Лесна адаптация на детето в училище – мисията-възможна!

Как да помогнем на детето да се справи с новите предизвикателства, които ще срещне (или вече среща) в училище? 

Първите години в реална учебна среда са труден период за децата. Малчуганите в предучилищна група, първи и втори клас срещат много нови предизвикателства, с които трябва да се справят, за да се адаптират към средата.

Кои са двата основни аспекта на промяна у децата при тръгването на училище?

От една страна им се налага да се адаптират към самия обучителен процес, а от друга – към непозната среда. В обучителния процес детето среща много нови неща, с които е малко вероятно да се е сблъсквало до сега, особено в стриктната учебна форма на формалното образование. Преди училище то е свикнало да научава нови неща играейки и без прекалено строги правила. В училище за пръв път е поставено в определени граници и трябва да изпълнява инструкции по строги правила и начини. Основните задачи, които то трябва да изпълнява, са свързани не само с усвояване на нови знания от различно естество, но и с прилагането им в дейности, свързани с тези знания. 

Преди да тръгнат на училище повечето деца използват моливи, за да рисуват и творят в свободна форма, а не за да пишат определени символи и букви. В първи клас обаче, децата трябва да развият своята фина моторика чрез писане. И въпреки че за нас като възрастни писането на символи и форми изглежда лесна, дори забавна задача, за детето писането и спазването на определени редове, линии и междуредия е много трудно. Самото хващане на молива, за да пише, а не да рисува, е умение, което изисква време. И не за всички деца това време е еднакво.

Освен писането, пред детето стоят и други трудни задачи.

До първи клас то е свикнало да учи под игрова форма и да бъде поощрявано, заради самия процес на игра и забавление. В първи клас обаче, детето трябва да усвоява учебен материал и определени знания, които впоследствие да доказва в писмена и устна форма, макар и в не строго изпитен формат. Това представлява голям стрес за него, защото до сега не се е сблъсквало със ситуация, в която да трябва да доказва знанията си.

Също така, детето вече не бива подкрепяно и поощрявано, само защото участва в учебния процес.

Бива оценявано под някаква форма и осъзнава, че не е най-добро във всичко, с което се занимава. Осъзнава също, че се справя по-добре в определени области от някои деца, както и че има деца, които са по-добри от него в други области. За пръв път е поставено в конкурентна среда и сравнявано с другите деца, чрез определена система за оценка. Подобни ситуации могат да накарат детето да се съмнява в собствените си способности. А оценяването на знанията и уменията му, преди да се е развила добре представата му за цифрите, допълнително го обърква.

Излизането пред „публика“ и показването на знания и умения е стресово за първолака.

Може да докара много притеснения на детето, а реакцията на учителя и другите деца, особено ако е негативна, може да влоши тези притеснения и да го накара да се затвори в себе си и да отказва бъдещи изяви пред хора. Писменото изложение на знания и умения е не по-малко стресово за малкия ученик. За него все още е трудно да пише, да осъзнае концепцията за времето и да стои спокойно на едно място.

Адаптацията към новата, непозната среда също е свързана със стресови моменти.

Досега детето е било поставяно в щадяща и свободна среда. Най-вероятно неговото пространство в жилището (собствена стая или кът), помещенията в детската градина, както и местата в центровете за игра, в които то е било, са били изпълнени с играчки, меки предмети, липсва ли са остри ръбове, всичко е било поставено на ниско и достъпно място, а детето е имало възможност да избере само своите играчки и занимания. В училище обаче, първолачето е поставено на чин, предварително определен за него от учителя. Класните стаи са съобразени с учебните, но не и изцяло с личните нужди.

Освен това, преди училище, детето е свикнало да избира с кои деца да общува и играе. В началното училище то не може да избере до кого да седи и с кого да работи. Учителят разпределя учениците по групи, поставя им задачи, които те да изпълнят, без значение дали децата се разбират помежду си или не.

Освен всички тези промени, детето трябва да се научи да спазва стриктен график, преди напълно да осъзнава понятията за време и пространство. Преди да тръгне на училище, детето може само да разпределя времето си за игра, а ходенето на детска градина не винаги е свързано със задължителен точен час. Когато тръгне на училище обаче, нещата се променят. През седмицата детето трябва да се събужда в определен час, учебните часове имат предварително определена продължителност, дори и продължителността на почивките между часовете – междучасията, е фиксирана. Всичко това е ново, непознато, стресиращо. 

Защо трябва да се подходи сериозно към новите ситуации в училище?

Всички тези моменти, въпреки че могат да бъдат източник на стрес и напрежение за децата, са основополагащи за тяхната бъдеща социализация, връзки, отношения и мироглед. По тази причина, тези ситуации не бива да бъдат избягвани, дори напротив. Справянето на детето с нови предизвикателства е полезно за неговото когнитивно, емоционално и социално развитие. Но е важно да се работи върху начините, по които то да преминава през новите ситуации, тъй-като неуспешното преминаване през тях може да потисне детето, да го изнерви и дори да забави неговото цялостно развитие. 

От друга страна, успешното справяне с подобен тип ситуации ще помогне на детето да се почувства уверено в себе си, в силите и възможностите си, ще подобри неговите умения за комуникация, учене, адаптация и социализация. За да успее да се справя с новите ситуации, детето има нужда от подкрепа от своите любими хора.

Как да помогнем на детето да се справи с новите предизвикателства, които ще срещне (или вече среща) в училище? 

Всеки родител се пита как да помогне на детето си да се адаптира към новите ситуации, на които попада в училище. Даваме Ви няколко практични и лесни за изпълнение съвета.

