Три начина да помогнем на децата да не сравняват себе си с другите

Нормално е децата да сравняват себе си с другите. Но това, което може да се случи, е не просто да забелязват разликите, но и да обръщат внимание, че един човек има ‘повече’, а друг ‘по-малко’. Децата започват да смятат, че когато нямат нещо, означава, че не са достатъчно добри – достатъчно умни, достатъчно послушни, достатъчно мили.
Лесно е да се втурнем презглава, за да накараме детето да се почувства по-добре, но можем и да го подкрепим в емоционалното му развитие като му покажем, че трябва да се сравнява единствено със себе си.
Когато помагаме на детето да се сравнява само със себе си, му помагаме да забележи собственото си развитие и да се почувства гордо от свършената работа. Когато постигне дадена цел знае защо, а когато не я постигне – знае как да продължи да опитва.
Избягвайте да сравнявате детето с други деца
Когато сравнявате детето с други деца, това ги учи да гледат навън при създаването на собствената си самооценка. Това им показва, че трябва да се класифицират като по-добри или по-лоши спрямо друг. Проблемът е, че винаги ще има някой, който е по-голям, по-бърз, по-умен или по-добър. Тяхната цел не трябва да е да бъдат най-добрите, а да бъдат най-добрата версия на себе си.
Хората, които са щастливи, използват себе си за формиране на вътрешна оценка. Те осъзнават, когато някой е по-добър от тях, но не позволяват това да повлияе на самочувствието им, остават фокусирани върху собственото си развитие. Щастливият бегач сравнява себе си с последния си маратон, не с другите, които са по-бързи.
И докато си мислим, че ние не сравняваме децата си другите, е твърде вероятно да го правим неосъзнато.
“Виж, Даниел вече се е обул.”. Вие казвате на детето, че то е по-малко оправно от Даниел. Сравнението на децата с други деца може да доведе до ниско самочувствие (Даниел е по-добър от мен) или да разруши взаимоотношения заради завист (Даниел е по-добър от мен, затова мама го обича повече).
Вместо това, покажете на детето, че то се справя по-добре от преди. “Виждам, че си си взел обувките и си готов. Това е страхотно! Хайде сега заедно да ги обуем.”
Също така е важно да запомним, че положителното сравнение също е сравнение и трябва да се избягва. “Справи се страхотно днес, като сподели играчките си, за разлика от някои от твоите приятели, които не искаха да го направят.” Да, гордеете се с детето, че е споделило играчките си, но всеки расте със собственото си темпо. Този растеж не е линеен – днес има крачка напред, утре — две крачки назад.
За да изгради този начин на мислене, помогнете на детето да погледне навътре към себе си и да помисли как се е справило и какво е постигнало. “Видях, че сподели играчките си днес. Това как те накара да се почувстваш?”. Това позволява на детето да изгради връзка между действията, чувствата и резултатите.
Празнувайте напредъка, а не крайния резултат
Когато помагате на детето да изгради този начин на мислене, фокусирайте се върху напредъка, не толкова върху крайния резултат. Няма значение на кое място е финиширало на състезанието, важното е, че е подобрило собственото си време.
Акцентирането върху това да се опитва да направи най-доброто, независимо от крайния резултат, затвърждава идеята, че то самó си е конкуренция. Няма значение, ако някой е по-бърз или по-добър. Усилието и амбицията са важни в този момент. Изграждането на това мислене означава фокус върху самоусъвършенстването и подобряването на самите нас. Нашият личен растеж и обучение винаги са в наша полза. “Може да не си най-добрият в класа и това е нормално. Важното е, че си по-добър от предния път и работиш здраво, за да си още по-добър.”
Може да попитате детето какво прави, за да става по-добро. “Как се чувстваш като знаеш, че с тренировки ставаш все по-добър?”.
Научете детето как да си поставя и да проследява лични цели
Когато помагате на детето да си поставя цели и да се фокусира върху тях, спомага за три неща: създаването на ново поведение, изграждане на фокус и набиране на инерция.
Създаването на ново поведение за постигане на цели помага на децата да видят какво трябва да направят, за да постигнат желания краен резултат. Детето ви има нужда да вижда разликата между това къде е сега (без да бъде съдено) и къде иска да бъде. Силна, конкретна цел може да помогне да променят себе си, за да я постигне. Подкрепете детето като го попитате “Какви навици трябва да изградиш, за да постигнеш целта си? Какво прави всеки ден човек, на когото се възхищаваш, и което можеш и ти да правиш всеки ден?”
Концентрирането върху цел помага на детето да набере инерция, за да я постигне.
Те интернализират усилията, които са положили. Малка успешна стъпка дава сила за още една, и още една, и така нататък. За да набере инерция, може да го попитате “Как те кара да се чувстваш напредъкът ти спрямо твоята цел?”
Когато детето напредва, постарайте се да го оцените. Дори малките стъпки в тази посока могат да изградят нови умения у него. Позволете на детето да празнува малките победи. Направете табло, на което да лепите стикери всеки ден, за да вижда напредъка и усилената работа по поставената цел.
За да погледне детето навътре в себе си и да помисли, може да му зададете въпросите “Какви движения в гимнастиката упражняваше миналата година? Какво упражняваш сега? Имаш ли напредък като гимнастик?” Когато насочвате детето да проследи напредъка, който е постигнало, му помагате да види, че целта му е постижима дори да му се струва, че има много път, който трябва да извърви. Попитайте го “Кое е това нещо, върху което може да работиш и да ти помогне да постигнеш целта си?”, за да го насочите.
Друг начин, по който може да му помогнете, е да промените начина, по който вижда нещата. Когато изпитва затруднения и каже “Не мога да се справя”, добавянето на “все още” в края на фразата може да промени изцяло значението. Това може да им напомни, че всеки път когато опитват, правят крачка напред към своята цел.
Подкрепата в изграждането на умения за самосравнение, както и да оценяват напредъка, са ключови фактори при изграждането на начин на мислене за личностен растеж.
Източник Big Life Journal.
Благодарим за доброволния превод на Екатерина Мутафчиева!




