Наръчник: Как правилно да хвалим детето

Доскоро повечето родители смятаха, че е важно да обсипват децата си с постоянни похвали. Хваленето на детето е инстинктивно, почти като рефлекс. Всеки път, когато детето ни направи нещо хубаво, изглежда естествено да кажем: „БРАВО“, „СТРАХОТНА РАБОТА!“.

Но е добре да замислим какво постигаме с всички тези похвали. Похвалата може да е от полза за мотивацията и самочувствието, но този нейн ефект не винаги е траен. Крайната ни цел трябва да бъде да възпитаваме вътрешната мотивация на нашето дете.

Не искаме децата ни да се пристрастяват към похвалите и да се мотивират единствено от чуждото одобрение. По-важното е, мотивацията им да идва от самите тях. Te трябва да искат да полагат усилия, да се представят добре, да се учат и да растат, защото това им носи лично удовлетворение.

Ефективната похвала, дадена в точното време, може да възпита вътрешната мотивация и да помогне на децата ни да станат уверени, издръжливи и проактивни.

КАКВО ПРАВИ ЕДНА ПОХВАЛА ЕФЕКТИВНА?

Какво всъщност означава „ефективна похвала“? Базирано на обширни изследвания по темата, това обобщение предлага най-добрите съвети за даване на здравословна, вътрешно мотивираща похвала на вашето дете:

Хвалете пестеливо

Почти шокиращо е да го чуем, но твърде много похвали могат да имат отрицателно въздействие върху нашите деца. Това е вярно по няколко причини:

• Според Джим Тейлър, автор на книгата „Вашите деца слушат: Девет съобщения, които трябва да чуят от вас“, прекалените похвали свалят летвата за децата. Децата, които са надценени и прехвалени, може да загубят желание и мотивация да постигат по-добри резултати.
• Прекалените похвали също могат да накарат детето ви да почувства, че одобрението и любов ви са зависими от неговото представяне и постижения.
• Твърде многото похвали могат да създадат „пристрастяване“ и да превърнат детето в личност, която жадува за одобрението на другите. Тези деца могат да започнат да зависят от оценката на другите, вместо да се учат да формират собствено мнение за своите способности.
• Прекалените похвали също могат да създадат екстремен натиск. Когато децата започват да разчитат прекалено на одобрението на другите, те ще се ужасяват от загубата на това одобрение, което ще рефлектира върху желанието им да се конкурират и състезават, а това ще ги направи предпазливи и неуверени.
• Вътрешната им мотивация може да пострада в резултат на прекомерната похвала.

Психолози и изследователи са направили тези заключения на база обширни проучвания. Например в едно проучване децата в предучилищна възраст са помолени да рисуват с магически маркери. На част от децата са дадени награди за рисуване, а на останалите не. По-късно децата, които са очаквали и получили награди, са показали по-малко присъща мотивация за рисуване, вярвайки, че целта на рисуването е да печелят награди. Въпреки че похвалата не е реална награда, тя може да има същия ефект. Децата могат да почувстват, че дейностите и постиженията са по-скоро заради външното одобрение и похвала, отколкото заради собственото им удоволствие.

В крайна сметка децата, които получават твърде много похвали, се научават да бъдат повече изпълнители, отколкото експериментатори. По-малко вероятно е в бъдеще да бъдат креативни, проактивни и успешно да се справят с по-голямо напрежение. Те биха избирали дейности въз основа на това, което според тях ще зарадва родителите им и ще им спечели похвалата, от която се нуждаят. Поради тези причини е важно да хвалим децата си пестеливо.

ХВАЛИ КОНКРЕТНО

Психолозите Дженифър Хендерлонг Корпус и Марк Лепър, които са  анализирали над 30-годишни проучвания за ефектите от похвалата, установяват, че децата не харесват общите похвали, така че е важно да бъдем конкретни. Децата възприемат конкретната похвала като по-искрена и смислена.

Въпреки, че е най-лесно да кажете: „БРАВО!“, опитайте се да похвалите нещо конкретно, което вашето дете е направило. Конкретна похвала не е необходимо да бъде много обяснителна и обширна. Обикновено може да се обобщи с една дума. Опитайте се да похвалите упоритостта, организираността, смелостта, добротата и т.н.

Конкретната похвала дава на детето ви повече полезна информация, отколкото общата похвала. За разлика от конкретната похвала, едно „БРАВО“ не казва на детето ви какво е било добро или как може да продължи да се справя добре.

Следващият път се хванете, преди да дадете обща похвала. Задайте си въпроса какво е направило детето ви добре и кажете нещо от рода на: „Толкова добре подреди играчките си!“ или „Страхотно е как продължи  да се опитваш да решиш тази задача, вместо да се откажеш!“

ХВАЛЕТЕ ИСКРЕНО

Децата са по-възприемчиви, отколкото много възрастни осъзнават и често могат да различат искрената от неискрената похвала.

