Маги Благоева: най-важни са доверие, слушане, време
Маги Благоева е учител. Въпросите за ученето като процес я вълнуват още от тинейджърски години. От 10 години систематично проучва темата за ученето и наблюдава процеси на учене в различна среда – водена от възрастни, водена от деца, смесена. Част от екипа на Общност за Демократично Образование.
Защо Маги Благоева избра да се занимава с преподаване?
От малка моята силна страна е свързана с езика, езиците, литературата, изкуството, четене, писане, психология, отношения.
Този интерес продължих със специалност Българска филология, макар че още преди да вляза в университета вече работех като журналист и редактор в три различни списания. Последните две години на обучението в университета бяха свързани с преподавателска практика в различни училища. Усетих колко ми харесва контакта с децата, в който споделям моя собствен интерес и любов към езика и литературата. Този контакт може да е много по-положителен за децата, ако се случва по различен начин, ако училищната среда е построена по различен начин – с повече уважение към децата и техните нуждите и интереси.
Така реших, че искам да създам място, в което можеш да израстваш и учиш и да се чувстваш уважаван и зачетен, да има съобразяване с потребностите, интересите и темпото ти. Направих проучване и установих, че това, което си представям, вече е осъществено на много различни места по света и е наречено демократично образование, а местата, на които се практикува се наричат демократични училища. От този момент моята цел стана да намеря други хора в България, които искат точно това тук и да създам такова училище.
Какво те мотивира да ставаш сутрин?
Да се развивам, да научавам нови неща, да преживявам нови неща, да съм полезна и да помагам за по-добър свят. Също мисля едно някакво такова чисто детско любопитство какво точно ще ми се случи днес.
Кой според теб е най-големият мит за родителството?
Че има методики, похвати, техники, с които можеш да накараш детето да прави това, което ти искаш и това да не е на цената на връзката между вас.
Всъщност единственото, което правим по този начин е да рискуваме връзката си с детето и да го учим, че с натиск, авторитет и власт може (е позволено) да се налагаме върху другите
А кое е най-голямото предизвикателство на днешния родител и как ти би го разрешила?
Най-голямо предизвикателство ми се струва родителят да успее да създаде истинска автентична връзка на сътрудничество и доверие с детето си. Както и да му довери и да му позволи да прояви своята истинска същност и да я следва. Залети сме и от десетки предлагани родителски техники, методики, начини на отглеждане на деца, етикирани като правилни/грешни подходи. И цялостната настройка е как да се опитаме да се наложим над децата и да ги накараме да направят каквото ние очакваме, искаме и си представяме.
Заедно с това съществува страхът, че ако „отпуснем малко юздите“ и контрола, детето „ще ни се качи на главата“ и то ще ни се налага. И това също е трудно – доверието и вярването, че между тези две ситуации (налагащ се родител и налагащо се дете) има и друга, в която никой не се налага и потребностите на всички са чути и взети предвид.
Коя е най-запомнящата ти грешка като родител и на какво те научи?
Винаги съм била погълната от детето ми и грижата за него – по свое собствено желание. В един момент обаче си дадох сметка, че правя много неща ЗА него, вместо С (заедно) него. Тоест – отделям много време да готвя за него най-полезните неща, да организирам разни любими дейности или срещи с приятели, вместо просто да бъда С него и да правим нещо заедно. И то не е нужно да е някакво много невероятно, специално, готино. Може да е нещо много просто – като това да стоим заедно с внимание един към друг, да се гушкаме или гъделичкаме.
Съвети от Маги Благоева за родителите
Сещам се три важни неща:
1. Доверие. Към детето. Неговите способности.
2. Слушане на детето. На неговите потребности, на това, което то казва.
3. Време и внимание само към (за) детето.
Според теб има ли книга, която всеки родител трябва да прочете?
С времето установих, че, въпреки че има хубави книги специално за родителството, по-важно за мен е друго. Да се развивам не толкова като родител – в отношенията си конкретно с децата, а като човек – във взаимоотношенията си с всички хора и света около мен, както и във взаимоотношенията си с мен самата. И че това дава отражение и на мен като родител. Защото отношенията с децата са всъщност едни от многото отношения, които имаме, и не подлежат на някакви различни правила. Уважение. Зачитане. Доверие. Съобразяване. Подкрепа. Принципи, които важат в отношенията си с всички, включително и децата. Освен това децата учат от това какви хора сме ние и какво правим като цяло в света, как се отнасяме един с друг, а не само от това как се отнасяме с тях.
Тоест, ако ние самите развиваме себе си и отношенията си, това се отразява и на отношенията ни с децата. Децата (както и всички хора) искат несъвършени, но истински и автентични хора около себе си (като свои родители), а не заучени и изкуствени роли, техники, методи и похвати.
Затова едната книга за мен не е (само) за родителството, а въобще за човешките отношения и настройката ни в този живот. Това е Ненасилствената комуникация на Маршал Розенберг. Това е книгата, която бих препоръчала на всеки човек да прочете.
Свързано по етикет
Творчески занимания за Хелоуин и Деня на будителите
26 октомври, 2026
Как се изгражда увереност, която води до успех
23 юни, 2026
Беседи за родители в Семеен център Ямбол
16 април, 2026