Бебето от 10 до 12 месеца: към първите стъпки и думи

Към края на първата година бебето все по-активно участва в ежедневието. Изправя се с опора, изважда предмети от кутия, подава играчка и търси вашата реакция. Общува с поглед, жестове и звуци, а понякога вече използва и първа дума с определено значение.

Първият рожден ден обаче не е краен срок за самостоятелното ходене или за определен брой думи. Уменията се появяват постепенно. Наблюдавайте напредъка на детето и обсъждайте с педиатъра това, което ви притеснява.

Бебето от 7 до 9 месеца: движение, откривателство и нужда от близост

1. Движения: изправя се и пристъпва с опора

През този период много бебета се изтеглят до изправено положение, като се държат за стабилна мебел. Постепенно започват да пристъпват настрани покрай нея, да пренасят тежестта между краката и да се учат да се спускат обратно.

Някои правят първи самостоятелни крачки преди рождения си ден, а други — след него.

Как можете да помогнете

Осигурете свободно място на пода и стабилни, обезопасени опори. Поставете играчка върху ниска мебел, до която бебето вече може да достига, и останете наблизо. Оставяйте го само да започва движението и помагайте, ако се затруднява да слезе. Не е необходимо да го водите за ръце, за да „тренира“ ходене. Свободното движение му дава възможност да упражнява равновесието си.

Избягвайте проходилките със седалка и колелца. Те не са необходими за прохождането и създават риск от сериозни инциденти, включително когато възрастен е наблизо.

2. Ръце и самостоятелност: поставя, изважда и опитва да участва

Бебето постепенно хваща по-прецизно между палеца и показалеца. Пуска предмет в съд, изважда го и повтаря действието. Тези занимания съчетават движенията на ръцете с наблюдението на резултата.

Към края на първата година може да пие от отворена чаша, която възрастният придържа. Интересът към лъжицата също е възможност за участие, но самостоятелното хранене с нея още се учи.

Как можете да помогнете

Предложете широка, нечуплива кутия и няколко достатъчно големи играчки. Покажете веднъж как поставяте предмет вътре, после изчакайте. Не е необходимо да поправяте всеки опит.

По време на хранене можете да дадете подходяща лъжичка, докато помагате с друга. Предлагайте малко вода в отворена чаша и я придържайте. Разливането и изпускането са част от ученето.

За игра не използвайте дребни предмети, които могат да бъдат погълнати. По-прецизният захват означава и че бебето вече може да вдигне неща, които преди са оставали извън възможностите му.

3. Общуване: търси ви, за да сподели преживяването

Бебето все по-често включва възрастния в заниманията си. Може да ви погледне след интересно действие, да протегне предмет към вас или да проследи това, което му показвате. Такива моменти поставят основите на споделеното внимание: вие и детето се интересувате от едно и също нещо.

Посочването с пръст и показването на предмети се развиват постепенно. Не е необходимо всички форми на това общуване да са устойчиво овладени преди първия рожден ден.

Как можете да помогнете

Следвайте интереса му. Ако гледа куче, посочете го и кажете: „Куче. Бау-бау.“ Ако ви подаде играчка, приемете я и откликнете: „Даде ми топката.“

Оставяйте паузи за отговор. Той може да бъде поглед, усмивка, звук или движение. Не е нужно всяко общуване да завършва с изпълнена задача.

При обличане и хранене давайте възможност за малко участие: да протегне ръка към ръкава, да задържи лъжицата или да избере между две подходящи играчки.

4. Емоции: наблюдава реакциите ви и търси подкрепа

При нова ситуация бебето може да погледне към вас, сякаш проверява какво се случва. Изражението и тонът ви му дават допълнителна информация. Това постепенно развиващо се поведение се нарича социално рефериране.

То не работи като точна команда: усмивката ви невинаги ще го успокои, а сериозното лице невинаги ще спре действието. При умора, уплаха или раздяла детето все още има нужда от непосредствена помощ и близост.

Как можете да помогнете

Когато се колебае пред нов предмет или човек, останете спокойни и му дайте време. Не настоявайте да се приближи веднага.

При опасност използвайте кратки думи и действие: „Горещо. Ще те преместя.“ Отдалечете го или приберете предмета. Не разчитайте само на изражението или на думата „не“.

