За грижата към себе си

“За Бога, погрижи си за себе си! На нищо не приличаш!” Така ме „застрелва“ приятелка в парка, докато бутам количката с десет месечното ни бебе. Какво означава грижата за себе си?

Една лична история за грижата за себе си

В този момент не си давам сметка, че никога няма да забравя тези нейни думи. Понечвам да й обясня, че аз всъщност съм се наконтила за срещата ни – облякла съм си тениска без петна от пюре. Е, вярно – с дънките за бременни съм, ама само те ми стават. Освен това съм почти сигурна, че се сресах и май снощи се изкъпах. Но докато превъртам в ума си защитната си теза, тя безжалостно продължава:

“Косата ти изглежда ужасно, ноктите са ти по-зле от тия на баба ми. Тези килограми кога ще ги свалиш? Приличаш на лелка. Ами спортувай нещо! Прави упражнения вкъщи, ходи на фитнес, плувай! Мъжът ти изобщо поглежда ли те? Така като те гледам сигурно и секс не правите достатъчно, а? Има ли 3-4 пъти на седмица? Защото всичко по-малко от това си е … к‘во да ти кажа, трагедия си e, на зле отиват нещата между вас…”

Пълноценно родителство: грижа, дисциплина и независимост

Поглеждам детето с надеждата да се разреве, повърне, разкашля, каквото и да е, само и само да си намеря оправдание да избягам към вкъщи. То пък като по чудо спи непробудно! Посягам и гневно разкъсвам пакетчето солети в джоба на количката, което е спасителният пояс при ревливо настроение. За детето, де. Но в момента на мен повече ми се реве. Солетите в устата ми провокират нова серия напътствия:

“Сега защо се тъпчеш с тия солети? Не можа ли едно смути да си направиш за разходката? Ама казвам ти аз – трябва да се грижиш за себе си! Тотално си се занемарила…”

Смути? Смутииии? И си спомням какво опустошение оставих в кухнята след като единствено, което сготвих днес бе едно нищо и никакво пюре на малкия.

“Кажи ми, какво правиш по цял ден?” – продължава да ме върти на шиша си приятелката ми.

“Ами аз… какво да правя, занимавам се с детето, по разходки, докато го приспя, да го нахраня…”

“Цял ден само с него ли се занимаваш?! Виж сега, мисля, че е време да учиш нещо. Докато спи или си играе детето. Защото не запишеш едно MBA? Ами така де, и без това губиш форма в работата, поне нещо да надградиш в CV-то си.”

“Ама аз… ама нямам време, бе човек!”

“Нямала време! Глупости! Не ми казвай, че детето те занимава със себе си по цял ден! Ама ти сериозно ли? Имаш поне 16 часа на ден, в които си будна. Хайде, два, три часа да са за бебето, ама през другото време какво се мотаеш?! Виж го как сладко спи, досега можеше нещо вече да си прочела.”

Мълча си. Така като я слушам, се чувствам като най-големия мързел на света.

“А и последно да ти кажа” – тя не млъква, “ами хайде ела като излизаме момичетета. Ресторант, бар, дискотека, до 5-6 сутринта си се прибрала, таман да го накърмиш… Трябва да имаш социален живот! Какво си се запокитила вкъщи?! Добре ме чуй: ТРЯБВА ДА СЕ ГРИЖИШ ЗА СЕБЕ СИ!”

Ако си родител, тук вече може би ужасно я мразиш тази моя приятелка, нали? А може би пък си мислиш, че тя има право.

Сега е моментът да си призная, че въпросната „приятелка“ всъщност не съществува. Репликите й по-горе са думите, които помня как кънтяха в главата ми докато бутах количката в парка. Ако идваха от друг може би щях да имам шанса да му тегля една, но когато това е гласът на собствения ми критик, беше трудно да им избягам.

И затова днес, едно десетилетие по-късно, много искам да споделя какво си мисля за това така популярно „Трябва да се грижиш за себе си“.

„Да се грижиш за себе си“ се е превърнало в някакво свирепо клише, с което се замеряме една друга. Сякаш е поредната единица мярка за осъзнатост. Летва за сравнение. Модел за подражание. Кой как се грижи за себе си? Хайде да си премерим грижата, моля!

Отне ми години да осъзная, че „да се грижа за себе си“ се бе превърнало в поредната задача, която имам да отмятам. Че колкото повече се опитвах да изпълня и тази задача, толкова по-изтощена, самотна и неспособна се чувствах. 

Защо ли?

Защото това така популярното хапче „погрижи се за себе си“, което всички ни предписват, всъщност не се побира в рецепта! А точно така се промотира: Да се грижиш за себе си означава да си с отлично поддържан външен вид, разбирай минимум прическа, маникюр, ефирна рокля, шармантна шапка или нещо друго актуално. Задължително да си в отлична спортна форма. Да не спираш да се развиваш, в никакъв случай да не зацикляш в майчината роля, ама едновременно с това да си супер отдадена майка. Да имаш завиден социален живот, но все пак да не спираш да кърмиш, правиш био пюрета и още нещо. И задължително да си супер сексапилна!

Аз се задъхах, само докато го пиша. 

Всъщност спор няма, че е много важно да се грижим за себе си. Не само, когато сме родители, а по принцип. Но грижата не произлиза от „трябва“, защото „трябва“ всъщност е отражение на някаква норма. И не работи, освен, ако не се прегърне силно с някое много истинно, дълбоко „искам“ и „обичам“.

Замислете се, защо се грижите за децата си? Не е защото „трябва“, нали? А защото ги обичате и искате да са добре. Със себе си е същото. В основата на грижата към нас самите си мисля, че са други съставките. Ето моята рецепта, която открих за себе си през годините.

Какво означава грижата за себе си?

Означава да имам жал към себе си, да имам състрадание към душата си, да мога да спра и да се погаля нежно и да си кажа „Умори се, много ти дойде“. И после да си позволя да не правя нищо, а да седна разплуто на дивана и да сменям каналите. Или да чета книга. Или просто да блея.

Да се грижа за себе си означава да спра да се сравнявам с другите!

Да не се оглеждам в идеалните снимки на други родители в социалните мрежи, мислейки си, че аз не ставам, защото синът ни не плува всеки ден, не се катери всеки уикенд по планините, не кара ски като олимпиец, не участва в световно първенство. Или пък не ставам, защото аз така и не свалих тези десет килограма след раждането. Или защото нямам супер успешна кариера, докато гледам детето. Или някоя друга сравнителна летва. Аз съм, колкото съм, каквато съм. Да се приемеш и обичаш, да се чувстваш достатъчен е най-големият мотиватор да се развиваш, обратно на наложените ни стереотипи.

Да се грижа за себе си означава да мога да поискам и да приема помощ.

От всеки, който е готов да пусне прахосмукачка вкъщи, да простре пералнята, да поноси бебето, да сготви супа, да ми подготви данъчната декларация, да заведе котката на ветеринар. „Няма нужда да се справям сама“ е припевът на песента за грижата към себе си.

Да се грижа за себе си означава предварително да си простя всички грешки, които ще допусна като родител, всички пъти, когато няма да се справя, всички загорели манджи, забравени рождени дни, пропуснати родителски срещи, уикенди, прекарани вкъщи.

Да се грижиш за себе си, означава да обичаш себе си. Грижата идва от сърцето, което обича!

Така че нека се обичаме себе си и чорлави, напълнели, кисели или разсеяни, уморени и недоспали! Да се обичаме, защото и на това учим децата си. Как да обичат себе си и да се грижат за себе си.

Автор: Деница Илчева, психотерапевт