Как да учим децата за мозъка: основа за емоционална интелигентност

Знанието е сила. Когато децата разберат какво се случва в мозъка, това може да е първата стъпка в усвояването на силата да правиш избори. Знанието може да е също толкова мощно средство за родителите. Разбирайки как работи мозъкът, ние можем да разберем как да реагираме, когато децата ни се нуждаят от помощ.

Понякога мозъците ни могат да се претоварят от чувства на страх, тъга или пък гняв. Когато това се случи, е доста объркващо – особено за децата. Давайки възможности на децата да осъзнаят какво се случва в мозъка им е важно. В помощ на децата е и да имат речник, за да обяснят техните емоции, така че да бъдат разбрани. Представете си го като чужд език, ако и друг член на семейството го говори, то ще ви бъде по-лесно да комуникирате с тях.

В този ред на мисля, как тогава да провеждаме тези разговори с децата си? Да бъдат представени хем достатъчно игриво, за да ги държи заинтересовани и същевременно просто, за да могат да ги разберат.

Ето как аз уча децата (а и родилтелите), как да разбират мозъка.

Представям ви мозъчната къща, горният и долният етаж

Казвам на децата, че мозъците им са като къща, която им горен и долен етаж. Тази идея идва от кнингата на Д-р Дан Сийгел и Тина Пейн Брайсън ‘The Whole Brain Child’ и е доста прост начин, с който можем да обясним на децата си какво се случва в главите им.

Позволила съм си да доразвия аналогията, като говоря и за това кой живее в къщата. Разказвам им истории за героите, които живеят на горния етаж, и за тези които живеят на долния. Всъщност, това за което говоря са функциите на неокортекса (нашият мислещ мозък – горният етаж) и лимбичната система (нашият чувстващ мозък – долният етаж).

Кой живее на горния и на долния етаж?

Обикновенно, героите на горния етаж са мислители, разрешаващи проблеми, планиращи, регулиращи емоциите и емптатията. Давам им имена като – Успокояващата Урсула, Креативният Крейг, Разрешаващият проблеми Росен, Гъвкавата Галина и т.н.

На долния етаж, групата залага на чувствителността. Те са конценртирани върху това да ни държат в безопасност и да се уверяват, че нуждите ни са задоволени. Нашите инстинките за оцеляване и съхранение произхождат от тук. Тези герои наблюдават за  опасности, вдигат аларма и се уверяват, че сме готови да се борим, бягаме или крием в лицето на заплаха. На този етаж живеят Алармиращата Ася, Уплашеният Урко и Бригадир Ботушко.

Няма никакво значение как ще ги наричате, стига вие и децата да разбирате, за кой (и за какво) говорите. Може да се наложи да измислите свой имена, пробвайте имена на момчета/момичета, животни, анимационни герои или пък си ги измислете сами. Може да позлвате и имената на герои от филмичета или книги, които децата обожават, за да намерите уникален начин за название на различните мозъчни функции.

Да си обърнем капака, или когато долният етаж влиза в контрол.

Очаквано, мозъкът ни работи най-добре, когато двата етаж работят заедно в синхрон. Представате си, че стълбите свързващи двата етажа са доста натоварени, като в двете посоки се разходжат герои пренасящи събощения помежду си. Това е което ни позволява да правим добри избори, да създаваме приятелства и да се разбираме помежду си, да измисляме интерсни игри, да се успкояваме и да се измъкваме от неприятни ситуации.

Понякога, на долния етаж, Алармиращата Ася забелязва опасност, Уплашеният Урко се панира, и преди да се усетим, Бригадир Ботушко е вдигнал трегова, казвайки на тялото да се подготви за опасност. Бригадир Ботушко е властен, той поема контрол над мозъчната къща, и „обръща капака“, като по този начин прекъсва връзката между мозъчните функции на горния етаж. Горният етаж ще може да работи нормално веднага след като сме вън от опасност. До тогава тялто ще бъде контролирано от долния етаж.

Понякога, да обърнем капака е най-безопасоното нещо, което може да направим.

Когато всички в мъзчната къща вдигат шум е много трудно някой конкретно да бъде чут. Ботушко заглушава горния етаж, за да може долния етаж да ни подготви за опасността.Той може да изпрати сигнал и до други части на тялото ни, за да ги активира или пък изключи. Може да ускори пулса ни, за да се подгтовим за спринт, или да подготви мускулите ни, за да се борим със всички сили. Ботушко може и да каже и на части от тялото ни да застинат и да бъдат неподвижни, за да се скрием от опасност. Той прави всичко това за да ни държи в безопасност.

Опитайте да накарате детето си да си представи, кога тези реакции ще са най-безопасни. Аз често се опитвам да използвам примери, които не биха се случили (за да може децата да си предстаавят тези идеи по игрив начин, без да бъдат уплашени от тях). Например – Какво ще направи долният етаж, ако срещнеш динозавър на площадката?

Всички обръщат похлупака си.

Мислете за примери, които може да споделите с децата си, когато това се случва. Избирете такива, които не са прекално стресиращи, защото ако децата се разтревожат, те самите могат да „обърнат капака“ си докато го правите.

