Братя и сестри – митове и истини

Към момента съм майка на 4 деца на възраст 2, 4, 6 и 8г. Преди появата на второто ми детенце имах доста въпроси и сега ще споделя 3 от тях и отговорите, които получавах. Звучаха ми логични, но все пак не ми даваха спокойствие.

Първият въпрос, който седеше в мен, бе:

„Как ще заобичам второто си дете?“

и отговорът, който получавах от много жени, бе и първият мит.

МИТ 1.“Ще го заобичаш, щом го родиш.‘‘

Да, със сигурност изпитах огромно вълнение и радост от появата на дъщеря ми. Вече бях майка и
знаех, че свързването между мен и детето може да отнеме време и че любовта се засилва с
времето.

Но не бях подготвена за това, което ме очакваше след прибиране от родилния дом.

Синът ми бе под 2г. и много ме търсеше, искаше пак да си спим заедно, все да съм до него и да играем. А аз имах бебе кърмаче, което бе залепено за мен. Вечер синът ми плачеше за мен и аз не можех да отида да го гушна, защото кърмех в другата стая. Тогава въобще не ми минаваше през ум, че мога да ги съчетая двете неща. Някак исках да гледам второто дете като първото – да го кърмя и приспивам на спокойствие, да сме само двете.

Започнах да изпитвам огромна вина към сина си и гняв към дъщеря си. Гневях се, защото заради грижите за нея не можех да бъда същата майка за сина си. Все едно заради нея аз бях лоша. Тя бе виновната.

Изпитвах огромно напрежение.

Беше ме срам да споделя емоциите си. Сякаш се очакваше от мен да я „заобичам щом я родя“, а аз усещах, че я намразвам и това ме мъчеше изключително много. Мислех си „Как може да се чувстваш така? Каква майка си ти?“. На никого не споделях, беше тежко.

Този мой опит съм споделяла в групите си с родители и толкова много от тях са се припознавали. Също като мен споделят, че ги е било срам от собствените им преживявания и мисли и че не са си признавали дори наум за чувствата си.

С третото и четвъртото дете не се чувствах така, защото вече знаех, че няма как да бъда същата майка и да правя същите неща като с първото дете. Бях натрупала опит.

Споделяйки моята история, ми се иска да вдъхна сила и подкрепа на онези от вас, които минавате през същото или сте го преживели.

Няма нужда от вина и срам, а от приемане и подкрепа първо към нас.

От разбиране, че в тези моменти сме много уязвими, чувствителни и че ние самите имаме нужда от време да се адаптираме към промяната. И да потърсим помощ – от приятел, от друга майка с опит, от специалист.

Отминаха тези първи трудности и аз си зададох и втория въпрос:

„Дали ще си играят заедно и ще са си приятели?“

Силно се надявах, а и така бях чувала от други родители: „О, ще видиш как ще си играят заедно.“. „Няма да са сами в живота, ще си имат приятели“. Но и това се оказа голям мит.

МИТ 2. „Ще си играят заедно и ще са си приятели.“

Трудностите започнаха още в първите дни след появата на второто дете. Баткото все искаше да я пипа, да я гали по главата, да ляга върху нея. Дотук добре. Ще си кажете „Ах, колко мило. Той се радва на сестричката си.‘‘ Да, и ако все пак това се случва по 100 пъти на ден, търпението ви започва да се изчерпва.

След време бебето започва да лази и се превръща в „нашественик‘‘, който има за цел играчките на батко си. А да не говорим какво става, когато проходи. Няма сила на света, която да го удържи да не иска да вземе нещо. Тогава баткото започва всячески да защитава територията и притежанията си. Може да започне да вика, да удря, да обижда.

В тези моменти е много естествено да го възприемате като „насилник“, а бебето като „жертва“. И комуникацията се променя, защитавате жертвата, възпитавате през говорене и обяснение на насилника. Но с времето виждате, че това не променя поведението и на двете деца. Те порастват и някак конфликтите се задълбочават с по-обидни думи, повече викане, повече физическа разправа.

И в един момент се чувствате вече безсилни, защото сте опитали какво ли не, а единствено искате само малко тишина и спокойствие.

Аз лично се усетих, че не е нормално те само да се карат и аз да съм като пъдарин. Започнах да чета, да пробвам нови подходи и скоро имах и първите си резултати.

Очакването, че няма да има конфликти, е нереалистично. Сблъсъците са полезни и изграждат куп социални умения у децата.

Разбира се, има значение какво ги поражда, как минават, т.е. какви умения децата изграждат, за да ги решават сами.

И тук е нашата роля – да сме преводачи и медиатори и на двете деца – кой как се чувства, какво преживява, какво иска, какво му е важно, как да намерят решение, какви идеи дават.

Книгата, която най-много ме е подкрепила в изграждането ми на умения на медиатор, е „Спокойни родители – щастливи братя и сестри“ на Лора Маркъм. В нея са събрани много знания и от нас зависи да ги превърнем в умения.

И третият ми въпрос:

„Дали е по-лесно, когато са с по-голяма разлика?“,

който се роди в главата ми, след като започнаха конфликтите на децата.

7 основни стратегии за управление на съперничеството между братя и сестри

МИТ 3. „Когато децата са с голяма разлика (с малка разлика, близнаци) е по-лесно.“

От собствения си опит мога да кажа, че има трудности и предимства за всяка възрастова разлика.
На моменти е лесно, че малките имат близки нужди и желания и е достатъчно да отидем, например, на детска площадка, където всяко дете ще намери своето си занимание. Но виждам и как голямото дете, което е на почти 8г., вече има съвсем различни потребности и понякога това създава напрежение между него и по-малките.

Като заключение споделям наблюденията си от работата ми със стотици родители – преживяванията ни за дадени ситуации се определят най-много от нашите вярвания, очаквания, нагласи, ценности, опитност, страхове, желания и т.н.

За мен една ситуация може да е комична и много мила, а за друг тя да носи напрежение и стрес. Аз приемам чуждите споделяния и мнения, обмислям какво мога да си взема от тях. Опитвам се да вникна по-дълбоко – защо този родител така преживява тази ситуация, какви чувства се появяват в него, какви потребности би могъл да има. И ако успея да видя тази дълбочина, виждам много по-ясно голямата картина и откъде идва неговото споделяне и мнение.

В този брой на списание Академия за родители събрахме на едно място:

• полезна информация от подбрани специалисти.
• интересни идеи и практически съвети, приложими в ежедневието с детето.
• най-важните митове и истини за родителството.

Изтегли и прочети безплатно.

Всичко за детската ревност