Ключови умения през първите 7 години в развитието на емоционална и социална компетентност

Преди да си говорим за умения и емоционална компетентност е добре да си припомним, че емоциите са свързани с нашата природна същност, с нашата първичност. В същото време, емоциите ни се влияят в изключително голяма степен от мисловните модели, които сме усвоили през целия си живот – от вътреутробния до настоящия момент.

Емоциите са реакции, които се пораждат при срещата ни със средата или в следствие на усещания, идващи от вътре, от тялото ни. Емоциите имат силата да променят биохимията в организма ни и са един от ключовете за усещането на благополучие на всеки отделен човек. 

Емоционалната интелигентност означава разбиране на себе си, разбиране на собствените потребности и преживявания, разбиране на потребностите и преживяванията на другите около мен, на важните за мен хора и ситуации. Емоционалната компетентност е и избор на подходящи действия за удовлетворяване на тези потребности. Eмоционално интелигентните избори позволяват да пренасочим деструктивните пориви, които понякога се зараждат в нас, така че да не наранят нас или някой друг и да ни осигурят приемане и утвърждаване в групата ни на принадлежност. 

И тъй като емоциите са здраво свързани с биологичната ни същност, природата се е погрижила да заложи потенциал за усвояване на всички най-важни умения, свързани с емоционалната и социална интелигентност в биологичната развитийна програма на детето до седмата година.

Развитие на ключови умения

Въпросните ключови умения се развиват поетапно, а понякога паралелно и с надграждане. Развитието на конкретно умение е възможно да започне, когато детския организъм е готов да премине към съответния етап (постигната е съответната зрялост на нервна система и на целия организъм на детето), в който се развива умението и същевременно средата (значимите възрастни в живота на детето) подкрепя това развитие. 

Етапи на психо-емоционално развитие през първите 7 години след раждането 

1. Нарцистична фаза (0 м – 3 м)

През първите три месеца след раждането, бебето чувства майка си като част от себе си. В този период е характерно психично сливане на детето с майката или с друг възрастен, който се грижи за детето, ако майката няма възможност да го прави.

Малкото дете се нуждае от постоянна близост, от присъствие, топлина и закрила. Необходимо е възрастният да откликва на всеки стимул, идващ от детето, възможно най-бързо. Важно е не само бебето да бъде нахранено, да му бъде сменен памперса – също толкова важно е да бъде гушкано, да усеща топлината и дори сърдечния ритъм на тялото на мама, да бъде на сигурно място.

Всяко смущение в емоционалния климат около детето, то преживява като опасност за живота. Основна нужда на бебето в този период е да се чувства принадлежно, да се чувства на сигурно място. Когато отговаряме на нуждите на малкото бебе да бъде гушкано с топлина, обич и внимание, ние удовлетворяваме неговата потребност от принадлежност. А умението, което основополагаме, когато в тази възраст откликваме на всеки стимул на бебето към нас, е способността на човек да се вслушва в себе си, да разбира собствените си потребности и да ги удовлетворява качествено, а не чрез заместители.

Това е и основата на разбирането на собствените емоции – неизменна част от емоционалната интелигентност и социална компетентност.

Ако не отговаряме на нуждата от близост и сигурност, малкото бебе започва да се оттегля в свой измислен свят, в който бяга от неприятната физическа възбуда. Това в последствие може да доведе до неспособност на вече порасналия човек да се вслушва в знаците на тялото, в неспособност по здрав начин да удовлетворява нуждите си, както и да формира взаимоотношения с други хора. 

Родителски грешки в този период, а и в следващия, са да се остави бебето да плаче, “за да се самодисциплинира”, ”за да му се развиват дробчетата”. През цялата първа година не може да се говори за детски инат и за капризи. Напротив, на всеки детски плач е важно родителят да откликне с топлота и да удовлетворява, както физиологичните потребности от храна, сън, топлина, така и емоционалната потребност от спокойствие, любов, уют и сигурност. 

Ако мама е преуморена, тъжна, напрегната, е добре да бъде подкрепена и дори отменена за известно време от близък човек, за да си почине, да се зареди емоционално, за да бъде физически и емоционално достъпна, и сигурна за бебето. Нормално е в този период бебето да спи в непосредствена близост с родителите, за да може във всеки един момент да усеща присъствието и грижата.

