Как да говоря и слушам, за да постигна разбирателство?

Как да общуваме ефективно: 20 техники за слушане и говорене с деца и възрастни

Ще започна с един популярен цитат: “В будистската психология се казва, че основният източник на загубата на енергия е речта. Християнството казва, че не е важно какво влиза в устата на човека, а какво излиза. Много светци и аскети се изолирали от хората, за да не участват в празни разговори. Във ведите празните разговори се наричат „праджалпа“ и те са едно от главните препятствия по пътя към духовния и материалния прогрес. Речта определя човека.”

Вярвам в мъдростта на този цитат и съм убедена, че вниманието към думите и начина на говорене може да доведе до по-добро разбирателство. Дори когато подбираме думите си внимателно, отсрещната страна пак може да се почувства засегната. Това често се дължи на вътрешни провокатори, свързани с непреработени емоции и чувства. Но нека този път се фокусираме върху

Kонкретни техники за слушане и говорене с цел по-добра комуникация и постигане на разбирателство.

1. Време и място за разговор. Преди да започнете разговор, преценете обстановката. Подходящо ли е времето? Дали събеседникът ви е в добро състояние да ви изслуша? Понякога външните фактори като шум, разсейвания или емоционално състояние могат да попречат на ефективната комуникация.
2. Въведение и контекст. За да бъдете правилно разбрани, започнете с кратко въведение към историята или темата. Така събеседникът ще разбере контекста и няма да се наложи да прави собствени изводи на база лични възприятия.
3. Искане на обратна връзка. По време на разговора попитайте дали събеседникът разбира вашите думи. Това помага да избегнете недоразумения. Задавайте и въпроси като: “Какво разбра/разбираш от…?” 
4. Активно слушане. Когато слушате, полагайте усилия наистина да разберете казаното, без да подготвяте отговора си предварително и без да влагате лични разбирания. Слушането с внимание и емпатия е ключово.
5. Съгласуване на вътрешното и външното. Ако изпитвате определени чувства, но говорите нещо различно, това може да създаде разминаване. Бъдете автентични и честни в изказванията си.

Емпатията като мост между изтощение и подкрепа

Също така:

      6. Използване на „Аз-послания“. Говорете от свое име и споделяйте как се чувствате, вместо да обвинявате. Например, вместо „Ти винаги…“, кажете „Аз се чувствам…“.

      7. Говорене с конкретика. Особено при разговор с деца, избягвайте абстрактни или сложни обяснения. Когато изказвате желание или молба, използвайте кратки и ясни изречения.

     8. Позитивен език. Изразявайте желанията си с положителни формулировки. Например, вместо „Не тичай!“, кажете „Хайде да ходим бавно.“

     9. Избягване на предположения. Не влагайте енергия да четете мислите на другия или да завършвате изреченията му. Това може да създаде напрежение и усещане за неразбиране.

     10. Избор на думи. Използвайте думи с позитивен заряд. Например, вместо „страхотно“ (корен на думата “страх”) или „ужасно“ (корен на думата “ужас”, кажете „прекрасно“ или „чудесно“.

И още:

     11. Формулиране на въпроси. Вместо да питате „Не мислиш ли…?“ “Не искаш ли..?”, опитайте с „Какво мислиш за…?“ или „Какво е твоето мнение?“.

     12. Преработване на негативни изрази. Ако се уловите да казвате „трябва“, заменете го с „искам“ или „би било добре“. Това носи по-мек и ангажиращ тон.

     13. Избягвайте да задавате въпроси със “Защо”. „Защо“ често звучи обвинително и когато човек чуе думата, той несъзнателно издига бариера и влиза в оправдателен режим. Вместо това, задавайте въпроси като „Каква е причината за…?“.

     14. Внимание към тона на гласа. Не само думите, но и начинът, по който ги казвате, има значение. Избягвайте агресивен или настойчив тон.

     15. Конкретизиране на чувствата. Когато казвате „Притеснявам се“, обяснете по-конкретно какво изпитвате. Например: „Чувствам се несигурна, защото…“.

Опитайте също:

    16. Разделяне на чувствата от идентичността. Говорете за чувствата си като нещо отделно от вас. Например, вместо „Аз съм ядосана“, кажете „Усещам гняв в себе си“.

    17. Използване на конкретни измерители. Вместо „винаги“ или „никога“, използвайте думи, които носят в значението си точност, като „два пъти седмично“ или „в последните три дни“.

    18. Похвала и обратна връзка. Когато хвалите, опишете конкретно действията на другия. Например: „Забелязах, че положи много усилия, когато…“.

    19. Подкрепа при негативни чувства. Ако дете или възрастен изпитва трудни емоции, покажете емпатия и готовност да изслушате. Например: „Виждам, че си тъжен. Какво става в теб сега?“.

    20. Постоянна практика и съзнателност. Комуникацията е умение, което изисква време и усилия. Бъдете търпеливи към себе си и продължавайте да се развивате.

Всеки разговор е възможност да научим нещо ново за себе си и за другите. Бъдете открити, внимателни и автентични, и така разбирателството ще стане естествен резултат от вашата комуникация.

Автор: Лидия Аврамова, Коуч Съзнателно Родителство