Не забравяйте, че домът трябва да бъде източник на стабилност, спокойствие, нежност и любов.

Каквото и да се случва в училище, детето трябва да се чувства комфортно у дома, за да може да споделя и обсъжда всичко, което го вълнува, радва или тревожи, с близките си хора. Не е нужно да бъдем свръх родители, а просто да подкрепяме децата си, когато имат нужда от нас и да им показваме, че ги обичаме безрезервно.

Поощрявайте детето си да играе и да извършва физически дейности (тичане, разходки и други) на открито.

Това ще подпомогне неговото емоционално и физическо здраве. Ще му помогне да направи баланс между задълженията в училище (интелектуални, изпълнени със строги правила и свързани със стоене на едно място) и свободното си време (когато то може да играе свободно, да се движи и само да определя правилата). Много е важно да не запълвате времето на детето с еднообразни, макар и образователни дейности.

Не плашете детето с учителите. Помогнете му да осъзнае, че изпълнението на задачите му в училище е за него самия, а не защото учителите го изискват от него.

Въздържайте се от реплики като “Ако не си напишеш домашното, госпожата ще ти се скара и ще ти пише двойка.“. Обяснете на детето, че изпълнението на задачите в училище ще му помогне да научи много неща и може да му бъде интересно. Ако го плашите с фигурата на учителя, то няма да осъзнае важността на ученето и може да започне да се страхува от авторитети в бъдеще. Освен това, ще се чувства нервно всеки път, когато ходи на училище и ще изпитва страх от учителите, които вижда всеки ден. Вие самите бихте ли искали да общувате ежедневно с някого, от когото Ви е страх?

Намирайте време за артистични дейности и други подобни занимания с детето.

Това ще му помогне да се почувства свързано с Вас, да си почива и да се отпусне. Освен това, начините, по които детето се изразява (с пеене на определени песни, рисунки, изработване на определени фигурки от пластилин и други) могат да Ви покажат неговото настроение или емоционално състояние в момента.

Приемете детето такова, каквото е и не го сравнявайте с другите деца.

Реплики като „Имаш четворка по математика, я виж Вики – тя има само шестици“ не помагат на детето да преодолява трудности. Приемете, че детето Ви е по-добро в едни области, а в други – не. Поощрявайте го за успехите му, подкрепяйте го, ако е разстроено, че получава ниски оценки по някои предмети и разговаряйте с него, ако забележите, че зад ниските оценки се крият някакви проблеми.

Показвайте на детето си, че го обичате.

Не забравяйте, че прегръдките, ласките и милото отношение са отлично средство за премахване на напрежението. Ако детето Ви се чувства обичано и подкрепено, то ще се справи с много ситуации дори без допълнителна помощ.

Какво още можем да направим, за да помогнем на детето си да се адаптира към новата училищна среда?

Ние, от Сдружение „Знам и Мога“ предлагаме да помогнем на Вашето дете да премине спокойно и успешно през новите предизвикателства, които ще срещне в началния училищен етап, чрез новата ни програма: Социална палитра: образователна и социална адаптивност за деца, или както я наричаме накратко: Споделено СЪ. 

Какво е Споделено СЪ?

Споделено СЪ е нашата нова програма, чрез която искаме да помогнем на Вашето дете да премине лесно и с минимални проблеми през новите предизвикателства, които ще срещне (или вече среща) в началния училищен етап.

В рамките на програмата чрез неформални и игрови методи ще работим с децата, за да им помогнем да опознаят себе си, да се почувстват уверени и да бъдат подготвени за новите предизвикателства, с които ще се срещнат, когато започнат училище. 

Основните дейности, с които ще се занимаваме, включват:

• игри: поведенчески, двигателни, развлекателни 
• разговори: групови, по двойки и монолози
• артистични дейности: рисуване, музика, театър, арт проекти, работа с различни материали: пластилин, глина, хартия и други.
• интелектуални дейности: четене и обсъждане на разкази, приказки и други текстове
• други дейности, в зависимост от нуждите на детето

Основните методи, които ще прилагаме:

• игрови
• театрални
• физически дейности
• арт методи
• разказване на истории (по картинки, измислени)

Целта на всички тези дейности е да се подпомогне цялостното развитие на децата и те да се почувстват приети, спокойни и да се адаптират безпроблемно към заобикалящата ги среда. Това ще им помогне да се справят с новите ситуации и предизвикателства, с които ще се срещат в училище.

Защо програмата се казва Споделено СЪ?

Кръстихме програмата си така, защото заглавието отразява основните ценности и дейности, на които тя ще се гради.

• Споделяне
• Подкрепа
• Общуване
• Доверие
• Емоция
• Любов
• Емпатия
• Начало
• Обич
• СЪчувствам на другите и вярвам, че и те ще направят същото за мен. Уча се да изразявам чувствата си и окуражавам другите да го правят.
• СЪпреживявам: уча се да разбирам собствените си чувства и осъзнавам, че и другите хора изпитват различна палитра от емоции. Уча се да изпитвам емпатия към чувствата на другите и да ги уважавам.
• СЪзнавам: уча се да осъзнавам какви са чувствата и емоциите ми и на какво се дължат те. Осъзнавам, че и другите хора могат да изпитат подобни чувства и емоции и се уча как да се отнасям с разбиране към тях.
• За кого е подходяща програмата?

Програмата е подходяща за всяко дете, което ще бъде в подготвителна група, в първи или втори клас.

Материалът е подготвен и предоставен от Сдружение „Знам и мога“.