2. Сензорна фаза (4 м – 12 м)

Както в предходната, така и в тази фаза изключително важно за бебето е да бъде гушкано, да усеща топлина, родителска ласка, физически контакт. Както подсказва името на етапа, в този период е необходимо да бъдат стимулирани по приятен начин сетивата на бебето. Усещанията за допир, вкус, аромати, звуци – всички сетива, чрез които бебето общува със средата и себе си е важно да бъдат преживявани като удоволствие. 

Децата, които са гушкани с топлина, внимание и грижа, проявяват много повече любознателност, изследват света около себе си много повече, в сравнение с децата, които имат негативни преживявания с родителите си. През този период в съзнанието на детето се появява идеята за другия човек като отделно същество, която постепенно придобива по–отчетлив вид. Започва развитието на тези структури в мозъка, които управляват емоциите на човек и обработват информацията от сетивните органи. 

Основна потребност на бебето е хранене на сетивата и утвърждаване – чрез думи, поведение, внимание.

Когато в този период е удовлетворена нуждата на бебето, мама, тате или друг значим възрастен да го “нахранят”, както с храна, така и с мили думи, с внимание, с усмивки, с гушкане и игра, със сензорно стимулиране, детето усвоява умението да се доверява на себе си, а и на другите. Когато фазата е преживяна в хармонична и спокойна атмосфера, се формира доверие в себе си, в собствените способности, разбиране за собствените си лимити и тези на другите. Това е главен фактор за развитие на здраво чувство за близост, което е определящо за по-късните способности за приемане и обич. Студена и враждебна среда в тази крехка детска възраст формират у детето недоверие, възпрепятстват емоционалната зрялост за изграждане на хармонични взаимоотношения. 

Често срещани родителски грешки в тази фаза са интензивна грижа, ориентирана най-вече в правилно извършване на всички ритуали, свързани с отглеждането. В същото време – липса на топлота и мекота, отвлечено внимание по време на грижа за бебето, докато се грижи за бебето. Например, родителят храни детето, докато говори по телефона. Други грешки са липса на постоянство в присъствието на родителя; удовлетворяване на сензорна потребност посредством електроника. Електронните устройства са крайно неподходящи за деца поне до 3 годишна възраст – възпрепятстват както емоционалното, така и когнитивното, вербалното и социално развитие на децата.

Кърменето – този изключителен акт на грижа, удовлетворява потребността на бебето от хранене, сигурност и сензорно стимулиране. Ако мама не може да кърми бебето, е важно храненето с шише да бъде максимално близко до кърменето – с гушкане, с много обич и топлина.

В този период се появява преходният предмет (биберон, мека играчка, мека завивка), който помага на бебето да се справи с временната липсата на родителя, когато не успее да откликне веднага на повикването на бебето. Когато обаче възрастният често изчезва и не откликва на повикване, бебето започва да се чуди може ли да се довери на света и на себе си. Това формира страх от изоставяне, страх от емоционален контакт, който в зряла възраст може да се проявява в депресивно или маниакално поведение, както и да е в основата на хипер-консумативни разстройства. 

3. Фаза на Аз-а (1–3 години)

Най-характерното за тази фаза на детското развитие е детското отрицание. Едва ли има възрастен, който не е чувал за т.нар. “първи пубертет”! Това е периодът, в който малкото дете развива способността да казва осъзнато “Да” и “Не”. Във възрастта между 1 и 3 години децата в най-голяма степен се учат да казват “Да” на себе си, на своите нужди – да се задвижват към своите нужди, за да получат удовлетворение в последствие. Започва да се формира детската воля, самостоятелност, емоционална и поведенческа саморегулация, мисленето, социализацията (при срещата на нуждата от удоволствие и правилата в средата). 

В този период също така започват първите взаимоотношения с връстниците.

Тези срещи са важна част от откъсването на детската психика от майчината фигура и утвърждаването на собствената индивидуалност във външния свят. Появява се идеята за другия като отделен човек.

Детето започва да трупа опит с нови емоции като гняв, желание за атака или отмъщение, завист и други. Родителската подкрепа в такива случаи се изразява в това да разбираме детската емоция, да можем да я назовем и да покажем на детето, че е нормално да се чувства така: “ядосан си/ тъжна си/ срамуваш се, когато …”. Вербализирането на детските емоции е важна стъпка към развитие на емоционалната интелигентност. Така детето се учи да разбира собствените си преживявания, а неприятните преживявания стават по-малко страшни и в по-голяма степен управляеми.

