Как връзката ни с детето влияе върху неговия сън?

Вдъхновение за темата на тази статия е Ели Мантовска – прекрасен човек, невероятен специалист и наш пример в работата ни с родители на бебета и малки деца.

Теория на привързаността

Според теорията на привързаността децата развиват силни емоционални връзки със значимите възрастни, които се грижат за тях през първата година след раждането. Тези връзки са от огромно значение за тяхното нормално социално и емоционално развитие и благополучие, както в периода на ранното детство, така и занапред. Едно от основните твърдения в теорията на привързаността е, че обичта, грижите и отзивчивостта на основния грижещ се за детето (най-често майката) имат основополагаща роля. Както за формирането на основния модел на привързаност на детето, така и за бъдещите му социални взаимоотношения, емоционална зрялост и умения за саморегулация през целия живот.

Видове привързаност

Авторът на теорията на привързаността, Джон Боулби, дефинира два основни типа привързаност. Те се формират още в най-ранна детска възраст и са пряк резултат от начина, по който родителите откликват на нуждите на бебето и задоволяват неговите потребности – от храна, близост, подкрепа, обич, грижа.

Как да изградим сигурна емоционална връзка с нашето дете

Сигурна привързаност

Този тип привързаност се характеризира с наличието на доверие и увереност у детето, че родителите ще бъдат на разположение и ще откликват на неговите нужди. Когато едно бебе или дете има сигурен стил на привързаност, то се чувства комфортно в компанията на значимите възрастни. Не се страхува да се отдалечи на безопасно разстояние от тях, да се впусне в самостоятелна игра и да изследва заобикалящата го среда. Такова дете отвреме-навреме се връща при мама като при “зарядна станция” (неговата сигурна база), за да се увери, че тя е там и на разположение. След това продължава да открива света. Когато майката излезе от стаята, то плаче и я търси с поглед, но когато се върне, бързо се успокоява и отново намира комфорта в нейната прегръдка.

Децата, за които се грижат разбиращи, подкрепящи и откликващи възрастни, растат по-спокойни, по-осъзнати и достигат по-високо ниво на емоционална интелигентност. Когато детето се чувства обичано, сигурно и в безопасност, приспиванията са по-лесни, а качеството на съня – по-добро. И обратно – ако едно дете е преуморено, сензорно или
емоционално претоварено, или нуждата му от свързване и близост не е била задоволена през деня, във вечерните часове то е по-неспокойно. Вкопчва се в мама и приспиванията се превръщат в борба.

Несигурна привързаност

Несигурната привързаност има три подтипа: тревожно-избягващата, тревожно-амбивалентна и дезорганизирана. Децата с този тип привързаност са или като залепени за мама, или изглеждат напълно незаинтересовани от нея. Тревожно-избягващата и тревожно-амбивалентата привързаност обикновено са в резултат на липсата на консистентна грижа и внимание. Такива деца могат да се разстройват и да се гневят, когато майката излезе от стаята, или пък да изглеждат незаинтересовани от нейното отсъствие. И в двата случая обаче вътрешно изпитват силен стрес и тревожност. Те често се ре-активират с изключителна сила именно във времето преди заспиване и повлияват негативно качеството на съня.

Как да положите основите на сигурната привързаност още от раждането?

● Наблегнете на тактилния контакт – докосвайте и гушкайте често бебето, правете нежни масажи и прилагайте подходящи за възрастта нейротехники.
● Говорете, пейте, описвайте с думи това, което правите – бебето познава гласа Ви от утробата и когато го чува, се чувства в безопасност.
● Винаги откликвайте на нуждите на бебето, не го оставяйте да плаче безутешно. Плачът му не е манипулация, а единственият начин, по който може да Ви съобщи, че има нужда от Вас.

Отзивчивото родителство като база за сигурна връзка и спокойни нощи и дни

Голяма част от принципите на привързаното, отзивчивото, осъзнатото родителство се базират на теорията на привързаността. В основата им стои разбирането, че бебето (и по-голямото дете) има нужда от своите родители, които не само задоволяват базовите му потребности, но и откликват консистентно на нуждата му от обич, внимание, физически контакт и емоционална близост, както денем, така и през нощта. Освен всичко това, за да расте едно дете спокойно и да разгърне пълния си потенциал, е важно да се чувства чуто, видяно и разбрано от значимите за него възрастни.

Как да го постигнете?

● Отнасяйте се с уважение към личността на своето дете.
● Помнете, че то не е Ваша умалена версия и има своя собствена индивидуалност и вътрешен свят.
● Назовавайте и валидирайте бурните емоции, помагайте му да се справя с тях по подходящ за него начин.
● Използвайте силата на ко-регулацията – показвайте на детето как изглежда спокойната реакция в турбулентна ситуация.
● Прекарвайте специално, пълноценно и фокусирано време заедно.
● Напомняйте му, че го обичате такова, каквото е.

Връзка между привързаността и съня

Връзката между типа привързаност и съня е многопластова и комплексна. Ето някои примери за това:

1. Емоционална сигурност: Децата със сигурна привързаност имат по-високо ниво на емоционална сигурност. Те знаят, че родителите им са на разположение, когато имат нужда от тях. Това намалява нивата на тревожност и подпомага по-лесното заспиване и по-качествения сън.

2. Регулиране на стреса: Родителите играят ключова роля в регулирането на емоциите и стреса при децата. При сигурната привързаност те откликват на емоционалните нужди на детето. Така му помагат да се успокои и отпусне, което е от съществено значение за добрия сън.

3. Тревожност и страхове: Липсата на стабилност и предвидимост в отношенията с родителите засилва страховете и негативните емоции. Децата с несигурна привързаност често изпитват повишена тревожност, която може да се прояви под формата на кошмари, нощни терори или дълги среднощни будувания и нужда от физически контакт.

Привързаност и граници

Как да се свържете с детето преди сън?

Децата приемат съня като раздяла с обичаните и значими възрастни. Често това е и една от причините за дългите и трудни приспивания, кратките дремки и накъсания нощен сън. Ето какво можете да направите, за да се свържете с детето и да улесните заспиването в края на деня:

1. Въведете спокойно време преди заспиване (т.нар. мостче към съня): приберете шумните играчки, намалете осветлението, изключете екраните и ги заменете със спокойна музика или звуци от природата.

2. Използвайте тези моменти, за да поговорите за това как е минал денят, да почетете заедно, да разкажете някоя интересна история, да се погушкате и да изразите обичта си на езика на любовта на Вашето дете.

3. Създайте си приятни семейни ритуали – кратки действия в определена последователност, които да показват на бебето (или по-голямото дете), че идва време за сън. За по-малките това може да бъде смяна на пелена, бавен танц или
носене на ръце, приспивна песен, нейротехники с погалване или дълбок масаж. При по-големите деца можете да включите нейротехники с осъзнато дишане, увиване като бурито с помощта на лека завивка, приказка за “Лека нощ”, прегръдка, целувка и обещанието, че “утре отново ще сме заедно”.

Автори:
Ирена Припорски и Ани Велчева, Консултанти по детски сън, детско хранене и ранно детско развитие, Лека нощ, мило зайче ∣ Сън • Хранене • Развитие lekanoshtmilozaiche.com

Библиография: Attachment and Loss, John Bowlby; Hold on to Your Kids: Why Parents Need to Matter More Than Peers, Gabor Maté, Gordon; Neufeld Семинар и работилница: Привързаността, Ели Мантовска; Лека нощ, мило зайче – личен архив

Тази тема е част от списанието Академия за родители, посветено на емоционалната интелигентност.

Изтегли и прочети безплатно.