата, е наистина важно. Но тези родители, също така, издигнаха активното родителство до нови висоти — както го направиха с толкова много други начинания.  Американското общество има склонността да изповядва идеята, че ако нещо е добро, то може само да се подобрява. Именно тук трябва да коментираме идеята за родителите от типа „майка-орлица“, тъй като тази стратегия всъщност не води до нищо добро.

Ползите от това да се учим „по трудния начин“

Едно скорошно изследване на Университета в Бъфало отговаря на въпроса, дали поведението на прекалено загрижените родители, вреди на децата им. Изследователите проучили родители, които са минали през различни трудности и открили, че, от една страна, преминаването през много травматични преживявания не предвещава нищо добро за устойчивото им поведение в дългосрочен план, а, от друга – че, липсата на трудности също не подпомага изграждането му.

Справяне и способности

Преодоляването на предизвикателства помага на децата да изградят устойчиво поведение, да развият умения за справяне в трудни ситуации. С напредването на възрастта, когато се сблъскат с предизвикателствата, те могат да си кажат: “Добре, минах през това, затова най-вероятно ще се справя и с тази ситуация.” Децата се учат чрез метода на „пробата и грешката“ — това проработи; това – не. Родителите възприемат трудно този метод, тъй като те изобщо не искат да виждат децата си да страдат.  Но, умения не се изграждат без страдание!

В крайна сметка, свръхзащитеното дете ще стане възрастен и ще се сблъска с проблемите на възрастните: “Не мога да си намеря работа!”, “Не ме приеха в програмата, която исках!”, “Този младеж не ме помоли да се омъжа за него!”. Каквато и да е ситуацията, ако детето не притежава инструменти за справяне с разочарованието, ако не е борбено и не проявява постоянство, тогава то ще има проблеми. Мисля, че този вид липса на устойчивост – чувството, че е неуспешен възрастен и че не може да се справи – често завършва с депресия.

7 начина да окуражите децата си да опитват нови неща

Стабилни граници

Друг проблем е желанието на родителите да съпреживеят детството си чрез своите деца. Разбирам, че е трудно да се устои! —но, когато размиете границите, опитвайки се да преживявате отново своите тийнейджърски години със своето дете-тийнейджър, това може да доведе до свръх-идентификация.

Искате да направите преживяването възможно най-приятно и за двама ви, т.е. искате да се уверите, че дъщеря ви се наслаждава на удоволствията, които са ви били отказани и се сдобива с успеха, който вие не сте постигнали веднага. Но, когато се ангажирате с преживяването по този начин, вие го управлявате и не позволявате на детето си наистина да изживее своите постижения. Така че, то, в крайна сметка, не чувства, че преживява събитието истински и се чувства ограбено от възможността да се справи само.

Объркване на ролите

Желанието на родителите да предпазят децата от страдание, също е една от причините за поддържането на лоша дисциплина.  Ако прекалено много се отъждествявате с детето си, тогава за вас ще бъде болезнено да го дисциплинирате, тъй като буквално се поставяте на негово място и имате чувството, че трябва да бъдете строги със себе си. Следователно, всички тези родители са нещо като приятели, а не родители на децата си. Но, знаете ли, децата си имат приятели; това, от което имат истинска нужда са родители, които умеят да казват: “Не! И това ще бъде последствието, ако направиш онова, което казах, че не може да правиш!”

Наличието на родители, които поставят ограничения, дава възможност на децата да изпробват собствения си морален компас. Те се научават сами да се контролират, като си казват нещо от сорта на: “Не, аз наистина не бива да го правя; това не ми е позволено.”  И обратното: “Ох, направих нещо лошо. Сега се чувствам зле и съм виновен. Трябва да оправя нещата.” Ако не осигурите подобно обучение, на децата ще им бъде по-трудно сами да се контролират.

Типове взаимоотношения родители-деца

Оставете ги да грешат

И накрая, за родителите, които са инвестирали много усилия в активното родителство и са го превърнали в неделима част от собствения си ментален образ, съществува риск да възприемат неуспехите на детето като свой собствен родителски провал. Това е нещо, за което трябва да внимавате, докато се опитвате да направите всичко възможно за децата си – не искате те да се страхуват от провала повече заради вас, отколкото заради самите себе си.  

Това, което изгражда самочувствието при децата, е активната работа по преодоляването на дадено предизвикателство и отразяване на резултата от тази дейност, дори ако той е частичен провал. Увереността се добива от положените усилия, от проявеното постоянство, от приложените умения за справяне и от наличието на резултат. Така че, като родител, е по-добре да хвалите нещо, което има общо с тези качества за справяне и управление на трудностите, отколкото да уверявате децата си, че почти всичко, което правят, е перфектно.

Източник Childmind.

Благодарим за доброволния превод на Милена Радулова и Ирена Маринова!

Опасността ”разсеян родител”