Магическата дума за родителите и 10 начина да я използвате

Авторката Магда Гербер възхвалява силата на една-единствена дума, която е в основата на нейната философия за грижа за децата. Тази дума отразява основополагаща вяра в естествените, вродени способности на нашите деца, уважение към уникалността на темповете на развитие. Дума, уважаваща нуждата на децата да усещат автономност, да бъдат креатвни в решаването на проблеми и да имат свобода да изразяват емоциите си (дори онези, на които не бихме искали да бъдем свидетели). Тази дума е лесен, практичен инструмент за разбиране на децата, предоставяне на любов, грижа, внимание и доверие към хората изобщо, независимо от тяхната възраст.

Думата е „изчакай“ и ето как работи тя…

Изчакайте развитието на моторните и речеви умения, тоалетни навици и всички останали умения, които децата развиват от раждането си до предучилищна възраст.

Обърнете внимание на удовлетворението, увереността и годостта, с която детето демонстрира, че вече може да направи нещо. Готовността идва тогава, когато детето направи нещо ново. „Готовите“ бебета се справят с новостите по-добре. И те притежават изцяло своето постижение, наслаждават му се и около него изграждат самочувствие, което е стабилно през целия живот.

Изчакайте преди да прекъснете и дайте възможност на детето да остане ангажирано в заниманията си.

Така ще научите повече за интересите му и ще подпомогнете развитието на по-дълги епизоди на фокусирано внимание и самостоятелност в процесите на учене. Когато чакаме, докато новородено се взира в тавана и му позволим да продължи своя ход на мисълта, то е насърчено не само да продължава да мисли, но и да продължи да се доверява на инстинктите си.  Въздържането от прекъсване, когато е възможно, давата на децата посланието, че ценим избраните от тях дейности (и следователно самите тях).

Изчакайте решаването на задачи и проблеми да стане естествен процес.

Позволете на детето да изгради постоянство чрез борбата и неудволетвореността преджождаща успешното изпълнение на задачи. Изчакайте, за да видите на какви постижения е способно детето, когато работи самостоятелно. Когато бебето се опитва да се обърне от гръб по корем, вие опитайте да го окуражите с нежни думи преди да се намесите и да прекъснете процеса. Ако виждате, че раздразнението на детето расте, вземете го и му осигурете почивка вместо да го обърнете по корем и да „поправите“ ситуацията. Това окуражва децата да се опитват отново и отново докато накрая успеят вместо да развият усещането, че са неспособни и трябва да разчитат на другите за помощ. Този принцип важи за развитието на моторни умения, „борбата“ с играчки, пъзели и други инструменти, както и спсобностите за самоуспокоение като намирането на палец, заместител на биберона.

Изчакайте откриването, а не показвайте на детето новата играчка и как тя работи.

Както казва Жан Пиаже, „Когато научите детето си на нещо, завинаги му отнемате възможността да го открие само“.

Изчакайте и наблюдавайте, за да видите какво всъщност прави детето преди да стигнете до грешно заключение.

Бебе, което протяга ръце към играчка може да се стреми единствено към удоволствието от разтягането на крайниците, а не към конкретна задача да хващане на играчката. Малко дете, което гледа през плъзгаща се врата може просто да се наслаждава на гледката или да упражнява изправената стойка. Това не е непременно знак, че иска да излезе навън.

Изчакайте преди да се намесите в конфликти и дайте възможност на детето да достигне съвместно решение с връстниците си.

Способност, която децата прилагат с голяма готовност, ако са спокойни и търпеливи. Това, което прилича на конфликт за възрастните често е просто част от играта за децата.

Изчакайте преди да въведете нови дейности.

Децата могат да бъдат много по-активни участници, да приемат новите начинания по-отворено и ентусиазирано, да разбират и научат много повече, ако нови дейности са внесени, когато е на лице готовност за това. Понякога е трудно да сме търпеливи в споделянето на собствените си преживявания от детството като посещение на увеселителни паркове, шоута, танцови школи, с децата си. Но не трябва да забравяме, че прибързването рядко дава добри резултати, а търпението обикновено се отплаща.

Изчакайте, за да развиете по-добро разбиране към бебешкия плач.

Ако следваме инстинкта си, повечето от нас биха потушили детския плач възможно най-бързо. Така обаче можем да започнем да проектираме и предполагаме нужди вместо наистина да разбираме какво се опитва да ни сподели детето чрез плача си.

Изчкайте детето да изрази чувствата си, за да може напълно да ги осмисли и отработи.

Детският плач може да събуди наши дълбоко потиснати емоции, да ни направи нетърпеливи, раздразнени, неспокойни и дори гневни или уплашени. Децата обаче се нуждат от безусловно приемане на техните емоции и нашето насърчение те да бъдат преживени и изразени.

Изчакайте идеите на детето преди да предложите такива от себе си.

Това насърчава децата да бъдат търпеливи мислители. Така можем да изпитаме чудото да почакаме преди да дадем брилянтите си идеи за играта на децата или да им предложим занимание, когато изглежда, че скучаят. Да прехапем език и да кажем няколко окуражителни думи като „Понякога човек не знае какво да прави, но ти си креативен, сигурна съм, че ще измислиш нещо“ обикновено е достатъчно, за да помогне на детето да стигне до идея само. И обикновено тези идеи се оказват много по-изобретателни, интересни и подходящи от всичко, което би ни хрумнало на нас като родители. Най-хубавото от всичко това е, че детето получава страхотни потвърждения.

1. Аз съм креативен мислител и умел в решаването на проблеми. 
2. Мога да се справя с дискомфорта и раздразнението в процеса на достигане до решение.
3. Скуката е само времето между две идеи… (и понякога извор на гениални решния).

Инстинктите може да ни казват, че чакането е непосилно, безполезно и разклащащо увереността – докато резултатите не ни докажат обратното. Да седнеш и търпеливо да наблюдаваш е против инстиктивното ни желание за намеса и дори да знаем и оценяваме „магията на изчакването“, тя обикновено изисква съзнателни усилия. Които опредено си струват.

Предизвикателство ли е за вас да изчакате? Имате ли своя вълшебна дума?

Източник. Благодарим за доброволния превод на Ваяна Качакова!