Силата на историите

Как историите могат да ни бъдат полезни в отглеждането на децата?

Много хора възприемат четенето или слушането на истории единствено като забавление. Но всъщност те могат да бъдат много повече от това!

Историите имат реална сила – те могат да вдъхновяват и променят животи!

И това не е някаква нова мода или пък тенденция! Откакто свят светува, историите са били начин възрастните да предават знания, традиции и ценности на децата си. Така те са се учили как да различават доброто от лошото, как да се отнасят с другите.. Учили са се как да живеят.

Историите, заедно с личния пример, са били и продължават да бъдат един от основните начини възрастните да подготвят децата за важните неща от живота.

КАК ДА НАМИРАМЕ ДОБРИ ИСТОРИИ ЗА ДЕТЕТО СИ?  

Добрата история не просто разказва – тя ангажира емоционално, предизвиква размисъл и оставя следа в съзнанието на детето.

Една история може да бъде истински полезна на детето, ако бъде представена в подходящия момент – осъзнато и с грижа – и ако е:

• Съобразена с възрастта, речниковия запас и психо-емоционалната зрялост на детето.
• Показва решения, а не само проблеми. Историите помагат на децата не само да разберат себе си и света около тях, но и да извлекат уроци, които ще им служат през целия живот. Важно е историята, която предлагаме на детето, да съдържа реални, приложими решения за справяне с предизвикателствата. Когато чуят/прочетат една история, децата имат възможност да се „срещнат“ по един щадящ и подкрепящ начин с дадено предизвикателство, преди то да им се случи в действителност. И така да бъдат по-готови да се справят следващия път.
• Да предизвиква емоции в детето. За да може една история да изпълнява ролята на инструмент за обучение и възпитаване, е много важно тя да провокира емоции в детето. Да успее да го развълнува, защото децата запомнят с лекота нови неща, когато се свържат емоционално с героите в една история. Емоциите създават образи в ума им, а умът запаметява образите. Това условие е особено важно, когато става дума за обучение – защото когато едно дете се развълнува, то иска да научи още.
• Носи ценно познание, без да е твърде поучителна или назидателна. Добрата история не дава готови отговори, а насърчава децата да мислят и чувстват. Разпознавайки се в героите, те откриват свои собствени решения за трудностите, които неизбежно ще срещат в живота си.
• Провокира разговор и споделяне. Когато детето започне да споделя – старайте се да не го прекъсвате или коригирате! Дайте му свободата да изрази мислите си! За да имаме добра връзка с детето, е важно да умеем да слушаме.

Добрите слушатели слушат със сърцето си.

Не бързат да дават готови решения, а оставят детето само да стигне до извода, като го напътстват деликатно и внимателно. Децата просто искат да бъдат видени. Да бъдат чути. Това е базова нужда за тях – ако усетят, че са изслушвани, ще започнат да споделят още повече.

В тази връзка си спомням една любима мисъл на Мая Анджелоу: „Няма по-голяма агония от това да носиш неразказана история в себе си“. Бих добавила: и нечута!

КАК ИСТОРИИТЕ МОГАТ ДА НИ БЪДАТ ПОЛЕЗНИ ВЪВ ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО НА ДЕЦАТА?

Вероятно вече сте чували, че четенето:

• Обогатява речника и комуникационните умения. Дете, което често чете/слуша истории, по-лесно изразява мислите си.
• Развива въображението и творческото мислене. Въображението е ключов елемент в развиването на интелекта на детето. А и всяко човешко постижение първо е било видяно във въображението на някого.
• Подобрява критичното мислене. Историите учат децата да задават въпроси, да анализират ситуации и да намират решения.
• Помага на децата да изградят морални ценности. Историите с ясно изразени добри и лоши герои помагат на децата да разберат какво е честност, състрадание и отговорност.

А замисляли ли сте се, че четенето/слушането на една добра история може също да:

• Помага на децата да разпознават и изразяват по-добре своите емоции. Как бихме могли да помогнем качествено на детето, ако то не умее да ни каже какво всъщност чувства?!
• Развива съпричастност към другите (емпатия). Четейки за емоциите на героите, децата се учат да разбират и чувствата на другите.
• Подобрява взаимоотношенията и взаимодействието с другите. Насърчава приемането на различните от тях. Историите показват различни социални ситуации и през тях децата научават различни начини как да се свързват с останалите. Чрез метафори и примери историите дават на децата модели за справяне с трудни ситуации.
• Намалява стреса, като осигурява емоционална подкрепа. В една добра история детето може да намери утеха, защото вижда, че не е само в своите преживявания. Самата мисъл, че и на други се случва същото, може да облекчи напрежението му.
• Формира идентичността и усещането за принадлежност. Историите за семейство, традиции и култура помагат на децата да изградят своята самоличност.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ИСТОРИИТЕ, ЗА ДА ПОДКРЕПИМ ДЕЦАТА В ТРУДНИ МОМЕНТИ?

Историите могат да ни помогнат да разберем повече за преживянията на детето си.

• Ако подозирате какво тревожи детето Ви – намерете история – книга, филмче, Ваша собствена или чужда история, в която се разказва за герои със сходни емоции и преживявания.
• Ако не знаете точно какво го тревожи, дайте му възможност да избере от книги, които обхващат ежедневието и типичните ситуации за децата днес. Важно е да позволяваме на децата сами да избират историите, които ги привличат, но като родители можем да ги насочим към книги, които ще провокират споделяне или ще повдигнат важни теми за разговор.
• Запознавайки се с историята на героите, детето ще съумее по-лесно да разпознае и осмисли чувствата си и ще намери пример, който да му помогне да комуникира с Вас проблема си и заедно да потърсите решение.
• След като приключите с историята идва най-ценното: разговорът. Ако е трудно да го започнете, просто насочете историята към Ваше лично преживяване. Първо споделете Вие!

