Автор: Маги Пашова, нутриционист с фокус върху детското хранене, семейното хранене и захранването

Поколения родители са гледали на захранването като постепенна подмяна на млечното хранене с твърда храна. Поколения майки са вярвали, че важното при захранването е коя храна след коя се въвежда, колко лъжички/грама трябва да изяде бебето на всяко хранене и кога да има заместено хранене.

Този подход е ограничаващ и основният му недостатък е, че се фокусира върху ХРАНАТА, а не върху ДЕТЕТО. През последните години етапът на захранване беше предмет на редица проучвания от страна на педиатри, специалисти по хранене, детски психолози, логопеди, хранителни терапевти и различни други учени. Днес знаем, че захранването е много по-сложен процес от просто опитване на нови храни. 

Какво е важно да знаем за захранването?

По време на захранването бебето се научава да се храни с храна – различна от мляко, но едновременно с това развива голям брой нови умения, вкусови предпочитания, модели, навици и хранителни нагласи. Затова основният фокус по време на захранването трябва да е детето. Ролята на родителя пък е не само да предлага нови храни, а да му помогне да развие тези нови умения и да изгради позитивна връзка с храната, защото често пъти хранителни нагласи от най-ранното детство остават за цял живот.

Ето някои от най-важните групи умения, чието развитие може да бъде насърчено и подпомогнато в процеса на захранване.

Орално-моторни умения

Новородените бебета умеят единствено да преглъщат течно мляко. Между 4-ти и 6-ти месец те достигат етап на развитие, в който са готови да усвоят нови орално-моторни умения. Сред тях са способността да: 

• поемат с уста храна с различна консистенция от течно мляко
• я местят настрани от лявата към дясната буза и обратно 
• я местят от предната част на устата към задната –  т.е. да преглъщат
• се научат да отхапват парчета
• започнат да дъвчат – първоначално с венци, а после със зъби
• приемат различни текстури – течна, гъста, гранулирана, храна на парчета

Най-висшето умение при яденето на твърда храна е способността да ядат бистра супа. Колкото и странно да звучи, това е най-трудната за ядене храна, защото детето трябва да глътне бульона (течната част), да задържи в устата си парчетата, да ги сдъвче и преглътне. 

Всички изредени умения бебето усвоява между 6 месеца и втората си годинка. Начинът да бъде подкрепено, е чрез предлагането на храна с различна текстура и чрез много демонстрации/показване от страна на родителите, които е добре да се хранят заедно с детето. Често допусканата грешка в това отношение е дългото пасиране и предлагане на гладко пасирана храна на бебето. Тя е подходяща само за първите 2-3 седмици от захранването. Продължителното предлагане на пасирана храна пречи на усвояването на останалите умения от списъка по-горе.

Езикови и говорни умения

Бебетата се научават да разбират речта доста преди да започнат да говорят. По време на захранването те научават думите, свързани с храна и хранене. Родителите могат да насърчат развитието на речта като „обговарят“ процеса на хранене. Назовавайте имената на различните храни, които поднасяте на бебето. Разказвайте му за вкусовете: „Това е сладко/ солено/ горчиво/ кисело“. Научете го да показва, че е гладно, жадно или сито, че харесва или не харесва нещо. Храненето е чудесно време за споделено внимание и общуване с бебето. Самото проговаряне пък е свързано с развитието на орално-моторни умения. Когато бебето приема само пасирана храна и не е стимулирано да дъвче, проговарянето може да се забави.  

Захранването и храненето на малкото дете

Сензорни възприятия

Бебетата непрекъснато попиват информация от заобикалящата ги среда чрез сетивата си – допир, зрение, слух, вкус, аромат, движение. Всички тези сетивни възприятия участват в храненето. Ето защо е добре бебето да получава храна с различни форми, текстури, цветове, аромати, както и да бъде насърчавано да я изследва и опознава. 

Някои родители не харесват детето да си „играе“ с храната като я пипа с ръце, мачка, размазва или хвърля на пода. Тази цапаща част обаче е важна част от сензорното стимулиране и развитие на бебето. Тя превръща детето в активен участник в храненето, какъвто то трябва да бъде.

Обратно на това, пасивното хранене пред екран е силно ограничаващо за сензорното развитие на бебето. Екранът е свръх стимулация за бебешкия мозък, който отвлича вниманието му от храната, и превръща храненето в абсолютно автоматичен процес, който не допринася за развитието на сензорните възприятия.

