6 въпроса, с които да помогнете на детето си да се справя с грешките си

Всички ние правим грешки и децата ни не са изключение.

Да помагаме на децата ни да преодоляват грешките си и да се учат от тях може да им даде най-добрия пример за това как да са силни, находчиви и отговорни възрастни. Ето как можете да научите децата си да преодоляват грешките си. Да се справят с трудни ситуации и да прилагат тази своя способност към ежедневни ситуации през целия си живот.

Грешките са неизбежна част от човешкия опит.

Ние въобще не ги обичаме. Но никога няма да израснем, ако не се научим как да се справяме с тях. Да се научим не просто как да ги избягваме, но и да поемаме отговорност за тях, когато така или иначе се случат. Защото реалността е, че те се случват, и то много по-често, отколкото понякога изглежда. Тези житейски неудачи могат много да ни научат за това как да се справяме с чувства като срам, притеснение, страх и тъга. Всъщност те ни учат как да бъдем устойчиви в живота.

Устойчивостта се дефинира като „способността да се възстановяваш бързо от трудностите.“

Това е жизненоважно умение, което всички трябва да усвоим. За щастие, повечето грешки в живота на детето са като една малка школа за развитие на тази устойчивост. В крайна сметка, когато работим в посока на изграждане на устойчивост в светлината на грешките, децата ни се научават от нас, че значение има не толкова самата грешка. А по-скоро начинът, по която се справяме с нея и се учим от нея.

В случай на допусната грешка караме децата си да оценят ситуацията, да отделят фактите от чувствата и да изработят план за действие за справянето с нея. Така ние им даваме модел за това как да се справят с трудни ситуации, който важи за цял живот. От малки трябва ги учим как да се справят с трудностите, които знаем, че ще срещнат през живота си, и то да го правят със смелост, сила, състрадание и без срам.

7-те най-големи грешки, които унищожават психическата устойчивост на децата

Когато децата правят грешки, спираме за момент и задаваме няколко въпроса за станалата грешка. Искаме да знаят, че никой от нас (включително Мама!) не е перфектен, и не изискваме тяхното поведение да е перфектно. Ние не можем да ги спрем да правят грешки (о, само ако можехме!), но със сигурност можем да им помогнем да се учат от тях, да се развиват и да ги превърнем в малки и силни хора, решаващи проблеми.

Въпрос 1. „Какво стана?“

Да се съберат всички факти в една ситуация е първата стъпка към това да помогнете на детето си да се справи с грешката. Ние не можем да им помогнем, ако не знаем какво се е случило, а понякога е трудно просто да отгатнем всички факти, особено ако детето е по-малко. Емоциите често се преплитат с фактите и това е нещо, на което трябва да научим детето отрано. Фактите не са чувства.

Нека да го повторим. Фактите не са чувства, но на тази възраст изглежда, че фактите са по-маловажни в сравнение с чувствата в почти всяка ситуация. Не, не сме застъпници на идеята да игнорирате своите чувства или пък децата да игнорират техните. Всъщност искаме те да ги използват своите чувства като обектив, през който да виждат фактите.

Но е факт, че фактите имат значение, защото чувствата могат да ни превземат.

Всъщност научните изследвания доказват отново и отново, че чувствата наистина превземат децата. Ние трябва да им помогнем да научат как да използват интуицията си и чувствата си в позитивен аспект. И трябва да им помогнем наистина да се научат да ги различават от фактите, защото, както казахме, тази граница често е размита.

Когато научим децата си да правят разлика между двете, ние им даваме ценно умение, което ще е част от способността им да се справят с проблеми сега и за в бъдеще. Когато ги учим на това от малки, когато пораснат те сами ще могат да го правят и да го прилагат в различни ситуации.

„Оплесках всичко на партито за рождения ден на Джени и сега никой никога няма да ме покани пак на рожден ден!“ не е факт. „Да оплескаш всичко“ е само една гледна точка към събитията, които са се случили. Това да се тревожиш, че няма да получиш бъдещи покани за рождени дни, е просто една спекулация, гарнирана със страх.

Ако зададем на децата си правилните въпроси, можем да им помогнем да изградят солидна фактологична основа за това какво в действителност се е случило. И така да им покажем как да го правят и в бъдещи ситуации.

