Мартина Велева: да оставим децата да вървят по своя път

Мартина Велева е педагог по професия. Завършила е СУ „Св. Климент Охридски“, специалност „Обща педагогика“. Още като ученичка забелязва огромната нужда от промяна в системите и подходите в образованието. Вдъхновена от любовта към природата и децата, тя започва да работи за промяната. За нея природата е фундамент за реализирането на възпитанието. Преминаването през курсове като „Йога в образованието“, „ Играя и работя с деца“, „ Лабиринт на сетивата“, спомага за обогатяването на нейния професионален опит.

От началото на 2012 г. до края на 2013 г. участва в проекта “Стъпка след стъпка“ по програма за „Реинтеграция на отпаднали ученици от образователната система”, като част от преподавателския екип, работещ по метода на сугестопедията. През 2012 г. получава сертификат за сугестопедичен преподавател, което й помага много да задълбочи работата си в сферата на педагогиката.

Работи за инициативата „Горска детска градина“, като вярва, че природното възпитание трябва да се прилага още в най-ранна детска възраст. Работи активно с деца и младежи, като създава програми, организира и води детски образователни лагери сред природата. Занимава се с алтернативни методи на преподаване, учене през преживяване, екологично възпитание. Инструктор е по йога за деца.

През 2012 г. става част от екипа на „Бъдеще сега“ за разработване на образователния център сред природата в с. Гудевица. Работата с приятели и съмишленици, ентусиазира и вдъхновява Мартина да действа активно за позитивната промяна.

Защо избра да си педагог и обучител? 

Заради огромната нужда от промяна на образователната система и подходите към децата в нея. Също ме тласна към тази сфера мотивацията ми да съм полезна, да служа и допринасям в полза на бъдещото поколение.

Какво те мотивира да ставаш сутрин?

Любопитството към живота и откриването на взаимовръзките и магията между нещата във всеки един ден. Мотивира ме да играя играта на живота, и възможността да разгръщам потенциала и възможностите си докато играя.

Най-големият мит за родителството според Мартина Велева

Че родителството се отнася за детето. То всъщност се отнася най-вече към родителя и неговото себепознание и самоусъвършенстване, както и в улавяне на моделите, сенките които проектират върху децата си.

А кое е най-голямото предизвикателство на днешния родител и как ти би го разрешила?

Едно от най-големите предизвикателства на един родител е може би това да разбере, както Халил Джубран е казал „Вашите деца не са ваши деца. Те са синове и дъщери на самия Живот, на неговия копнеж. Те идват чрез вас, но не от вас. И макар да са с вас, не ви принадлежат. Можете да им дадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои собствени мисли…“ – А именно да се стремим да не контролираме и насочваме детето, според нашите очаквания какъв човек бихме искали да бъде, а да го оставим да върви по своя път.

Коя е най-запомнящата ти грешка като родител и на какво те научи?

Аз все още не съм станала родител. Мога да споделя една от най-запомнящите ми грешки (уроци) като педагог, още в началото на практиката ми. В стремежа си да науча и да повлияя в градивна посока на един от учениците ми, започнах го поучавам, като му говорих основно за неговите недостатъци и грешки, и кое не е направил правилно. Това всъщност имаше обратен ефект – детето се затвори към мен.

Ако трябва да дадеш само един съвет на родителите 

Да се стремят да насочват огледалото към себе си и своят вътрешен свят, вместо към детето. Да се опитват да сменят фокуса, да изследват и работят най-вече върху личностното си развитие, за да могат да бъдат максимално полезни и в служба на децата си.

Според теб има ли книга, която всеки родител трябва да прочете?

Може би се сещам за книга за всеки един човек, не само родител, която бих препоръчала отнася се по-скоро за партньорските отношения – „Умението да обичаш“ на Дон Мигел Руис.

Движението – ключ към ученето

Четирите елемента – Земя, Въздух, Огън, Вода и балансирането на детето от най-ранна възраст