Теорията за развитието на Джером Брунер

Теорията за развитието на Джером Брунер се базира на презумпцията, че учим най-добре от конкретното към абстрактното в тристепенен процес: 1) чрез участие в самото действие; 2) чрез изображения; 3) и когато наученото от учениците се трансформира в „език“.

През цялото време на обучението постоянно се преговарят научените теми, докато преподавателите се стремят да предложат детайлно структурирана насока. И този модел изглежда работещ.

През 80-те години на 20-ти век, правителството на Сингапур решава да спре вноса на чуждестранни учебници и успява да развие най-добрата математическа програма от нулата. От тогава сингапурците изучават по-малко теории, но в по-голям детайл, следвайки насоките на Брунер.

Преди да разберем успехът на този модел, нека първо разгледаме всеки етап от теорията чрез конкретни примери:

Първи етап се базира на идеята на активното представяне. Най-добре това се постига чрез опита придобит от истински ситуации. Например, за да разделят 4 на 2, двама ученика се учат да разрязват торта на четири парчета, така че всеки от тях да изяде по едно и да занесе вкъщи остващото парче.

Втори етап е представянето чрез изображения. По този начин се обвързват спомените от преживяванията към определени образи. Учениците са помолени да нарисуват торта, която е разрязана на четири парчета.

Последният етап е символичното представяне. Използват се наслоените опит и изображения и се превръщат в абстрактен език, като този на математическите символи. И така чрез използването на малко ретроспекция математическата задача може бъде решена.

Минавайки през споменатите първи два етапа, учениците вече са напълно способни да изразят и решат задачата чрез абстрактна формула.

Последния етап се базира на езикова основа, защото при него се научаваме да използваме правилните думи и символи, за да изразим мислите си. Точното математическо познание всъщност е придобито много по-рано чрез активното участие в процеса.

Именно затова Брунер подкрепя идеята за спираловидна програма, която се базира на преговора и преповтарянето на едни и същи фундаментални идеи. Програмата се отличава с три основни характеристики:

• Учениците преговарят един и същи теми през регулярни интервали;
• Сложността на темата се увеличава с всеки преговор;
• Новите научени концепции са свързани с предходните.

Учителите също така използват концепцията за скелето, което е въведено от Брунер. Учителите правят това чрез структурирани дейности, базирани на основата на вече съществуващо знание и по начин, който им помага да достигнат до желания краен резултат. Учителят първо демонстрира процесът пред учениците и след това ги оставя да го пресъздадат сами, като им предлага опора и помощ, когато е нужно.

В днешно време, четвъртокласниците и осмокласниците в Синагпур са най-добрите в света по математика и точни науки и именно затова сингапурската програма на обучение по математика бива копирана и прилагана от учители от цял свят.

Джером Брунер се ражда сляп през далечната 1915 г. в Ню Йорк. Той проглежда едва на две годинки, когато модерната медицина успява да възстанови зрението му. По-късно той оставя своя принос към науката като става основоположник на теориите за когнитивното развитие. Неговото вярване е било, че „всеки предмет може да бъде преподаден ефективно по някакъв интелектуално честен начин на всяко дете на всеки етап от развитието му“.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Ралица Паскалева!