• „Какво имаш предвид под „оплесках“? Може ли да ми разкажеш какво стана?“
• „Някой каза ли ти, че никога няма да получиш покана или ти само си мислиш, че това никога няма да стане?“

Разровете се в информацията, която детето ви дава, и му повторете само фактите. „Така, ако съм разбрала правилно, ти си се ядосал и си крещял на Спенсър пред всички, защото той е взел последното кексче. Това ли е станало?“ Активното слушане по отношение на децата е много важно, тъй като то помага не само когато те се учат как да се справят с грешките си, но също и в други ситуации, където емоциите излизат на преден план.

Понякога това да изведем на преден план само фактите всъщност помага за това дадена ситуация, възприемана като стресова от детето, повече да не бъде виждана по този начин.

Въпрос 2: „Как се чувстваш?“

След като се показали на детето каква е разликата между фактите и чувствата и сте изяснили фактите, е време да обърнете внимание и на чувствата. Ще искате да разберете какво се случва в сърцето на детето ви и как станалата грешка ги е накарала да се почувстват.

Добри или лоши, емоциите са жизненоважна част от човешкия опит. Срамът, страхът и тревожността са често срещани след емоционално падение, но някои деца изпитват гняв или самоосъждане, преди да стигнат до тези основни емоции. Когато научим децата си, че грешките всъщност не са определящи, а са възможности за учене, тогава те ще се страхуват много по-малко от тях и ще изпитват много по-малко срам, когато ги правят.

По-малките деца по-често срещат затруднения да идентифицират и да назоват чувствата, които изпитват. Така че е особено полезно да им подадете точните думи и да им помогнете да идентифицират и назоват чувствата, които изпитват.

Накарайте малкото си дете да опише как се чувства, по най-добрия начин, по който може. („Коремчето започва да ме боли. Не искам да ходя повече в къщата на Джак!“). Тогава, заедно с фактите на ситуацията, им помогнете да дефинират емоцията. „Да не би да се тревожиш за това какво ще си помисли Джак за теб, задето го блъсна? И аз понякога се чувствам така, когато съм засрамена, и също започва да ме боли корема.“ Да показвате на децата съпричастност и да им представяте различни ролеви модели, които да им помогнат да разберат какво наистина ги тревожи в дадена ситуация, е ценен урок за цял живот. Детето ще може използва в каквато и да е конфликтна ситуация. Така че това да се извлича максимума от допуснатите грешки е наистина важно.

Вие познавате детето си най-добре, така че му помогнете да премине през този етап с необходимото време и грижа. Някои деца се справят с емоциите доста по-бързо, докато на някои деца им отнема известно време, докато преминат от другата страна. И най-накрая: упражняването на това как да бъдем емоционално интелигентни винаги си струва усилието!

Въпрос 3: „От какво (ако има нещо) имаш нужда, за да оправиш нещата?“

Трудната истина за този въпрос е, че някои отговори на него не са съвсем позитивни. Децата не могат да върнат обратно счупеното стъкло, да върнат назад думите, които са казали, или да върнат обратно удара, който са нанесли. Важно е да се уверите, че те знаят това. Деликатно им кажете, че въпреки че разбирате разкаянието, което ги кара да се чувстват зле, част от живота е да приемаме нещата такива, каквито са. А това включва и последствията.

Понякога грешките могат да доведат и до последствия.

„Помолих те да спреш да играеш с топката вкъщи. След като не ме послуша и счупи вазата, ще трябва да вземеш от парите за рождения ти ден и да я замениш с нова“.

В процеса на учене на децата как да се справят с грешките си, дори и последствията са чудесни житейски уроци за тях. Когато по погрешка забравим да платим ипотеката например, ние трябва да се справим с последствията. Да научим децата си на това е изключително важно. А ние сме най-добрите учители, които могат да направят това за тях по безопасен за тях начин.

Освен ако не се касае за много сериозна грешка, върху която трябва наистина да се работи, за да не се случи повече, много често към нас се проявява снизхождение по отношение на грешките, които допускаме. Затова и ние самите трябва да сме готови да го дадем и на децата си. Трябва да научим децата си и те самите да проявяват снизхождение, когато другите искат тяхната прошка. Това помирение всъщност е нещото, което лекува сърцата и чувствата ни.

Помирението, което идва след грешките, е особено важно.

Така детето ви ще знае, че дори и ситуации, които предизвикват последствия, не трябва да бъдат възприемани като определящи характера или като перманентни. То може да продължи да работи върху това да подобри нещата.

Особено важно е да акцентирате върху важността на помирението при някои грешки. Много често вината и тревожността, които изпитваме, ни парализират и не ни позволяват да продължим напред от страх да не допуснем отново същата грешка. Покажете на децата си, че могат да поискат и да получат прошка и така да стигнат до помирение. Това ще им помогне да се освободят от тежкото бреме на вината.

