Дигитален тормоз във връзката: как да защитим себе си и децата

„Дай ми паролата си, ако нямаш какво да криеш.“ „Знам къде беше вчера.“ „Ако ме напуснеш, ще публикувам снимките ти.“

Когато телефонът и социалните мрежи се използват за следене, натиск или заплахи, проблемът засяга сигурността и личните ни граници. В разговор за „Академия за родители“ Виолина Маринова от ГДБОП–МВР обръща внимание на дигиталния тормоз между настоящи и бивши партньори и на стъпките, с които можем да потърсим помощ.

Кога има повод за тревога?

Проверяването на телефона без съгласие, влизането в лични профили, нежеланите съобщения от различни акаунти и проследяването на местоположението могат да бъдат част от поведение на контрол. Особено тревожни са заплахите, включително за публикуване на интимни снимки.

Споделянето на парола или местоположение по взаимно желание не означава неограничено разрешение за наблюдение. А фактът, че сме изпратили лична снимка на партньор, не означава съгласие тя да бъде разпространявана.

Не е нужно сами да определяме дали случилото се е престъпление, за да потърсим помощ. Важното е да опишем конкретните действия и притесненията си.

Какво да направим при заплахи или изнудване?

Поставете безопасността на първо място. При непосредствена опасност се обадете на 112. Не отлагайте търсенето на помощ, за да съберете „идеални“ доказателства.

Ако е безопасно, запазете:

• целият разговор, включително съобщенията преди и след заплахата;
• скрийншотове с дати, часове и данни за изпращача;
• точните линкове към профилите, потребителските имена и телефонните номера;
• оригиналните съобщения и устройството, на което са получени.

Добавете кратко хронологично описание: кога е започнало, какво е поискано, какви заплахи са отправени и дали човекът има достъп до вас или децата.

При шантаж с интимни снимки не изпращайте още материали и не плащайте — това не гарантира, че натискът ще спре. Потърсете полицията и докладвайте съдържанието на платформата. Ако материалът включва дете, не го препращайте и не създавайте допълнителни копия; запазете адреса на публикацията и данните за профила за компетентните органи.

Как да ограничим достъпа до личните си данни?

Използвайте различни, дълги пароли и включете двуфакторна защита. Прегледайте активните влизания, устройствата с достъп, настройките за възстановяване на профилите и споделянето на местоположение.

Ако подозирате наблюдение и се страхувате от реакцията на партньора, първо потърсете подкрепа от устройство, до което той няма достъп. Внезапното спиране на проследяването или смяната на пароли може да бъде забелязано. Планирайте промените с оглед на безопасността си.

При раздяла обърнете внимание и на семейните акаунти, споделените албуми и устройствата на децата. Проверете каква информация е достъпна и за кого, без да въвличате детето в конфликта.

Какво да направя, ако обиждат детето ми в училище

Какво да кажем на детето?

Най-полезното послание е: „Ако някой те притиска, заплашва или ти иска снимки, можеш да ми кажеш. Ще ти помогна, дори вече да си изпратил нещо.“

Обсъдете защо паролите, адресът, училището и местоположението не бива да се споделят с непознати. Преглеждайте заедно настройките за поверителност и обяснявайте правилата според възрастта.

Ако детето сподели за проблем, първо го изслушайте спокойно. Обвиненията и срамът могат да направят следващия разговор по-труден. То трябва да знае, че възрастният до него ще помогне.

Чуйте повече във този разговор с Виолина Маринова, ГДБОП.