Здравословна привързаност и отделяне

Бебето през първата година: ОТЗИВЧИВОСТ

Човешкото бебе се ражда зависимо и остава напълно зависимо през първите си години живот. И това е най-значимата нормалност в бебешката възраст. Едно пеленаче е обречено, ако до него няма „голям“, който да обслужи нуждите му. Важно е да се знае и да се помни, че бебе до 1 година плаче единствено и само, защото се нуждае крайно от обгрижване – психическо или физическо. Това е периодът с най-изявена нужда от отзивчивост към бебешките потребности. Все още потребностите са базови и са пряко свързани с оцеляването.

Едно бебе не изпробва възрастния. Не манипулира, с нарочната мисъл да разиграва другия. То се нуждае от грижа!

Дали тази грижа е кърма, храна, вода, топлина, спокойствие, сън, тишина, милувка, сигурност… Може да се изследва, но първото и най-важно нещо е някой да се отзове! Да откликне и да приеме, че детето плаче, защото има нужда от друго човешко същество. Бебешкият плач не е каприз. Не е прищявка. Това е единственият език, с който то може да борави, за да призове грижа към себе си. Език, който се танцува. Танц за двама. Покана за взаимодействие. Зов, който има посланието: ТЪРСЯ ГРИЖА! НУЖДАЯ СЕ! ПОМОГНИ МИ!

След като премине този първи период на тотална зависимост, човешкото бебе поема по пътя към своето превъплъщение в дете. Тази промяна е белязана от стремеж за самостоятелност.

Привързаност между детето и родителите

Първи стъпки между първата и втората година: БЕЗОПАСНА СРЕДА

Периодът на първите стъпки (1-2г.) е с изявена нужда от безопасна среда. Нов етап в развитието, отразяващ потребностите на малкото дете от моторно, социално и интелектуално експериментиране. „Аз сам“. Период на разграничаване от другия с първото „аз“, с първото „не“, с отказа да бъде каквото „мама каже“.

Обръщам внимание, че между 18 и 36 месец е важно да се започне поставяне на здравословни граници, заявяване и отстояване нуждите на възрастния. Но това се случва, когато детето е спокойно. Когато базовите потребности от храна, вода, сън, здраве са удовлетворени. И се осъществява с уважение и зачитане личността на детето. Граници се поставят с топла категоричност – спокоен, уверен глас и вътрешна убеденост в необходимостта от дадената граница или правило.

Време за самодейност след втората годинка

Време за самодейност. Това е времето, в което е добре детето да проявява доверие и към друг възрастен, освен майката. Тук е мястото, на което зависимостта от мама трябва да бъде заместена със здрава привързаност. Здрава привързаност се изгражда през създаването на сигурна емоционално връзка, уповаваща се на речта, на думите, а не само на физическото докосване. За да се премине към този нов вид свързване, е необходимо в първите месеци живот детето да е получавало удовлетворяване на своите базови, физиологични потребности. Така може да се премине от физическа връзка към вербализирана/ментализирана такава. Детето да знае, че възрастният ще е наблизо, ще се отзове, но без нужда от постоянен визуален или физически контакт. Това е така наречената сигурна привързаност – когато малкото дете се чувства свободно да изследва света около себе си, но се завръща уверено до своя родител при преживяване на заплашителна или неприятна ситуация.

Самоинициативност на 3+ и съобразяване с ИНТЕРЕСИТЕ НА ДЕТЕТО 

След овладяване на основните големи мускулни групи и пробуждане на Аз-а, идва ред на самоинициативността. За нея е изключително важно да присъства съобразяване с интересите на детето. Това е тайната за запазване на детското любопитство, вдъхване на вътрешна увереност и увеличаване на интелектуалните способности в подрастващите.

Детската градина и адаптацията

Към мен често се обръщат родители с наболял въпрос кога е подходящо детето да тръгне на детска градина и как да спомогнат за по-леката му и бърза адаптация. От особена важност е овладяване тревожността в родителите, особено при майката. Когато значимия възрастен е уверен в своя избор и взетото решение, детето усеща стабилност и се справя по-успешно със страха от новото. Влияние за по-лека адаптация имат и нагласите на родителя към детското заведение и ангажираните професионално възрастни. Необходимо е (най-добре предварително) изграждане на доверена връзка между родители и педагози, като процесът е двупосочен и е необходимо полагане на усилия и прилагане на социално-емоционални умения и от двете страни.

При все това еднозначен отговор липсва. За здравословно отделяне се отчитат множество обстоятелства и подробности в дадения период, както и темперамента на самото дете. В допълнение към субективните детайли, ще добавя и обективните такива – когато дете проявява тревожна привързаност, редно е да се отработи тази тревожност, след което да се премине към отделяне и адаптация в детско заведение.

Идентични са условията и при предаване на грижите за детето върху друг възрастен – баща, баба, роднина, детегледачка.

Тревожна привързаност

Показателите за тревожно привързване са проява на силна и продължителна реакция от детето, независимо дали раздялата е за кратко, дали новият възрастен е познат или роднина, склонност към прилепване и несигурност по отношение на изследването на света. Тук нека се прави разлика между бурно изразяване на несъгласие към отделянето и проява на първичен страх от изоставяне, който не може да бъде овладян. За поява на тази несигурна привързаност, често повлияват опити за отделяне през заплахи, разсейване или употреба на лъжа. Ако след третата година се наблюдава неспособност у детето да се отделя от майката, би следвало да се приема като съществен симптом, на който да се обърне професионално внимание.

Все по-често по време на адаптация в детско заведение, персоналът допуска ползване на преходен обект. Детайли за концепцията на Уиникът, значимостта на преходния обект при отделяне от майката, както и митове и истини за него като заместител на майчината любов и първичната привързаност, очаквайте в следващия брой на списанието.

Автор: Елица Диамандиева, специалист детско развитие, семейно възпитание и неформално образование

Привързаност и граници