Митове и истини за захранването

МИТ #1: Захранването на бебето трябва да започне, колкото се може по-рано, за предпочитане през 4-тия месец след раждането

Каква е истината?

Европейското дружество по детска гастроентерология, хепатология и хранене (ESPGHAN) препоръчва захранването да започне не по-рано от 17-та седмица (4-ти навършен, началото на 5-ти започнат месец) и не по-късно от 26-та седмица (6-ти навършен, началото на 7-ми започнат месец) след раждането.

Според препоръките на Световната здравна организация (WHO) правилното време за запознаване на бебето с първата захранваща храна, е около 6-месечна възраст. Причините: от една страна към този момент са се развили органите и системите, имащи роля в обработката на храни, различни от майчиното мляко, а от друга – кърмата сама по себе си вече не може самостоятелно да осигурява необходимите хранителни вещества за оптимален растеж и развитие на детето.

Вземайки под внимание всички съвременни препоръки, точният момент за захранване се определя и от:

● здравословното състояние и развитието на детето;
● индивидуалните му особености и нуждите на организма;
● препоръките на педиатъра, семейния лекар или друг доверен специалист.

Нашата препоръка като консултанти:

Помнете, че както твърде ранното, така и твърде късното захранване крият рискове, затова:

● не пропускайте детските консултации всеки месец;
● обсъждайте всички въпроси по темата със специалист, на когото имате доверие;
● наблюдавайте Вашето бебе за признаци на готовност и му осигурете подкрепата, от която има нужда в това ново приключение.

Захранването и храненето на малкото дете

МИТ #2: Захранването на бебето трябва да започне с прясно изцедени плодови сокове или плодово пюре

Каква е истината?

Видът на първата храна се определя в зависимост от физиологичното развитие на кърмачето, желанието на майката (грижещия се възрастен) и мнението на обгрижващия го педиатър или диетолог.

Захранващите храни трябва да осигуряват достатъчно енергия и хранителни вещества (белтъци, мазнини, въглехидрати, макро- и микронутриенти, необходими за растежа и развитието на детето) и да бъдат съобразени с физиологичните особености на храносмилателната му система.

Често срещаната практика от миналото, при която бебето е приемало плодови сокове още от 2-месечна възраст, към настоящия момент е напълно отхвърлена от всички съвременни специалисти. Плодовите сокове не са подходящи в първите месеци от захранването, защото:

● консумацията им намалява приема на кърма;
● високата им киселинност може да причини стомашен дискомфорт;
● високото съдържание на захари в тях увеличава риска от затлъстяване в по-късна възраст.

Плодовото пюре също не се препоръчва като първа захранваща храна. Една от причините е, че бебетата развиват предпочитание към сладкия вкус и след това често отказват приема на останалите не-сладки храни. Ето защо, съвременните препоръки посочват не плодовете, а зеленчуците (и то не задължително под формата на пюре) като предпочитан избор през първите седмици от захранването на бебето. Те съдържат повече влакнини, а въглехидратите в тях са по-лесно усвоими.

Нашата препоръка като консултанти

Запознайте се с различните методи на захранване (с пюрета, с микродози и ЗВБ), безопасните начини за приготвяне и поднасяне на храната, и всички препоръки и изисквания към захранващите храни.

Направете това още преди да започнете със захранването, за да се чувствате спокойни и уверени, когато детето покаже признаци на готовност. Препоръчваме ви въвеждането на нови храни да се случва в първата половина на деня – така в случай на нежелана реакция (непоносимост или алергична проява) ще бъде по-лесно да организирате преглед при специалист.

Ранно детско развитие – защо е важно и как да помогнем на детето да разгърне пълния си потенциал?

МИТ #3: Млечните хранения трябва да бъдат заместени, колкото се може по-бързо

Каква е истината?

Запознаването на кърмачето с твърди храни трябва да става бавно и постепенно. Гледайте на захранването като на маратон, а не като на спринт – на този етап целта не е да замествате хранения, а да запознаете Вашето дете с новите вкусове и текстури в спокойна и подкрепяща среда.

Помнете – захранването не означава нахранване.

Напълно нормално е в първите седмици и месеци бебето да не приема големи количества. Това лека полека ще се променя с възрастта. Приемете, че в началото бебето ще експериментира с храната – ще играе с нея, ще я стиска с пръстчета и ще я размазва по таблата и по лицето си. Позволете му да прави това, без да го ограничавате – това е неговият начин да я опознае.

Нашата препоръка като консултанти

Съобразявайте се с индивидуалните особености и потребности на Вашето дете и следвайте естествения му ритъм.

Ако обаче усещате, че захранването не върви, бебето не проявява интерес към захранващите храни или има проблеми в наддаването, задължително се консултирайте с личния лекар, педиатъра или друг доверен специалист. Непълноценното хранене и недостатъчният внос на енергия и хранителни вещества в ранна възраст може да доведе до дефицити на важни витамини и минерали като желязо, магнезий, цинк, витамини D и B12., които да причинят забавяне в растежа и развитието, както и проблеми със съня.

МИТ #4: Късното въвеждане на алергени предпазва детето от развитие на алергии

Каква е истината?

Резултатите от няколко съвременни медицински проучвания, проведени в Япония и Великобритания сочат, че при въвеждане на алергени в периода между 17-та и 26-та седмица след раждането рискът от алергична реакция е по-малък,
отколкото при отложено въвеждане след навършване на 1 годинка.

Все пак, бъдете внимателни, наблюдавайте детето за реакции и се уверете, че сте спазили основните препоръки при въвеждането на алергени:

● Детето да бъде здраво;
● Въвеждането на храната-алерген да се случва рано сутринта;
● Първоначалното количество да бъде не повече от ¼ или максимум ½ чаена лъжичка;
● След успешно захранване с алерген той да бъде включван в менюто редовно;
● Да има минимум 3 дни между въвеждането на алергена и нова храна.

Нашата препоръка като консултанти:

Хранене, захранване и нарушения на хранителните механизми.

Подхождайте с повишено внимание при въвеждането на алергени, ако детето Ви попада в някоя от рисковите групи, а именно има:

● фамилна предразположеност към отключване на алергии;
● съществуваща алергия към белтъка на кравето мляко;
● атопичен дерматит.

В този брой на списание Академия за родители събрахме на едно място:

• полезна информация от подбрани специалисти.
• интересни идеи и практически съвети, приложими в ежедневието с детето.
• най-важните митове и истини за родителството.

Изтегли и прочети безплатно.

Автори:Ирена Владимирова Припорски и Ани Велчева, Консултанти по детски сън, детско хранене и ранно детско развитие, Лека нощ, мило зайче ∣ Сън • Хранене • Развитие
Библиография:
1. Complementary Feeding: A Position Paper by the European Society for Paediatric Gastroenterology, Hepatology, and Nutrition (ESPGHAN) Committee on Nutrition
2. WHO Guideline for complementary feeding of infants and young children 6-23 months of age

3. Основи на здравословното хранене на деца до 3-годишна възраст
4. Лека нощ, мило зайче – личен архив