Как да помогнеш на детето си да спре да лъже

За родителите дори малки бели лъжи, които децата понякога казват, могат да се окажат притеснителни или отчайващи. Все пак, на родителите им е вменена плашеща отговорност да отгледат децата си с добре развит морал, така че дори най-малки намеци за нечестност могат да се възприемат като индикатор за потенциално сериозен проблем.
За радост, разбирането на причините защо децата лъжат и усвояването на начини, по които ефективно да комуникираме с тях, когато го правят, могат да предотвратят тези малки премеждия.
Лъжи, казвани от малки деца, обикновено показват, че детският мозък се учи по-ефективно да анализира и организира информация. Резултатите от изследване твърдят че лъжите са доста обичайни при малки деца, и че много деца на училищна възраст са изкусни лъжци. Този факт не винаги оказва влияние върху това, в какви възрастни ще се превърнат. В действителност, до навършване на 17 години, тенденцията за лъжи често спонтанно намалява докато децата започват да поемат повече отговорности.
Tочни причини на тази взаимовръзка между детството и склонността към измислици не са напълно ясни. Вероятно страхът на едно средностатистическо дете от сурови наказания и да разочарова възрастните, на които се възхищава, играят голяма роля. Вероятно и повечето възрастни ще се поколебаят да бъдат изцяло честни, ако знаят, че като резултат ще им викат, ще ги накажат, или също така, близките им ще ги смятат за разочарование.
За съжаление, прекалено малко родители знаят как да реагират, когато децата лъжат.
В безпокойствието си, те наказват децата си, „за да не го правят пак“. Разбира се, повечето деца ще го направят пак, просто да избегнат наказание, и постепенно ще станат по-умели лъжци. Съответно, необходим е различен подход.
За да ограничите желанието на детето си да лъже, вие трябва да предприемете следните стъпки.
Запазете спокойствие.
Детето, което е направило достатъчно сериозна грешка, за да иска да излъже за нея, вече се чувства зле. Ако след като разберете истината се ядосате, то не само ще се почувства още по-зле, а и ще осъзнае, че вие не сте човек, към който може да дойде с истината дори и да го желае. Това ще затрудни комуникацията между вас занапред. Въпреки, че трябва да внушите на детето си, че не сте доволни от действията му и ще има справедливи последствия, спокойно обсъдете въпроса и го направете по „ориентиран-към-решения“ начин. Също така, позволете на детето си да предложи нещо, което според него ще помогне да избягва лошо поведение.
Избягвайте риторични въпроси.
Питайки детето си дали вече си е изчистило стаята, когато знаете, че не е, с ясен намек, че това ви ядосва, само го подтиква да ви сервира лъжи. Вместо това, използвайте въпроси, на които има приемлив отговор за адресиране на ситуация. Например „Кога планираш да приключиш с чистенето на стаята си?“. Тогава детето ви ще се фокусира върху решаването на поставената задача, а не върху избягване на позор и наказание.
Използвайте лъжите като възможност да опознаете детето си.
Вместо при лъжа веднага да обвинявате детето си, оставете каналите на комуникация отворени и се опитайте да разберете защо изобщо е излъгало. Защо чувства, че не може да е искрено с вас? Какво може да направите, за да го мотивирате да е по-честно в бъдеще? Също така, потвърдете че разбирате, че е излъгал от страх. Ако признавате чувствата му, то ще се почувства „чуто“ и разбрано, и е по-вероятно да ви има доверие в бъдеще.
Хвалете децата си, когато признават грешките си пред вас.
Ако детето ви идва при вас да признае, че е наводнило банята или е счупило тостера, дишайте дълбоко, припомнете си, че ситуацията може да се реши, и го похвалете, че е имало смелостта да дойде при вас и да каже истината. Казвайки на детето нещо като: „Наистина оценявам, че дойде при мен веднага, защото това означава, че можем да изчистим банята преди нещо да се повреди“, ще му покажете, че негоавата честност е препоръчителна, а и носи практическа полза.
Помнете, че грешките са уроци.
Единственият начин децата да се научат да правят добри избори е като от време на време взимат лоши решения. Така че мислете за по-голяма картина, когато хванете детето си в дребна лъжа. Ако приложите правилния подход и деликатно коригирате неприемливото поведение, ще превърнете превърнете тези моменти във възможност за развитие. Попитайте детето какво би направило по различен начин, ако има шанс да преживее отново ситуацията. Има голяма вероятност, че следващия път ще избере различен подход. В допълнение, може да има нещо, което може да направи, за да намали щетите, които лъжата му е причинила на другите.
Разграничайте поведението от личността на детето си.
Винаги се уверявайте, че детето ви осъзнава, че продължавате да го обичате, въпреки че е излъгало. Не ви харесва, какво е направило, а не то самото. Избягвайте да слагате етикети на детето си, като например „нечестен/а“.
Давайте пример.
Колко много бели лъжи казвате пред децата си? Измъквате ли се от социален ангажимент с извинението, че „не се чувствате добре“? Това може да направи голямо впечатление на малките деца, показвайки им, че е приемливо да се лъже. Старайте се да избягвате нечестност в собствения си живот. А ако по някаква причина ви се налага дипломатично да излъжете, направете го далеч от децата си.
В заключение, важно е да помним, че нечестността, както и повечето лоши навици, не могат да се променят от днес за утре. Ще отнеме време, търпение и отдаденост да се изгради отношение на доверие и откритост с детето ви. Ако, въпреки добрите ви усилия, лъжите на детето започват да нараняват други или стават патологични, заведете детето си при специалист.
Източник PsyEd.
Благодарим за доброволния превод на Альона Пейчева!