Често във фазата на Аза, ние възрастните погрешно възприемаме желанието за самоутвърждаване на детето и го етикираме като неподчинение и неуважение. На този етап от детското развитие, поведението все повече се управлява от мозъчната кора – тези части от мозъка, които отговарят за мисленето. Появява се идеята за минали моменти, сега и бъдеще (все още много абстрактна). 

Основната потребност и в този период в допълнение към потребностите от принадлежност, сигурност, хранене и стимулиране на всички сетива е потребността от утвърждаване.

Любовта ни към децата носи това утвърждаване, но е важно във всеки един момент да бъде безусловна. Обичам те, просто защото СИ, защото те има, а не защото си красив/а, послушна/шен, умна/умен. Утвърждаваме като се радваме на постиженията на децата (не ги обичаме заради постиженията им, а се радваме с тях за постиженията им, обичаме ги безусловно! Разликата е съществена и заслужава да бъде повтаряна, като се забавляваме заедно с тях и без да има постижения , като показваме гордостта си от начина, по който си обуват обувките, по който държат лъжицата, подреждат кубчетата, драскат по листа, дори! Утвърждаваме и когато им показваме кое е редно и кое – не, като обясняваме последствията от поведението, като ги учим как да поправят грешките си. Утвърждаваме и като поставяме основите на здрави граници. Нормално е да си ядосан, но не може да удряш мама или братчето. Може да скачаш или да удряш възглавницата.

Важни умения, които се формират в тази фаза са:

Целеполагане, свързано със собствените нужди.

Задвижване към постигане на целите и постигането им. Спиране за известно време, ако средата показва, че не е здравословно настоящото преследване на целта по избрания начин. Търсене на нов начин или нов момент за постигане, ако настоящия не е подходящ. Това е здравословната форма на агресията (а-гресия = движение към) – тръгвам, изчаквам, бягам. Пак тук се формира усещане за обективна реалност, която дава информация на човек дали да се задвижи към целта, дали да отложи или промени курса.

Усвояване на работещи модели за социализиране

“Ще ми бъдеш приятел, ако ми дадеш камиона”, “ще ми помогнеш ли да…”, предлагане на подаръци, хващане за ръка, прегръдки, обещания. Майката играе важна роля като не се намесва пряко, а само подкрепя детето да преживее тревожни ситуации, когато е преживяло отхвърлящо или враждебно поведение от страна на връстниците (“тъжен си, че…”, “иска ти се да се включиш в тази игра”, “обидена си, защото…”)

Ако досега не сме го правили, вече е време да обясняваме на детето последствията от действията.

Не бива детската воля да бъде постоянно потискана. Когато детето греши, добре е родителя да обясни как може и е редно да поправи грешката си – вместо да се караме, че е изцапало килима с маркерите, да покажем как може да почисти и т.н. По този начин показваме на детето,че не е страшно да греши, може да поеме отговорност за грешката си по градивен начин – като я поправи и че дори когато грешим, можем да запазваме взаимното уважение и любов.

Често срещани родителски грешки в този и следващите периоди:

• Прекомерна толерантност – родители позволяват всичко на детето и това води до девиантно поведение, до незачитане на другите или на обективните условия в средата, опозиционно поведение, “трябва да стане на моето”.
• Прекален контрол – чрез прекалена грижа: правя всичко за своето дете и вместо своето дете или чрез забрани, наказания: детето става много срамежливо, обидчиво, може да бъде много послушно – свръх подчинено, без собствено мнение.
• Липса на граници – родители, които не оставят никакво пространство (времево и физическо) за взаимоотношения в двойката, а цялото внимание е само и единствено върху детето – например, родителите си говорят, детето иска вниманието и те откликват веднага, като забравят за разговора, който водят. В такъв момент биха могли да кажат на детето, виждам те, говоря с мама/тати, когато довърша, ще ти обърна внимание.
• Силови мерки – упреци, наказания.
• Злоупотреба с детската любов – например, “още една лъжичка за мама, за тате, баба и т.н.”, “вече не те обичам, щом правиш така”, “ако обичаш мама…ще направиш еди какво си” – детето усеща, че собствената му обич и тази, която му е нужна, за да расте здраво, се превръща в инструмент за манипулация, който да блокира автономността, активността на детето, а това води по-нататък до пречки в изразяването на обич.