Фина моторика

При храненето бебетата откриват нови начини да използват ръцете си и да осъществяват координация между ръцете и очите. Колкото по-отрано насърчаваме бебето да се храни самостоятелно, толкова повече му помагаме да развива и усъвършенства моторните си умения. Независимо дали прилагате класическо захранване или захранване водено от бебето, е важно отрано и редовно да предлагате на бебето храна на парчета за ядене с ръце. Първоначално бебето използва палмарен захват т.е хваща храната с цяла длан. Впоследствие започва да прилага пинсетен захват. Самостоятелното използване на лъжица също е добре да се насърчава отрано.

Страхът от задавяне и неизбежното цапане често е спирачка за родителите да насърчават самостоятелното хранене, но по този начин се ограничава възможността за развитие на фината моторика и значително се отлага във времето моментът, когато детето ще започне да се храни самостоятелно. 

Социални умения

Споделените семейни хранения са чудесен начин за бебетата да придобиват умения за общуване, дават им усещане за сигурност, стабилност и принадлежност. Времето на масата е време за общуване, за споделяне, за приятни емоции. Бебетата учат изключително много чрез подражание, като гледат какво правят останалите членове на семейството и го повтарят. Дори по-скептичните към храните бебета са склонни да опитат нещо, ако виждат, че мама и тати правят същото.

Храненето на бебето отделно от останалите членове на семейството, е ограничаваща практика, която му отнема възможността да гледа, да наблюдава, да имитира, да бъде част от семейното общуване. Дори да нямате възможност да се храните винаги заедно с бебето, опитайте да организирате ежедневието си така че да имате поне едно – две хранения заедно. Не е задължително всяко от тях да е пълноценно хранене за вас. Може да сложите в чинията си малко от храната на бебето и да му покажете как се храните, за да му дадете възможност да ви наблюдава и имитира.

Вроден модулатор на апетита

Бебета имат изключително добър вграден регулатор на апетита. Чудесно усещат кога са гладни и кога сити. Ако се съобразите със сигналите, които ви подават, може да им помогнете да запазят това чудесно умение! Много често обаче родителите се тревожат да не остане детето недохранено. Водени от този страх, те решават, че знаят по-добре от бебето какво количество храна е необходимо да изяде. Дори ако бебето ясно показва, че не е гладно, родителите може да се опитат да го убедят да изяде още 1, 2, 3 или повече лъжички. Този родителски подход е напълно обясним и в основата му стоят най-добри намерения, но резултатът от него обикновено е контрапродуктивен. 

Фокусът се мести от нуждите на бебето към количеството храна. Самото бебе спира да чува сигналите на собственото си тяло и да разпознава сигнала за ситост. Установено е, че по-големите деца и възрастни, които в ранна възраст са били принуждавани да си изяждат всичко, без непременно да са гладни, запазват този навик в последствие и не рядко имат проблем с теглото. 

Също така е установено, че много по-добре работещ е моделът, формулиран от Елин Сатър и известен като Модел на разпределяне на отговорностите. Накратко, при този модел родителят решава кога, какво и колко храна да поднесе на бебето, а то решава какво и колко от поднесеното да изяде. 

Захранването е един от най-вълнуващите, но и предизвикателни етапи от растежа и развитието на бебето. Възприемането му като нещо по-широко от опитване на нови храни, ще ви даде много възможности да насърчите развитието на нови умения у вашето бебе и да му помогнете да изгради здрава и позитивна връзка с храната.

За автора: Маги Пашова е нутриционист с фокус върху детско хранене, семейно хранене и захранване. Автор на книгите „По-здрави бебета“, „Дневник на захранването“ и „Рецепти за щастлива бременност“. Част е от екипа зад платформата „Мама съм“, с който създават успешни онлайн програми за бъдещи и наскоро родили майки като „Не на диастазата“, „Мама ще съм“ и други. 

Още информация по темите захранване и хранене на малки деца ще откриете в сайта ѝ www.magipashova.com, както и в каналите ѝ в социалните мрежи Facebook, Instagram и YouTube.

Материалът е част от дигитално списание на Акадедмия за родители. Можеш да го изтеглиш в удобен формат: