Как се променя енергийният прием по време на бременност?

Храненето и начинът на живот по време на бременността оказват дългосрочно влияние върху здравето на детето и риска от незаразни заболявания. Всички хранителни вещества са важни за развитието на плода, като недостигът им може да доведе до поведенчески, когнитивни и сензорни нарушения.

Каква е промяната в енергийния ни прием?

По време на бременност нуждите от енергия и хранителни вещества се променят, защото организмът работи за растежа и развитието на бебето. Затова е важно храненето да бъде достатъчно и балансирано. През първия триместър (1-12 седмица) обикновено не се препоръчва увеличаване на калориите. През втория триместър (13-27 седмица) се препоръчва повишаване на енергийния прием с около +250 kcal/ден, а през третия триместър (28-40 седмица) – допълнително увеличаване с още +250 kcal/ден, т.е. общо +500 kcal/ден.

Как да се храним и какво да спортуваме, ако искаме да забременеем?

Всичко за протеините по време на бременност

Протеините са необходими за растежа на плода, плацентарното развитие и преноса на хранителни вещества. Както ниският, така и прекалено високият прием могат да повлияят неблагоприятно върху теглото при раждане.

Според германското дружество по хранене препоръчителният прием е:
• 1-ви триместър: 0,8 гр/кг
• 2-ри триместър: 0,9 гр/кг
• 3-ти триместър: 1,0 гр/кг.

Пример: Ако Вие тежите 55 кг при зачеване, то това значи, че през първия триместър трябва да приемате 44 гр протеин на ден (55 кг х 0,8 гр/кг тегло), следователно през втория- 49,5 гр протеини на ден (55 кг х 0,9 г/кг тегло) и през третия- 55 гр протеини на ден (55 х 1,0 гр/кг тегло).

Защо се увеличава необходимото количество протеин?

Kоличеството на белтъчините, отложени в тъканите на майката и плода, варира по време на бременността. През първия триместър отлагането е незначително, постепенно се увеличава през втория триместър и най-много се натрупва през третия триместър. 40% от протеиновата маса на майката се пада на плода, плацентата и околоплодната течност. Майчините тъкани представляват останалите 60%, които включват маточната тъкан, тъканта на гърдата, мастната тъкан, увеличаването на обема на кръвта и извънклетъчните течности. При нормално нарастване на теглото с 12,5 кг по време на бременността (което включва 3,3 кг доносено бебе), прирастът е 925 гр протеин.

Кои са източниците на протеини?

Основни източници са месото, рибата, яйцата, бобовите, ядките и семената. Животинските белтъчини са пълноценни, но комбинирането на растителни източници подобрява качеството им. Соята, лупината и зърнените храни осигуряват всички важни аминокиселини.

Въглехидрати по време на бременност

Нуждата от въглехидрати остава непроменена през бременността. 45–65% от енергийния прием трябва да идва от въглехидрати, минимум 175 гр. дневно, за да се осигури мозъчното развитие на плода. Важно е също така да се осигурява достатъчно количество фибри – поне 30 гр на ден, за да се подпомага храносмилането и здравето на стомашно-чревния тракт. В следващата таблица (Таблица 1) е предложен дневен план за прием на 30гр. фибри.

Таблица 1: Дневен план за набавяне на необходимото количество фибри

Храни	Количество фибри (гр)
1,5 филийки пълнозърнест пшеничен хляб (75гр) или 50гр овесени ядки	5,0
1 ябълка (150гр)	3,0
3 сварени картофа (250гр)	4,3
1 порция броколи (200гр)	5,4
1 порция леща (100гр)	4,5
1 порция сурови боровинки (100гр)	4,9
1 морков (100гр)	3,6
Общо фибри за деня	30,7

Мазнини по време на бременност

Мазнините са важни за бременността, защото помагат на плода да расте и развива мозъка си. Те осигуряват енергия и подпомагат усвояването на витамини. По време на бременност и кърмене приемът на мазнини може да се увеличи, като се препоръчва те да осигуряват около 30-35 % от дневната енергия.

Мазнините се делят на няколко групи:

Наситени мазнини

Наситените мазнини се съдържат основно в месо, млечни продукти и някои масла. Прекаляването с тях може да повиши холестерола и риска от сърдечни проблеми. При децата може да доведе до метаболитни промени.

Мононенаситени мазнини

Мононенаситените мазнини са полезни за сърдечносъдовата система на майката и намаляват риска от преждевременно раждане и ниско тегло на бебето. Има ги в зехтин, рапично и слънчогледово олио и авокадо.

Полиненаситени мазнини

Полиненаситените мазнини са важни за мозъчното развитие на бебето, особено омега-3 и омега-6 мастни киселини. Срещат се в риба като сьомга, орехи и ленено масло. Натрупването им през третия триместър подпомага съзряването на мозъка на плода.

Трансмазнини

Трансмазнините са вредни, увеличават риска от метаболитни и сърдечносъдови проблеми. Срещат се в бързи храни, пакетирани закуски и полуфабрикати.

По време на бременност е важно храненето да бъде балансирано и разнообразно.

Достатъчният прием на протеини, въглехидрати и здравословни мазнини подпомага правилния растеж на плода, развитието на мозъка и плацентата, както и здравето на майката. Прекомерната консумация на наситени и трансмазнини трябва да се избягва, докато мононенаситените и полиненаситените мазнини, както и разнообразните източници на протеини, осигуряват нужните хранителни вещества. Следването на препоръките за енергия и макронутриенти през триместрите подпомага здравословното нарастване на теглото и минимизира рисковете както за майката, така и за детето.