За да подкрепим развитието на здрава самостоятелност и воля е важно:

• да оставяме детето да извършва всички онези дейности по своето обслужване само – обличане, обуване, хранене и други. Когато детето вече се е научило да съблича само блузката си, да му дадем времето да го прави само, а не ние да я събличаме, защото “няма време”, нямаме търпение, “за да не се мъчи” и пр.
• да отделим детето в собствено легло, ако до момента е спало в родителското. По възможност осигуряваме и детска стая, но ако нямаме възможност за стая, то поне отделно легло. Такова отделяне е необходимо да се прави с много обич. Детето се приспива в собственото му легло или стая в будно състояние, защото ако го приспим в родителската спалня и преместим, при събуждане това действа много стресиращо. Когато правим промяна в мястото на спане на детето, е необходимо да откликваме с топлота и обяснения на всяка проява на страх от страна на детето. Да му казваме и ПОКАЗВАМЕ, че мама и тате са много близо и винаги ще идват, когато има нужда. Успокояването се прави в пространството на детето.
• Да уважаваме “не”-то на детето, когато не желае да изяде порцията си. Разбира се това също е голяма тема и няма как да я съберем на два реда, но детето има право да не изяде цялата супа, също както родителя има право да откаже бонбон.

Когато помагаме на детето да изгради своята лична отговорност, подкрепяме добрата самооценка, която е изключително ценен ресурс през целия житейски цикъл.

4. Фаза на съперничеството (3-5 години)

Това е възрастта, в която детето се учи да привлича по всякакъв начин вниманието на връстниците си. В този период се формират и лидерски качества, детето се научи да разбира какво искат да получат другите, какво искат да им бъде казано, за да може да им го каже и да бъде харесвано. Типични за възрастта са стремежите на децата да създават вечни връзки, идеализирани и неразрушими групи на принадлежност – “най-добрия ми приятел”, “тези деца не са ми приятели, хайде да си тръгваме”. На 5-6 години комуникацията с връстниците е много важна и е подчинена на опитите на детето да установи контрол върху другия и върху групата на принадлежност, като предлага идеи, предмети и внимание, които да се харесат. 

Поведението на детето има за цел да доведе до утвърждаване, възхищение от страна на връстниците (аз съм твой приятел) и до завоюване на доминантен статус: “аз съм вожда! (ако никой не откликва), искате ли всички да сме вождове?!”

Децата много осезаемо имитират тези връстници в групата, които изглежда, че получават най-много вниманието и възхищението на останалите.

Имитирането обхваща езика, поведението, облеклото, атрибутите и други. Осъзнато или не, детето във фазата на съперничеството разбира много добре законите, които управляват групата, разбират, че качеството и количеството на полученото внимание определят до колко добре ще се чувстват. Децата разбират, че от стратегиите за привличане на приятели, които могат да използват, зависи качеството им на живот.

Родителите в този период трябва да внимават да не прекаляват със суперлативите (“на мама мъжлето, златото, съкровището”), да не са свръх позволяващи, както и да не са прекалено сурови и взискателни. Не бива да натоварват детето с отговорността да бъде всичко за родителя – “не мога без теб!”, “Колко много имам нужда от теб!”, “Ти си всичко за мен!”. Неприемлива е и другата крайност: “За нищо не ставаш!” или “Толкова много правя за теб, а ти не го оценяваш!”. Всъщност това са варианти на емоционална манипулация, които не бива децата да посрещат от родителите в никой етап на своето развитие.

5. Сексуална фаза (5-7 години) 

Както и в предходната фаза и на този етап от развитието е добре родителя да подкрепя взаимоотношението на детето с връстниците без много пряка намеса. Нека оставяме децата да опитват различни варианти да привличат приятели, нека се радваме с тях, когато ни разказват как добре са се забавлявали с други деца, да ги изслушваме, когато са се почувствали самотни, пренебрегнати и тъжни, може да дадем съвет, но да внимаваме. В желанието си да помогнем на детето, да не се намесваме всеки път пряко в сблъсъците му с други деца, освен ако някой не е застрашен. Да се доверим на способността на детето да намери само пътя към връстниците, защото така ще изгради умения и качества, които ще са полезни през целия живот – да се сприятелява, да усеща другите.

В този период се развива гениталният апарат на детето.