Ако дори след като Вие споделите, детето все още изпитва затруднение да започне да споделя, може да му помогнете със следните въпроси:

• Как се почувства героят според теб в тази ситуация? Случвало ли ти се е нещо подобно? Ти чувствал/а ли си се някога така? (Първо насочваме към разпознаване на личните емоции.)
• Нарисувай емоцията на героя! (Алтернативен начин за изразяване, особено за по-малки деца.)
• Представи си, че си на мястото на героя! Какво би направил/а ти на негово/нейно място? (Насърчаваме го да се постави на мястото на друг човек – развиваме съпричастност.)
• Ако сега героят беше пред теб – какъв съвет би му дал/а? (Помагаме му да развива в себе си умението да мисли критично, да прави анализ, да взима решения.)
• Какво мислиш, че се е случило с героя след края на историята? (Развиваме въображението.)
• Ако беше автор на историята ти, би ли променил нещо? Така ли щеше да се развие тя и това ли щеше да бъде краят ѝ? (Детето се „поставя в обувките“ на авторитет – авторите са авторитети за децата. Развива се умението му да взима решения, да носи отговорност за тях, развиват се въображението и творческите му умения.)
• Как би се развила историята според теб, ако героят в тази ситуация бе направил друг, различен избор? (Насърчава критично мислене и разглеждане на алтернативи, взимане на решения и носене на отговорност за тях.)

СИЛАТА НА ВАШИТЕ ЛИЧНИ ИСТОРИИ

Учен от Принстънския университет, Ури Хасън, провежда изключителен експеримент, който доказва въздействащата сила на разказването на истории. Неговият екип поставя разказвач на истории в скенер за ядрено-магнитен резонанс и наблюдава мозъчната му активност, както и тази на слушателите му. Резултатите показват, че мозъчната дейност на разказвача и слушателите се синхронизира по време на целия процес. Когато фронталният кортекс на разказвача (частта от мозъка, която преобразува мислите в думи) се активира, това се случва и при слушателите. (Източник)

Тези резултати показват, че разказвачите на истории имат силата буквално да „трансплантират“ мисли и емоции в умовете на своите слушатели. Това доказва колко важно и отговорно е разказването на истории на децата. Важно е не само съдържанието на историята, но и тонът, емоцията и начинът, по който я разказваме. Променяйте гласа си, вложете чувство – така ще направите историята по-вълнуваща и ангажираща за детето.

Споделянето на истории е един от най-добрите начини да се свържем истински и дълбоко с децата си.

Прекрасно е да четем на децата си вълнуващи истории, но още по-ценно е да споделяме с тях свои чувства, спомени и преживявания. Историите не само учат децата, но и ни помагат да се свържем с тях на едно по-дълбоко ниво. Връзката между дете и родител е първият социален контакт на детето. Чрез тази връзка то се учи как да общува, как да заявява нуждите и желанията си. Качеството на тази връзка в детството до голяма степен определя качеството на социалния ни живот като възрастни – влияе върху всички наши бъдещи взаимоотношения.

Най-въздействащите истории за Вашите деца са Вашите лични истории.

Децата са истински „лакмус“ за истината, затова бъдете автентични. Истории от нашето детство, от нашия личен опит, истории на членове на семейството и рода. Разбира се, подходящо поднесена! Когато споделяме свои лични истории или такива, които истински са ни развълнували, ние учим децата на най-важните уроци от живота. И най-ценното – изграждаме доверие.

ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ИЗГРАЖДАМЕ ДОВЕРИЕ?

За едно дете доверието се усеща като безопасност. Доверието е да не се страхуваш да споделиш своя тайна, мнение… Доверието е изпълнени обещания. Доверието е комфорт, свободата да бъдем себе си.

Доверието е свързване, а това да сме пълноценни родители или учители зависи на първо място от качеството на осъществената ни връзка с децата. А за да изградим качествена връзка, е нужно време. Тоест, доверието не е даденост – то е процес, който никога не спира. Доверието е процес с натрупване. То се гради във всяка една минута, във всяко едно действие и във всеки един жест. Всеки ден. То не може да ни бъде подарено, не се дава даром. То се изгражда само с време, фокус, много отдаденост и много осъзнатост от страна на възрастните в живота на децата. Без доверие не можем да бъдем истински свързани. Така че доверието е в основата на човешките взаимоотношения.

Историите могат да ни бъдат много полезни в отглеждането, обучението и възпитаването на децата ни. Те са ключ към познание, но и ключ към най-съкровените чувства в сърцата им! Нека ги използваме осъзнато, за да изградим силна връзка с децата си и да им помогнем да растат уверени и щастливи! Това ще им бъде полезно не само в детството, но и в живота им като възрастни, когато ще предадат същите тези уроци на своите деца. Това, което правим днес, ще бъде ценно и за поколенията след нас. Представяте ли си?

Има ли по-ценен дар, който можем да оставим на децата си?!

Аз не мисля! А вие?

Автор: Петя Петрова – родител и професионалист с опит в образователната система, автор на поредицата детски книги „Готови за живота“ и създател на издателство „Израстване“

! Споделеното в тази статия отразява единствено моето лично виждане и опит като автор и родител. Всеки родител и учител намира своя уникален подход, а историите са само един от многото прекрасни начини да изградим силна връзка с децата си.