Как да научим децата на търпение?

Търпението е не само принцип и път към успех, но и важно умение. И като всички умения, може да бъде развито.

Търпението носи редица ползи: от способността да правим разумни избори до умението да се фокусираме и постигаме дългосрочни цели. То може да промени живота ни.

Най-добрият начин да се научим на търпение е да упражняваме търпение.

Как да научим децата да бъдат търпеливи?

„Търпението е не просто способността да изчакваме, а начинът, по който се държим, докато го правим.“ Джойс Мейер

За всеки е важно да се научи на търпение. И знаете ли какво? По-лесно ни е да сме търпеливи като възрастни, ако сме се научили да бъдем такива като деца. Когато децата са научени от родители си да бъдат търпеливи, развиват и по-добри умения за самоконтрол и способности за критично мислене. Всъщност, много експерти по детско развитие твърдят, че научаването на детето да бъде търпеливо, е основна стъпка в неговото израстване.

5 стъпки как да научим детето на търпение

Стъпка 1 Започнете с малки крачки

Повечето деца не се раждат търпеливи. Всеки, който е виждал как малчуган преживява емоционален срив, защото чашата му с вода не се е появила достатъчно бързо, може да потвърди това!

Най-добрият начин да започнем да учим децата на търпение е с бебешки стъпки. Следващия път, когато вашето две- или тригодишно дете поиска нещо за хапване или пиене, му кажете „Да, ще ти помогна!“. А след това се захванете бавно и спокойно за задачата. Нека детето види, че „работите по въпроса“, но не се спускате светкавично към действието. Опишете на детето какво правите. Нека види, че молбата му е зачетена, макар и да не се реализира веднага.

Когато най-накрая дадете на детето каквото е поискало, похвалете го, че е изчакало търпеливо. Това е лесен и ефикасен начин да научим най-малките на търпение без допълнителни усилия от наша страна.

Стъпка 2 Избягвайте незабавното задоволяване на детските желания

След като положите основи с метода на малките стъпки, преминете към техниката „почакай още малко“. Когато детето поиска да му дадете нещо, кажете, че много бихте ИСКАЛИ да помогнете, но преди това трябва да довършите нещо друго. В зависимост от възрастта на детето и колко умело се справя с търпението, изчакайте 10-15 секунди или 2-5 минути, след което се захванете с молбата му. Най-малките дечица, които нямат изградено усещане за време, може да изпитват затруднение с този подход в началото, но ще се подобряват с времето, стига ВИНАГИ да удоволетворявате молбата

След като приключите със задачата, кажете на детето „Благодаря, че изчака!“. Обърнете внимание на детето какво умение е упражнило и му дайте възможност да се почувства добре, че е чакало толкова дълго време.

Защото нека бъдем честни – да си търпелив е ТРУДНА РАБОТА! Много възрастни също се затрудняват да бъдат търпеливи.

Стъпка 3 Признайте трудността на търпеливото чакане

Понякога чувствам, че съм овладяла умението да бъда търпелива. Мога да чакам и чакам часове или дни (или години!) без да мърморя, да хленча или да се разстройвам. Друг път, търпението не ми е приятел. Ставам раздразнителна. Крещя на хората. Не е приятно да съм наоколо. Какво ми помага най-много, когато се чувствам неспокойна и изнервена? Някой да признае, че да се чака не е забавление и да оцени, че полагам всички сили да го направя.

И знаете ли какво? Децата се чувстват по същия начин! Когато детето изпадне в истерия, защото трябва да чака, е трудно да не му се вбесиш. Стигала съм до там. Разбирам го. Но да „извиеш врата“ на едно неспокойно дете не помага на никого, а напротив – разстройва всички допълнително. Следващият път, когато детето се фрустрира, задето е трябвало да почака повече отколкото е искало, поемете дълбоко въздух. Слезнете на нивото на детето и го прегърнете. Прегръдката намалява нивото на стрес. (И нека погледнем истината – да се научим на търпение е СТРЕСИРАЩО!)

Говорете на детето си. Кажете му, че чакането е трудно, без значение колко продължително е, и вие разбирате това. Кажете му, че се гордеете с него, задето е поискало да изчака предвид колко е неприятно. Напомнете му, че на всеки се налага да чака понякога. Разкажете му как веднъж ви се е наложили да чакате за еди-какво-си и колко трудно ви е било. Ако усеща, че емоциите му са разбрани и приети, детето ще се почувства по-добре, и ще е по-склонно да прояви търпение отново.

Важно! Никога не давайте на детето това, което иска, само защото е направило сцена. Помогнете му да се успокои преди да получи желаното, иначе рискувате да затвърдите погрешно поведение.

Стъпка 4 Практикувайте търпение чрез игра

Участвали ли сте в игра, в която трябва да се редувате? Повечето игри изискват редуване, а това е прекрасен начин за упражняване на търпение.

Нашето семейство обича игрите. Организираме семейна вечер на игрите поне веднъж месечно. И често каним приятели на гости. Понякога играта с деца никак не е забавна. Защо? Заради неизбежния колапс, разбира се.

Всичките ми деца са преминали през фазата „криза по време на вечерите за игри“. Независимо дали са разстроени поради факта, че губят, или са ядосани, защото трябва да чакат своя ред, вечерите на игри могат да бъдат стресиращи за малките деца. Но това не значи, че не трябва да играем. Играта е много добър начин да упражняваме търпение и (спокойно) да чакаме реда си.

Докато играете, казвайте неща от типа на:

„Не може да пипаш тази фигура сега, но ще ти дойде редът, ако само почакаш.“

„Виждаш ли как всички останали също трябва да чакат реда си?“

Може да играете прости игри като „Аз търся“ или „Криеница“. Всъщност наистина няма значение – резултатът ще бъде същият. Децата ще се научат на самоконтрол и ще придобиват емоционална зрялост.

Как да научим децата да се извиняват

Стъпка 5 Бъдете пример за търпение

Децата се учат като наблюдават нашия пример. Ако полудявате всеки път, когато животът стане труден, може да се обзаложите, че и детето ще усвои това поведение доста бързо. Но ако то види, че сте търпеливи; ако види, че чакате за нещо, което желаете силно, без да изпадате в истерия, е по-вероятно да възприеме това поведение.

Как разбирам, че съм позволила на лош навик да се промъкне в живота ми?

Когато децата ми започнат да проявяват съответното поведение. Децата са най-големите огледала. За радост и нерадост. За наш късмет, това може да се използва и като предимство. Наблюдавайки поведението на децата си, можем да видим какви навици сме придобили и съответно да ги поправим, ако е необходимо.

Търпението може да се научи на всяка възраст. А понякога може да се наложи отново да научаваме неща, които мислим, че сме овладели. Позволете на детето си да наблюдава как вие учите и проявявате своите умения.

Говорете му колко ви е трудно да чакате, точно както му е трудно и на него. Така двамата заедно може да се учите на търпение. Някои хора израстват без да са овладели това изкуство, но това не означава, че всичко е загубено. Никога не е късно да развием нов полезен навик или да усвоим ново умение.

Източник hessunacademy.

Благодарим за доброволния превод на Милена Борисова!