Децата започват да проявяват голям интерес към голотата. Детето започва да усеща, че докосването на някои части от тялото се усещат по различен начин от това да си пипнат носа или ръката. Много деца в тази възраст си доставят удоволствие (съзнателно или не), чрез директна стимулация на гениталиите –  т. нар. детска мастурбация. Това е напълно естествено и здравословно следствие от съзряването на детския организъм. В същото време, според културата на нашите ширини, стимулирането на генитално удоволствие от дете на тази възраст е неприемливо, особено в присъствието на други хора. 

В следствие на това, много родители забраняват на детето да си доставя удоволствие, като докосва своите гениталии.

Много деца чуват от родителите си, че това е “мръсно”, “грешно”, “лошо”, “не трябва да се прави”. Много родители се карат на децата си за това, че следват своята природа. Съзнателно или не, детската психика е поставена пред чуденето как може нещо, което е толкова приятно да е лошо. Това поражда тревожност в детето, то се чуди на кого да вярва. На себе си и на собствените усещания или на авторитетите – мама, тате, баба, учителката. Силен консерватизъм по отношение на детската мастурбация може да доведе до проблеми в сексуалността на човек, когато е вече възрастен индивид.

Отричането на сексуалността учи детето, че не е добре да се отпуска в удоволствието.

Като възрастен индивид това може да е един много стриктен човек, който обаче изпитва затруднение да се отпуска след постигане на целта си, не може да се зарадва на постиженията си или просто да се отпусне в момента тук и сега, да се радва на живота. Други неприятни последствия от отричане на детската сексуалност е липсата на адаптивност и гъвкавост (особено като възрастни), както и липсата на увереност и зацикляне в постоянна проверка на кое е добро и кое лошо, без възможност да предприема действия за постигане на целите си. 

Ако детската сексуалност е посрещната от значимите възрастни по добър начин, детето усвоява умението да прави проверка на обективната реалност, да проверява кое е добро за него и кое не, да умее да се отпуска след постигане на целите и желанията си, да отдъхва преди да се впусне в преследване на следващите цели и да консумира радостта от постигнатото.  

Възрастните, които се справят със стреса на ежедневието, познават ценността на това да се радват на малките неща, на успехите си.

Как обаче хем да посрещнем по добър начин зараждащата се детска сексуалност, хем да научим детето кое е приемливо и кое не в обществото, за да се чувства добре то и извън семейството? Добър подход е, когато родителя види, че детето мастурбира, да потвърди, че това може да бъде много приятно и е много хубаво, че един ден, когато порасне като мама и тате, ще може да споделя това удоволствие със своята жена/мъж, само че не е прието това да се прави пред други хора, не се прави в детската градина, на площадката за игра или в парка, а насаме, вкъщи. 

Тези разговори трябва да се водят много спокойно, с уважение и приемане на детето. Ако родителят е смутен от ситуацията, детето ще усети този смут и това може да доведе до тревожност. Добра идея е, ако родителя изпитва силно притеснение по темата или ако му се струва, че проявите на сексуалност на детето е прекомерна – да поговори със специалист по темата.

Какво общо имат тези специфики на детската възраст с емоционалната и социалната компетентност?

Всяка от тези фази и всяко споменато умение са свързани с потребностите на човек от принадлежност, утвърждаване, хранене (в най-широк смисъл), от сензорна стимулация и от интимност. Когато човек може да удовлетворява тези най-важни в психологичен план потребности, емоциите са балансирани, саморегулацията и самомотивацията са достъпни инструменти за постигане на личните цели, разбирането на емоциите на другите и емпатията е естествена част от общуването, без човек да се дави в болката на другия. Вместо това може да бъде ресурс за подкрепа на близките в труден момент. 

Уменията да се вслушваме в собствените си потребности, да се доверим на нуждата си и да потърсим нейното удовлетворение, да поставяме здравословни граници, да казваме “да” и “не” осъзнато, да се вслушваме в нуждите на другите, за да ги подкрепим и това да е един от начините да се сближим, да се задвижим и да следваме целите си – това са все умения, които формират емоционалната и социалната компетентност на човека. 

Това е откъс от Практически наръчник за деца и родители. Цялата електронна книжка можеш да изтеглиш ТУК.

Автор: Татяна Добрева (tatyanamdobreva@gmail.com), психолог и Специализант в Института по Психотелесна Психотерапия

Материалът е част от Дни на емоционалната интелигентност, които се проведоха с подкрепата на Бочко,Reach For Change България и Фондация Лъчезар Цоцорков.

Проектът Социално-емоционално образование за родители е финансиран от семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.