Автор: Емилия Димитрова, специалист по хранене

Източници

• (1) Koletzko, B. et al. (2019). Nutrition During Pregnancy, Lactation and Early Childhood and its Implications for Maternal and Long-Term Child Health: The Early Nutrition Project Recommendations. Annals of nutrition & metabolism, 74(2), 93–106.
• (2) Cortés-Albornoz, M. C., García-Guáqueta, D. P., Velez-van-Meerbeke, A., & Talero Gutiérrez, C. (2021). Maternal Nutrition and Neurodevelopment: A Scoping Review. Nutrients, 13(10), 3530.
• (3) Georgieff, M. K., Ramel, S. E., & Cusick, S. E. (2018). Nutritional influences on brain development. Acta paediatrica (Oslo, Norway: 1992), 107(8), 1310–1321.
• (4) Empfehlungen für Personengruppen – ÖGE. ÖGE. Published 2020. Accessed November 2025.
• (5) Herring, C. M., Bazer, F. W., Johnson, G. A., & Wu, G. (2018). Impacts of maternal dietary protein intake on fetal survival, growth, and development. Experimental biology and medicine (Maywood, N.J.), 243(6), 525–533. 
• (6) Naho Morisaki et al.; Optimal protein intake during pregnancy for reducing the risk of fetal growthrestriction: the Japan Environment and Children’s Study; British Journal of Nutrition (2018), 120, 1432–1440; doi:10.1017/S000711451800291X
• (7) German Nutrition Society (DGE). Reference Values for Protein Intake. Published 2024. Accessed November 2025. 
• (8) Elango, R., & Ball, R. O. (2016). Protein and Amino Acid Requirements during Pregnancy. Advances in nutrition (Bethesda, Md.), 7(4), 839S–44S.
• (9) Mousa, A., Naqash, A., & Lim, S. (2019). Macronutrient and Micronutrient Intake during Pregnancy: An Overview of Recent Evidence. Nutrients, 11(2), 443. 
• (10) Danielewicz, H., Myszczyszyn, G., Dębińska, A., Myszkal, A., Boznański, A., & Hirnle, L. (2017). Diet in pregnancy-more than food. European journal of pediatrics, 176(12), 1573–1579. 
• (11) Sebastiani S. et al. (2019). The Effects of Vegetarian and Vegan Diet during Pregnancy on the Health of Mothers and Offspring. 11(3), 557; 
• (12) Zauner, C. Ernährung in der Schwangerschaft: Makronährstoffe. J. Gynäkol. Endokrinol. AT 32, 48–55 (2022). 
• (13) A. Sweeting, Arianne et al. “The Carbohydrate Threshold in Pregnancy and Gestational Diabetes: How Low Can We Go?.” Nutrients vol. 13,8 2599. 28 Jul. 2021, doi:10.3390/nu13082599
• (14) SOUCI, FACHMANN, KRAUT. Die Zusammensetzung der Lebensmittel – Nährwert-Tabellen. Wissenschaftliche Verlagsgesellschaft mbH, Stuttgart, 8. Auflage, 2016
• (15) Duttaroy AK, Basak S. Maternal dietary fatty acids and their roles in human placental development. Prostaglandins Leukot Essent Fatty Acids. 2020 Apr;155:102080. doi: 10.1016/j.plefa.2020.102080. Epub 2020 Feb 21. PMID: 32120190.
• (16) Fette – Gesättigte und ungesättigte – transfettsäuren. Gesundheitsportal. (n.d.). Retrieved November 12, 2022
• (17) Fette. (2018). In ÖGE.
• (18) Mennitti LV, Oliveira JL, Morais CA, Estadella D, Oyama LM, Oller do Nascimento CM, Pisani LP. Type of fatty acids in maternal diets during pregnancy and/or lactation and metabolic consequences of the offspring. J Nutr Biochem. 2015 Feb;26(2):99-111. doi: 10.1016/j.jnutbio.2014.10.001. Epub 2014 Oct 12. PMID: 25459884.
• (19) Cao X, Xia J, Zhou Y, Wang Y, Xia H, Wang S, Liao W, Sun G. The Effect of MUFA Rich Food on Lipid Profile: A Meta-Analysis of Randomized and Controlled-Feeding Trials. Foods. 2022 Jul 5;11(13):1982. doi: 10.3390/foods11131982. PMID: 35804797; PMCID: PMC9266110.
• (20) Aparicio, E., Martín-Grau, C., Hernández-Martinez, C. et al. Changes in fatty acid levels (saturated, monounsaturated and polyunsaturated) during pregnancy. BMC Pregnancy Childbirth 21, 778 (2021). 
• (21) Jouanne, Marie, Sarah Oddoux, Antoine Noël, and Anne Sophie Voisin-Chiret. 2021. „Nutrient Requirements during Pregnancy and Lactation“ Nutrients 13, no. 2: 692. 
• (22) Stevenson JL, Miller MK, Skillman HE, Paton CM, Cooper JA. A PUFA-rich diet improves fat oxidation following saturated fat-rich meal. Eur J Nutr. 2017 Aug;56(5):1845-1857. doi: 10.1007/s00394-016-1226-9. Epub 2016 May 18. PMID: 27193583.
• (23) Saller R, Römer-Lüthi Ch, Brignoli R, Meier R: Mehrfach ungesättigte Fettsäuren PUFA: Ein wichtiger Bestandteil in Zellstoffwechsel und Ernährung. Schweiz Z Ganzheitsmed 2006;18:384-392. doi: 10.1159/000282107