В своите изследвания Хендерлонг и Лепър също установяват, че когато децата смятат, че похвалата ни е неискрена, те предполагат, че ви е жал за тях, че ги манипулирате или не ги разбирате. Ако случаят е такъв, те ще отхвърлят похвалата, правейки я неефективна.

Неискрената похвала може да бъде не просто неефективна, а вредна, Когато децата знаят, че не са се справили добре и въпреки това ги хвалят, те ще се зачудят защо родителите изпитват нужда да ги лъжат за техните способности и постижения. Те могат да приемат, че похвалата се използва, за да се прикрие фактът, че са некомпетентни или че нещо „не е наред“ с тях.

Освен това не искате да давате на детето си фалшива похвала, която да го накара да мисли, че не е необходимо да се старае повече следващия път.

Когато децата ни не се справят добре, инстинктът ни често е да ги похвалим, за да се почувстват по-добре. Тези добри намерения ще се обърнат и ще накарат детето ви да се почувства по-зле, затова предлагайте похвала само, когато е заслужена.

ПОХВАЛА НА ДЕЙСТВИЕТО срещу ПОХВАЛА НА ЛИЧНОСТТА

Похвалата на личността е похвала, ориентирана към личните качества и способности, като: „Ти си толкова умен!“ или „Много сте артистичен.“ Похвалата на действието, означава похвала на усилията, използваните стратегии, внимателната концентрация, самодисциплина и т.н. От тези два вида похвали, похвалата на действието е далеч по-ефективна. Похвалата на личността, може да провокира праволинеен начин на мислене, докато похвалата на действието води до мислене за растеж.

Това е така, защото похвалата свързана с личните качества, кара децата да вярват, че качества като интелигентност са фиксирани характеристики, които не се променят с времето. В резултат на това, тези деца развиват праволинеен начин на мислене и предпочитат да избегнат предизвикателства, с които биха провокирали способностите си. От друга страна, похвалата на действието, насърчава децата да  предизвикват сами себе си, да рискуват, да полагат усилия и да продължават да учат и да растат. Тези деца развиват мислене за растеж, разбирайки, че знанията и способностите могат да се увеличат с практика и усилия.

Като цяло, похвалите на личността и ограниченото мислене, което създават, могат да намалят присъщата мотивация и постоянство. Ако дете с праволинейно мислене срещне трудно предизвикателство, е по-вероятно да се откаже. То ще повярва, че е достигнало границата на своите възможности. Изследванията показват, че похвалата на личността в крайна сметка вреди, когато децата се сблъскат с неуспехи, включващи качества, които винаги са били хвалени.

Вместо да давате похвала, ориентирана към способностите или личността, похвалете усилията, упоритостта, ефективните стратегии и т.н. на вашето дете. Ще подобрите мотивацията и ще насърчите детето си да продължава да се опитва и подобрява.

ХВАЛЕТЕ ЛИЧНОТО МАЙСТОРСТВО И ИЗБЯГВАЙТЕ СРАВНЯВАНЕТО С ДРУГИТЕ

Обратната ни връзка, за това, къде сме, често идва под формата на социално сравнение. „Постигнахте по-добри резултати от средно статистическо дете на вашата възраст!“. Експертите обаче предупреждават, че е най-добре да избягвате да сравнявате детето си с другите, дори ако го правите конструктивно.

Ако децата се научат да преценяват своя успех, като се сравняват с другите, те може да са зле подготвени да се справят с бъдещи ситуации, в които са по-добри. Например, представете си, че детето ви е забележително в началното училище. Постоянно му се казва, че е получило най-добрата оценка на теста по математика, предало е най-доброто есе в целия клас и т.н. По-късно отива в конкурентно средно училище. Там продължава да бъдат отличен ученик, но вече не е най-добрият в класа. Вместо да разпознае успеха си, сега то вероятно ще го почувства като провал, тъй като, ще смята, че останалите деца са по-добри.

Необходими са повече проучвания относно потенциално вредните ефекти на сравнителната обратна връзка, но експертите казват, че похвалата за справяне с индивидуални задачи, вероятно е по-доброто средство от социалното сравнение. Фокусирайте се върху индивидуалната способност на детето ви да успее или да овладее дадена задача.

НАСЪРЧАВАЙТЕ, НЕ ОЦЕНЯВАЙТЕ

Опитайте се да направите на детето си похвала, която не е оценъчна. избягвайте изявленията „харесвам“, като „харесва ми как изглежда чиста стаята ти“. Вместо това, насърчете детето си, като например: „Стаята ти изглежда страхотно, след като подреди всичките си  играчки!” Този тип похвали се фокусират повече върху това, което детето ви е направило добре, отколкото върху вашата собствена оценка или преценка на постижението му. В резултат на това, детето ви може да изпитва повече гордост от личните си постижения. Освен това те могат да развият усещане за вътрешна самооценка, вместо постоянно да разчитат на оценката на другите.