Ако се разстрои, защото сте прекъснали заниманието, можете да признаете желанието му и да запазите границата: „Искаше кабела. Ще го прибера. Ето топката.“

5. Игра и мислене: търси скритото и пробва отново

Бебето все по-уверено свързва действията с резултатите им. Натиска, дърпа, пуска и опитва отново. Може да потърси играчка, която сте скрили пред очите му, защото постепенно разбира, че тя продължава да съществува и извън полезрението му.

Разпознава познати хора, предмети и игри, но няма нужда паметта му да се измерва с точен срок. Сортирането по цвят или размер също не е необходимо изискване за тази възраст. По-подходящи са свободното изследване, поставянето в съд и търсенето на предмети.

Как можете да помогнете

Скрийте играчка под малка кърпа, докато детето гледа. Изчакайте да я потърси. Ако задачата е трудна, оставете част от нея видима. Приберете кърпата след играта.

Търкаляйте голяма мека топка помежду си. Подавайте си предмети и показвайте прости действия за подражание. Приемайте и неочакваните отговори — детето може да предпочете да разклати топката, вместо да я върне.

Предлагайте книжки с твърди страници и ясни картинки. Назовавайте това, което разглежда. Няма нужда да довършвате книжката или да го задържате, след като интересът му е отминал.

6. Първи думи: значението е по-важно от ясното произношение

Лепетът става разнообразен и може да звучи като разговор. Постепенно някои звуци започват да се използват с постоянно значение. Например детето може да нарича родител „мама“ или „тате“, вместо само да повтаря сричките.

Не е полезно да поставяме задължителна норма от една до четири думи за всички деца до 12 месеца.

Как можете да помогнете

Използвайте кратки фрази, свързани със случващото се: „Ето обувката“, „Още вода?“, „Топката падна“. Ако детето каже „то“ за топка, отговорете естествено: „Да, топката.“

Съчетавайте простите покани с жест: „Дай топката“, като протегнете ръка. Изпълнението на такива инструкции се развива постепенно; устойчивото следване на думи и жест заедно е сред ориентирите към 15 месеца.

Не настоявайте да повтаря и не задържайте желан предмет, докато „не си го каже“. Откликвайте и на жестовете — те са част от общуването.

Хранене: семейни вкусове в подходяща форма

Към тази възраст обичайно се оформят три хранения с немлечна храна наред с млечните хранения. Менюто постепенно включва повече намачкани, меки храни на парченца и храни за самостоятелно хващане.

Храната трябва да е съобразена с уменията на детето. „Нарязано на ситно“ не означава автоматично безопасно — важни са мекотата, формата и размерът. Кърмата или млякото за кърмачета продължават да имат важна роля до края на първата година.

Как можете да помогнете

Хранете се заедно, когато е възможно. Предлагайте разнообразни зеленчуци, плодове, зърнени и белтъчни храни, включително източници на желязо. Не добавяйте сол и захар в бебешката порция.

Детето трябва да е седнало стабилно и изправено, с възрастен до него през цялото хранене. Не предлагайте храна, докато се придвижва или играе.

Оставяйте го да хваща подходящи храни и да опитва с лъжицата. Уважавайте отказа и сигналите за засищане. При затруднения с текстурите или притеснения за растежа обсъдете конкретните наблюдения с педиатъра.

Безопасност: вече достига по-високо

Изправянето променя достъпа до дома. Чаша на ниската маса, кабел или покривка могат внезапно да се окажат в обсега на детето. Закрепете нестабилните мебели, обезопасете стълбите и приберете горещите напитки, лекарствата и дребните предмети.

Разбирането на „не“ все още не означава способност да спре навреме или да помни правилото. Средата и надзорът остават основната защита.

Кога да обсъдите развитието с педиатъра

Ако към първия рожден ден детето не се изправя с опора, не използва жестове за общуване или не прави опит да назовава близък човек, споделете това с педиатъра. Потърсете съвет и при съмнение за слуха, необичайни движения или загуба на вече придобито умение. Ориентирите насочват към оценка, а не поставят диагноза.

Липсата на самостоятелни крачки на 12 месеца сама по себе си не означава забавяне. За преценката са важни цялостното движение, общуването и напредъкът във времето.

Давайте възможност на детето да участва в малките ежедневни действия. Изчакайте да подаде играчката, да опита да отпие или да намери скритото кубче. Помагайте толкова, колкото е нужно, и оставяйте място за следващия му опит.

Детето от 13 до 18 месеца: първи самостоятелни открития, повече думи и силни чувства

В долната таблица са представени българските стандарти за развитие на детето, а тук е схемата и кривата за психичното развитие на бебето през първата година, която можете да разпечатате и ползвате.