Въпрос 4: „Какво научи?“

Този въпрос изисква да се постигне определено отдалечаване от обзелите ни емоции. Може да бъде доста трудно да погледнем обективно на нещата, когато преценката ни все още е замъглена от чувствата. И нека да бъдем честни – дори и на възрастните понякога им е нужно известно време, за да могат тези чувства да се поуталожат. Не очаквайте детето ви веднага да е готово да види грешката си като възможността за учене, която вие знаете, че е.

Понякога може да отнеме часове, дни или дори седмици, преди да се роди нова гледна точка от пепелта на едно лошо преживяване. Това важи за възрастните, важи и за децата.

По-малките деца понякога се затрудняват да преминат през отломките на едно такова преживяване. В този случай, както винаги, разказването на подобна история от вашия собствен опит може да помогне. „И аз преминах през нещо подобно, когато бях на твоята възраст, и това, което научих, беше…“ Може и да изглежда, че в момента не се интересуват особено от това, което им казвате. Ще се изненадате от това колко често след това те ще се връщат обратно към това, което сте им казали. И то не за да ви натрият носа. А защото са се поучили от него и искат потвърждение, че то е наистина подобно на това, през което те самите преминават.

Когато децата осъзнаят, че съществува възможност за учене от всяка грешка, това добавя лъч светлина в една иначе неприятна ситуация.

Да, наистина съществува възможност за учене от всяка грешка. Не приключвайте ситуацията, просто казвайки: „Научих се да не ритам топка вкъщи“. Вместо това насочете и към думата „защото“, която трябва да придружава направения извод. „Научих се да не ритам топка вкъщи, защото счупих вазата и сега трябва да използвам от парите за рождения си ден, за да я заменя с нова.“ Има голяма разлика между това детето ви да каже: „Научих се да те слушам първия път“ и: „Научих се да те слушам първия път, защото ако те бях послушал, балонът щеше все още да е в ръката ми. А не да отлети в небето.“ Разбира се, по-малките деца може да изпитват трудности да се изразяват така. Но можете да помогнете на детето да види ситуацията от началото до края и така думите да излязат от неговата уста вместо от вашата.

Въпрос 5: „Какво можеш да промениш следващия път?“

Всяка грешка има нужда от план, за да я поправим и за да се възстановим от нея. Всички ние можем да се чувстваме едва ли не извън контрол, след като направим дадена грешка и видим последствията от нея. Затова да имаме добър план за това как да се справяме с подобни ситуации за в бъдеще е много важно. Това също така кара децата да не се фокусират върху срама от допуснатата грешка. Вместо това поемат отговорност за нея и израстват.

• „Вместо да мамя отново на теста, следващия път ще се постарая да се подготвя по-добре.“
• „Вместо да удрям Лили, когато съм разстроен, ще дойда да говоря с теб.“

Наблюдавайте как увереността на детето ви расте. Всички се радваме, когато един план е успешен. А създаването на план ще им помогне да имат по-зряло мислене, което може да им помогне да не направят същата грешка отново.

Въпрос 6: „И така, как се чувстваш СЕГА?“

Вече сте изяснили фактите, говорили сте за чувствата, извлекли сте поуките и сте съставили план за справяне с бъдещи подобни ситуации,. Време е да напомните на детето си, че утре слънцето пак ще изгрее.

Вероятно когато зададете този въпрос нещата няма да на 100% по-добри. Но те ще се подобряват. Бързо или бавно, емоционалното подобряване е това, което е важно.

Устойчивостта се изгражда чрез житейски уроци като този и много други като него, които ще дойдат след това. Тя не е съвършено качество, но се подобрява с времето и практиката.

В крайна сметка, вашето малко човече е точно това: човек. Ние сме несъвършени същества, които вземат не съвсем съвършени решения от време на време. Но с необходимата доза любов и подкрепа вашето дете ще премине от другата страна на допуснатите от него грешки малко по-силно и по-мъдро отпреди.

---

Скъпи родители, това не са просто идеи, които да прилагате към децата си. Използвайте ги и спрямо вас самите. Това ще ви помогне да култивирате в себе си онзи модел на поведение, който искате детето ви да възприеме. Също така ще ви помогне да се научите да прощавате и на самите себе си!

Източник. Благодарим за доброволния превод на Деси Стаменова!