Оценъчната похвала също може да накара детето ви да почувства, че го харесвате или приемате само когато, се държи възпитано, когато се справя добре ии т.н.

ЗАДАЙТЕ АДЕКВАТНИ ОЧАКВАНИЯ

Вашата похвала трябва да задава разумни и реалистични очаквания към вашето дете. Не искате тези очаквания да бъдат твърде ниски или твърде високи Твърде ниските очаквания към детето, може да навреди на мотивацията и самочувствието му.

В същото време очакванията, които са нереално високи, също могат да навредят на мотивацията на детето. Това е така, защото тези невъзможни очаквания оказват ненужен натиск върху детето. Когато детето усети, че от него се очаква нещо, което не може да бъде постигнато, може да предпочете да не опитва.

Например, ако надцените детето си с комплименти като „Това е най-добрата история, която съм чел!“ Вашето дете може да се чувства неудобно или тревожно. Очаква ли се сега постоянно да пише най-добрите истории? Може ли да поддържа това ниво на успех?

Поради тези причини е важно да поставите разумни и постижими очаквания на детето си.

ХВАЛЕТЕ НЕ САМО ПОСТИЖЕНИЯТА

Естествено е, да хвалим децата си за добри оценки, упорита работа и звездни атлетически или артистични постижения. Но не забравяйте да покажете на детето си значението на добрия характер. Хвалете детето си за качества като щедрост, доброта, прошка, смелост и постоянство. Например похвалете детето си, че е споделило играчка, че е защитило приятел, че е помогнало на някого или е демонстрирало спортсменско поведение.

Покажете на детето си, че го цените и обичате, за това, което е, а не само заради нещата, които постига.

АЛТЕРНАТИВИ НА ПОХВАЛАТА

Сега знаете, че не е нужно да  хвалите детето си постоянно, но внимавайте, да не би липсата на похвала да го накара да се почувства отхвърлено и неоценено. Ето няколко алтернативи за полезна похвала:

• Кажете „Благодаря”

Едно просто „благодаря“ на вашето дете за това, че е подредило играчките си, че е написало домашните си, преди да седне пред телевизора, или е било учтиво, може да допринесе много. Това показва на детето ви, че сте забелязали и оценили доброто му поведение, без да давате прекомерна похвала.

• Разберете какви са целите му

Попитайте детето си за личните му цели. Какво би искало да постигне? Какви са интересите му и какво го влече? След това съсредоточете конкретната похвала върху тези цели и интереси.

• Задавайте въпроси

Позволете на детето си да стане експерт или учител, като задавате въпроси за нещо, което го интересува или нещо, което е постигнало. Например: можете да попитате „Коя е любимата ти част от тази рисунка?“ или „Коя част беше най-трудна за рисуване?“ Ако то обича динозаврите, можете също да го попитате за динозаврите, като начин да признаете неговите знания в тази област.

Вашето дете ще почувства гордост, като говори за своите постижения и интереси. Можете също така да задавате въпроси от рода на: „Сам/а ли подреди тези играчки?“ да признаете постижение, без да надценявате детето си.

• Не казвайте нищо

Понякога наистина е добре да не казваме нищо. Психологът Джим Тейлър обяснява, че децата знаят кога са си свършили добра работа и похвалата всъщност не е необходима. Похвалата става необходима само, когато прекалим и научим децата си да разчитат на похвала от другите. Може да звучи странно, но нашите деца наистина не се нуждаят от похвала през цялото време. Понякога е добре да не казвате нищо или вместо това просто да потупате детето си по гърба или да се усмихнете.

ПРОМЯНА ВЪВ ВАШАТА ПОХВАЛА

Когато похвалата е дадена по правилния начин, тя може да увеличи присъщата мотивация, постоянство, самочувствие и самоуправление. За ефективната и конструктивна похвала трябва:

• Да бъдете лаконични, конкретни и искрени.
• Да хвалите усилията (действията), а не личността.
• Да бъдете обективни за възможностите на вашето дете.
• Да избягвате прекалените социални сравнения.
• Да зададете реалистични очаквания.
• Да бъдете насърчаващи, а не оценяващи.
• Да се фокусирате върху характера и усилията, а не само върху постиженията.

Ако искате да започнете да ограничавате прекомерните похвали, можете да опитате просто с „благодаря“, да се съсредоточите върху конкретните цели на детето си, да задавате въпроси, или дори да не казвате нищо.

Децата всъщност не се нуждаят от постоянна похвала; ние просто изпитваме нужда да хвалим децата си постоянно. Продължавайте да хвалите детето си по всякакъв начин, но следвайте тези насоки, за да сте сигурни, че давате похвала, която е здравословна, ефективна и вътрешно мотивираща.

Източник Big Life Journal.

Благодарим за доброволния превод на Снежина Нанчева!