Как да се грижим за себе си, когато всички имат нужда от нас

Когато имаш чувството, че място не си намираш

Има един момент през есента, в който много хора започват да усещат промяна, без непременно да могат да я назоват. Става по-тъмно по-рано, сутрините са по-мъчнителни, денят отново е изпълнен с графици, училище, работа, задачи, тренировки и ангажименти, а времето за себе си някак изчезва между „Мамо, къде ми е…“ и „Имам още един имейл за довършване“.

При родителите това често се усеща още по-тягостно, защото есента не е просто смяна на сезон. Тя е връщане към структурата след лятото, а структурата означава повече изисквания. Именно тогава умората, която през лятото сме успявали да компенсираме с повече светлина, движение и свободно време, може да стане много по-осезаема.

И тук има нещо важно: не всяко понижено настроение означава, че с нас има проблем.

Сезонните промени могат да влияят върху съня, енергията и настроението. По-малкото дневна светлина например е свързана с промени в циркадния ритъм и производството на мелатонин, а при някои хора сезонните промени са достатъчни, за да се появят отпадналост, раздразнителност или спад в мотивацията. При други това може да бъде част от сезонно афективно разстройство, което вече е състояние, изискващо професионална оценка и помощ.

Но има и нещо друго, което често пропускаме: понякога не сме тъжни заради есента. Просто сме изтощени и това са две различни неща.

Когато родителят е уморен: грижа за себе си като грижа за детето

Когато всички имат нужда от теб

Родителството има една особеност, за която рядко говорим достатъчно. Много от нуждите на детето са спешни, но не всички са важни. Ако детето трябва да бъде заведено на училище в 8:00, това действително има конкретен краен час. Ако трябва да му бъде намерена изгубената тетрадка, това изглежда важно в момента. Ако вечерта трябва да се приготви раница, да се подпише бележка и да се намери спортният екип, всичко изглежда като задача, която не може да чака.

Вашата почивка обаче почти винаги може да чака.Точно затова тя не се случва. Това е една от най-големите психологически клопки на грижата: човек започва да приема собствените си нужди като второстепенни, защото чуждите изглеждат по-неотложни.

Постепенно се стига до ситуация, в която родителят не си почива, когато е уморен, а чак когато всичко останало е приключило. Проблемът е, че всичко останало никога не приключва. Затова грижата за себе си не трябва да бъде награда за добре свършена работа, а да бъде част от системата.

Не чакайте да остане време

Един от най-практичните начини да промените това е да спрете да планирате собственото си време в остатъците от деня. Не „ако остане време, ще почета“. Не „ако децата заспят рано, ще гледам нещо“. Не „след като оправя всичко, ще си почина“.

Запишете собственото си време като реален ангажимент. Дори 20 минути. Това може да бъде кафе на тишина, разходка, тренировка, книга, разговор с приятел, душ без никой да ви вика от другата стая или просто да седите и да не правите нищо. И последното е особено важно, защото нищоправенето не е загубено време.

Малко известният проблем с постоянната наличност

Когато човек е постоянно достъпен за останалите, мозъкът му трудно преминава в режим на възстановяване. Дори когато физически не правим нищо, очакването, че всеки момент някой може да поиска нещо от нас, поддържа определено ниво на психическа готовност.

Затова 30 минути на дивана с телефон в ръка не винаги са почивка. Ако през тези 30 минути отговаряте на съобщения, проверявате работната поща, следите детето и мислите какво трябва да направите утре, тялото ви е спряло, но психиката ви продължава да работи. Истинската почивка има нужда от граница. Така че „Сега не съм на разположение“ понякога е много по-полезно от още една техника за релаксация.

За грижата към себе си

Грижата за себе си не означава да изчезнете от семейството

Това е друга крайност, в която лесно можем да попаднем. Не е необходимо да прекарате цял уикенд в спа център, за да се погрижите за себе си. Понякога грижата е да кажете на детето: „Имам нужда от 20 минути тишина. След това ще дойда при теб.“

Това не е отхвърляне, а е модел, в който детето вижда, че човек може да разпознава собствените си граници и да ги заявява спокойно. В дългосрочен план това е много по-полезен урок от родител, който непрекъснато се жертва, а след това избухва, защото никой не е оценил жертвата му.

И кога вече не говорим просто за умора?

Има разлика между няколко трудни седмици и продължително състояние на потиснато настроение. Ако липсата на енергия, тъгата, раздразнителността, проблемите със съня, загубата на интерес към неща, които обичайно са ни носили удоволствие, или чувството за безнадеждност продължават и пречат на ежедневното функциониране, е добре да потърсим специалист.

Не е необходимо да чакаме да стане „достатъчно зле“. Грижата за психичното здраве не започва едва когато човек вече не може да функционира. Понякога най-зрелият начин да се погрижим за семейството си е първо да признаем, че самите ние имаме нужда от грижа.

И не, това не ни прави егоисти, а просто… хора.