Например, можем да използваме: „Помниш ли когато мама не можеше да намери ключовете от колата а ние вече закъснявахме за училище.Спомняш ли си как продължавах да ги търся на едно и също място? Това е защото долният етаж беше влезнал в конрол, бях обърнала капака си и горния етаж, отговарящ за мисловния процес не работеше добре.“

Когато долният етаж на мозъка сгреши.

Може да има ситуации, когато ние обръщаме капака, но всъщност продължаваме да се нуждаем от помощ на герои живеещи на горния етаж, като Разрешаващият проблеми Росен и Успкояващата Урсула.

Този процес се случва на всички, но е по-чест при децата. В мозъците на децата, Ботушко може да се превъзбуди и да натисне паник бутона стартирайки сривове и избухвания за много незначителни неща. Причината за това е, че при детския мозък горният етаж все още се развива. Всъшност, развитието там няма да приключи до средата на 20-те години на индивида. Когато искам да натъртя на това, питам децата следния въпрос:

Някога виждали ли сте мама или татко да лежат на пода в супермаркета, крещейки че искат шоколадови бисквити?

Често децата се смеят, а кикотенето е добър знак, защото означава че разговора е в игрив и весел тон, и че децата са ангажирани и се учат. Обяснявам, че родителите всъщност обичат шоколад, точно както децата. Но възрастните са се упражнявали да сработят Успкояващата Урсула и Рарешаващият проблеми Росен с Бригадир Ботушко и  могат (понякога) да му попречат да вдигне алармата за опасност, когато това не е необходимо. Определено това изисква упражнения и аз напомням на децата, че техните мозъци все още се изграждат и се учат на база на опита им.

От споделен език до емоционално регулиране

След като вече имаме всички герои в мозъчната къща, сме предоставили език, който може да използваме за да помогнем на децата си как да регулират (да се справят) с техните емоции. Например – „Забелязвам, че Ботушко се подготвя да активира алармата, защо не видиш дали Успкояващата Урсула може да му изпрати съобщение „поеми дълбоко въздух…“ “

Езикът на мозъчната къща позволява на децата да говорят по-открито за грешките, които допускат. Без съдене, игриво, даващо възможност да се обсъждат разграничаващо (психолозите наричат това „изнесено“) от тях.

Представете си колко трудно би било да кажете: „Днес ударих Джени в училище“ вместо „Бригадир Ботушко наистина обърна похлупака днес“. Когато кажа това на родителите, някои се притесняват, че по този начин позвоялвам на децата да си намерят извинение, „не могат ли по този начин винаги да обвиняват Ботушко за тяхното поведение?“

В края на краищата, целта е да дадем възможност на децата си, функционално да се учат да се справят с приливите на чувства. Част от това ще стане с разговори, какво не се е стекло по правилен начин. Ако детето се чувства спокойно да говори за грешките си с вас, то вие имате възможност да обедините горните си етажи и да разрешите проблема заедно. Това не значи, че ще се отърват от последствията или пък няма да бъдат държани отговорни. Означава, че вие ще може да зададете въпроси като: „Мислиш ли, че има нещо, което може да направиш, за да помогнеш на Ботушко да държи похлупака на мястото му?“

Знаейки за мозъчната къща помага на родителите да мислят как да отвърнат на децата си, когато те са обзети от страх, гняв или тъга. Случвало ли ви се е да кажете на детето си „Успокой се“, когато те са обърнали похлупака? На мен – да. Но защото знаем какво се случва в мозъчната къща, че Успокояващата Урсула живее на горния етаж, а Ботушко е обърнал похлупака, тя не може да помогне особено, докато ситуацията не се нормализира. Детето може да е в полжението, от което не може да се справи с емоциите си само. Често, родителите (или учителите) трябва да помогнат на децата да сложат похлупаците обратно. Това се случва със съпричасност, търпение и доста дълбоко поемане на въздух!

Оттук на къде?

Не очаквайте, че ще съумеете да „нанесете“ всички герой в мозъчната къща за ден. Местенето отнема време, както и да се учим за това как работи мозъка. Започнете разговора и се връщайте на него. Потърсете креативни начини, да изследвате мозъчната къща с детето си. Ето няколко идеи, с които бихте могли да започете:

1. Нарисувайте мозъчната къща и всички нейни герои
2. Нарисувайте картина как изглежда къщата, когато долния етаж обърне похлупака
3. Използвайте герои от комикс, изрежете и ги залепете на горния и долния етаж
4. Измислете истории за приключенията на героите живеещи в мозъчната къща
5. Използвайте куклена къща (ако пък нямате такава, две кутии от обувки, една върху друга работи точно толкова добре) и я напълнете с герои от долния и горния етаж

Ако намерите други креативни и интересни начини да изследвате мозъчната къща, ще се радваме да ги споделите с нас. Направете го забавно, живо и децата дори няма да осъзнаят, че заучават основите на емоционалната интелигентност.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Кристиан Топалов!