Гарантират ли шестиците добрата подготовка на децата за реалния живот?

Добрите оценки ни дават повод за радост, както и ги приемаме като знак за повече знания. Но дали отличните оценки са обективни и гарантират, че децата ни са добре подготвени за всички предизвикателства, които реалният живот ще им поднесе?

Субективността в оценяването е възможно да бъде преодоляна, ако процесът е базиран на измерими критерии. Те трябва да бъдат добре обмислени, структурирани и приети като стандарт от всички учители в институцията. Оценката би следвало да отразява степента на усвоения материал. Действителността обаче показва, че когато едно дете получи добър 4, не винаги знае какво точно е сгрешило и как да подобри уменията си. Обикновено обяснението, което дава, е “не ми стигнаха точки”.

Често за работата на учителя се съди по успеха на учениците и това води за завишаване на оценките

А това ги превръща в ненадежден метод за проследяване на напредъка. Тъй като обществото поставя етикети на училищата на база класации на резултатите от изпитите, се създава поле за съревнование и повсеместна практика за реализиране на частни уроци. Ние трябва да приемем, че учителят може да осъществява качествен учебен процес и въпреки това да има деца, които ще покрият само основните критерии и очаквани резултати. Защото всеки притежава индивидуални възможности.

Ани Чифлигарска и Ива Кескинова, част от управителния екип на Училище „Дени Дидрò“ споделят, че оценката като количествено измерение няма стойност, ако не е изпълнена със съдържание. А ниската оценка, без да са очертани пътищата за подобрение, е демотивираща.

Как да проследяваме напредъка?

„В Училище „Дени Дидрò“ вярваме, че основното умение, което трябва да формираме в подрастващите, е умението за учене“, разкрива г-жа Чифлигарска. В тази връзка проследяването на напредъка има ключово значение. Всеки учител осъществява този процес, посредством описани критерии за всеки дял по предмета, който преподава. Той проверява уменията на децата, както в самостоятелни дейности и писмени работи, така и в осъществяването на проекти и групови дейности.

Критерии за оценка

„Но за да формираме това умение за учене, е по-важно да научим децата да наблюдават себе си в процеса на обучение. Да открият какъв е техният стил на учене. Как по-лесно възприемат и обработват информация, кое ги затруднява и т.н.“, допълва Ива Кескинова. В тази връзка критериите, разработени от учителите “се превеждат” на разбираем за децата език. И като целенасочено се поставя фокус върху тях – например, дали умее да събира многоцифрени числа с преминаване. А не в това колко точки носи задачата и съответно дали намалява оценката. Така учениците наблюдават своя напредък и са мотивирани да работят за преодоляване на трудностите.

В Училище „Дени Дидрò“ отменят тежестта постоянно да се мисли за оценката и да се наблюдава процесът на учене през съответните критерии индивидуално за и от всяко дете. Когато вниманието е насочено към тези критерии, количественото измерение не е от особено значение. Така децата лесно биха разбрали различните системи за оценяване с точки, проценти, букви и число. Съотнасянето на критериите е към шестобалната система и по този начин се формират оценките за удостоверенията за завършен клас.

Избегни демотивацията, свързана с ученето

Как се оценяват децата

„Ние искаме да придадем съдържание на оценката, затова насочваме вниманието към критериите, които детето покрива. Например, при изучаване на частите на речта във втори клас едно от уменията е свързано с откриването на глагол, съществително и прилагателно име. Най-лесно децата ги откриват, когато са дадени като думи и се налага да ги разпределят според вида им. По-трудният вариант е да ги откриват в изречение, а най-трудният в текст. Ако детето получи оценка мн. добър 5, няма да се ориентира какво умение е необходимо да се надгражда. Докато критерият, според нас, дава ясни очертания на знанията“, допълват Ани Чифлигарска и Ива Кескинова.

„Оказваме подкрепа, говорим спокойно за грешките и не ги наказваме със слаба оценка. Търсим начини за преодоляване на затрудненията чрез разговори с децата, за да може да ги научим как да правят това самостоятелно след време. Всички знаем, че животът поднася предизвикателства, с които трябва да се справим. Затова нашият екип вярва, че трудностите в учебния процес и проследяването на напредъка в процеса на учене от децата, създава тези умения. Те ще помогнат на порасналия човек да бъде устойчив и адаптивен“, поясняват от Училището.

В училище Дени Дидрò е важно децата да растат с любов към знанието