Как да разпознаем нарушения на слуховата обработка у детето?

Как да разпознаем нарушенията на слухова обработка

• Състояния, при които децата не могат да асимилират значението на звуците
• Нарушена връзка между това, което чува ухото, и това, което възприема мозъкът
• Неизправност в получаването, запомнянето, разбирането и използването на слухова информация
• Може да е причинено от хронична ушна инфекция, травми по главата, трудно раждане или отравяне с олово.
• Може да не се развие до 7-8-годишна възраст.
• Деца със синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, проблеми със сензорната обработка и дислексия може да имат проблеми със слуховата обработка.
• Производството на език често е засегнато, тъй като възприемането на езика не работи правилно.

• Не е проблем със слуха.
• Не е състояние, което не може да бъде повлично. Слуховата система се развива до 15-годишна възраст, което създава възможности за интервенция.
• Не е синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, дислексия или нарушение на сензорната обработка, въпреки че много деца с горните смущения, страдат и от нарушения при слуховата обработка.
• Не може да се диагностицира от учители, макар много от тях да го разпознават в децата.
• На децата няма „да им мине“ с възрастта.
• За разлика от четенето и правописа, проблем от този тип не може да бъде “научен”.

Симптоми и признаци, за които да внимаваме

• Децата често казват „Ааа?“ или „Какво?“, когато им е дадено указание.
• Не могат да следват насоки.
• Често изтърсват коментар, несвързан с текущата тема.
• Изпитват затруднения да следят разговор.
• Имат потенциално забавяне в усвояването на реч и език.
• Често се разсейват от фонов шум.
• Затрудняват се с четенето, правописа и писането.
• Слаба краткосрочна и дългосрочна памет
• Не чуват разликата между думи и звуци.
• Изпитват затруднения с вниманието и фокуса в час.
• Трудно им е да разказват шеги и истории.

• Децата често се справят успешно със слухови тестове.
• Състоянието не e лесно да се диагностицира или разпознае от учители и в училища.
• Не онзачава, че детето не може да слуша или да присъства в час.
• Не означава, че детето не може да се учи или не може да засили слуховото си възприятие с течение на времето. 

Възможна ли е интервенция

• Музикална терапия комбинирана с терапия на движение за подобряване поведението и обработката на информация
• Активно ангажиране в дейности, които развиват обща и фина моторика 
• Речева и езикова терапия
• Осигуряване на тихи места за учене на детето 
• Установен режим вкъщи
• Помолете учителя да осигурява записи, за да преглеждате учебния материал с детето.
• Нагледни пособия – карти, таблици и указания, които да помагат на детето при домакинки задължения, домашни работи и т.н.
• Попитайте учителя дали някой съученик не може да споделя бележките си с детето.

• • Носенето на слухов апарат или преместването на детето на предния чин често не помагат, защото то продължава да не обработва добре това, което чува.
  • Бавното говорене и многократно повтаряне не гарантира, че информацията ще се “задържи“.
  • Интервенция и адекватно оборудване често не се предлага в училище.
• Специалните образователни програми често не покриват такъв тип нарушения освен ако няма специфична диагноза. Попитайте учителя или директора какви възможности има училището в тази посока.