5 опасни неща, които трябва да разрешавате на децата

Гевър Тъли – основател на училище „Тинкъринг“, изброява 5 опасни неща, които трябва да разрешите на децата си да правят

Аз нямам деца. Вземам назаем децата на приятелите си – така че… Приемайте всички тези съвети с едно наум. Аз съм Гевър Тъли. По занаят съм компютърен учен на договор, но съм основател на нещо, наречено Училище „Тинкъринг“ (букв. Човъркане). Това е една лятна програма, създадена с цел да подпомага децата да се учат как да изграждат нещата, за които мислят. Ние изграждаме много неща. И поставям мощни инструменти в ръцете на второкласници. Затова, ако мислите дали да изпратите детето си в училище „Тинкъринг“ – имайте предвид, че се връщат ожулени, одраскани и разкървавени. Нали разбирате – живеем в свят, който е подложен на все по-строги изисквания за безопасност на децата. Като че ли няма граница за това колко налудничави могат да станат изискванията за безопасност на децата. Поставяме предупреждения за задушаване върху… върху всяко парче пластмаса, произвеждано в Съединените щати или предназначено за продажба със стока в Съединените щати. Поставяме предупреждения върху чашите с кафе, които ни казват, че съдържанието може да е горещо. И изглежда си мислим, че който и да е предмет, по-остър от топка за голф, е твърде остър за деца под десетгодишна възраст.

А къде спира тази тенденция? Когато заобляме всеки ъгъл и елиминираме всеки остър предмет, всичко, което боде, в света, тогава първия път, когато децата влизат в контакт с нещо остро или пък изработено от друго, освен заоблена пластмаса, те ще се наранят с него. Така, докато границите на онова, което определяме като зона на безопасност, непрекъснато се стесняват, отнемаме на децата си ценни възможности да се научат как да взаимодействат с околния свят. И въпреки всичките ни усилия и най-добри намерения, децата винаги ще научават как да правят най-опасното нещо, което могат, независимо в каква обстановка успеят. Затова, въпреки провокативното заглавие, всъщност в тази презентация става дума за безопасност и за някои прости неща, които можем да направим, за да отгледаме децата си като творчески настроени, уверени и контролиращи средата около себе си. Онова, което ви представям сега, е откъс от една книга, по която се работи. Книгата се нарича „50 опасни неща“. Това са пет опасни неща.

Нещо номер едно – игра с огън.

Да се научиш да контролираш една от най-основните сили в природата е кардинален момент в личната история на всяко дете. Независимо дали помним или не,това е… това е първият път, когато наистина получаваме контрол върху едно от тези тайнствени неща. Тези мистерии се разкриват само на онези, които получават възможността да си играят с тях. И така, игра с огъня. Това е едно от великите неща, които сме открили – огънят. От играта с него те научават някои основни принципи за огъня, за запалването, горенето и изгасването. Това са трите работни елемента на огъня, които трябва да са налице за добре контролиран огън. Може да мислите за огъня в открита яма като за лаборатория. Не знаете какво ще научат, како си играят с него. Оставете ги да се позабавляват с него сами – и, вярвайте ми, ще научат неща, които не може да се получат при игра с играчки „Дора Изследователката“.

Номер две – притежаване на джобно ножче.

Джобните ножчета като че ли се изплъзват от нашата културна съзнателност, което според мен е ужасно нещо. Първото ви джобно ножче е първият универсален инструмент, който са ви дали. Нали знаете – то е шпатула, шперц, отвертка и острие. Това е мощен, даващ много възможности инструмент. В много култури дават ножове… ами, щом проходят, вече имат ножове. Това са деца-инуити, които режат китова мас. За пръв път видях това в един филм на Канадския филмов борд, когато бях на 10 години, и това остави у мен трайно впечатление – да видя как бебета си играят с ножове. Това показва, че децата могат да развият задълбочено усещане за себе си чрез един инструмент на много малка възраст. Поставяте едно-две много прости правила – винаги режи далеч от тялото си, поддържай острието остро, никога не го насилвай – това са неща, които децата могат да разберат и с които да практикуват. И, да, ще се порежат. Имам някои ужасни белези по краката си, където съм се наръгвал. Но, разбирате ли, те са малки. Раните им зарастват бързо. 

Номер три – хвърляне на копие.

Оказва се, че мозъците ни всъщност са пригодени за хвърляне на неща, и, както мускулите, ако не използваш части от мозъка си, те са склонни да атрофират с времето. Но когато ги упражнявате, всички отделни мускули прибавят сила към цялата система, а това се отнася и за вашия мозък. Става ясно, че практиката да се хвърлят неща стимулира фронталния и теменния лоб, свързани с остротата на зрението, триизмерното разбиране и решаването на структурни проблеми, както и помага за развитие на техните умения за визуализация и способността им за предвиждане. Освен това, хвърлянето е комбинация от аналитично и физическо умение, затова е много добро за онзи вид тренинг на цялото тяло. Тези видове целево базирани упражнения също помагат на децата да развият умения за внимание и концентрация. Така че са страхотни.

Номер четири – разглобяване на уреди.

Има цял свят от интересни неща вътре във вашата миялна машина. Следващия път, когато тръгнете да изхвърляте уред, не го изхвърляйте. Разглобете го с детето си, или го изпратете в моето училище, и ние ще го разглобим с тях. Дори ако не знаете какви са частите, колкото и озадачаващи да са те, това е наистина добра практика за децата, един вид да получат усещането, че могат да разглобяват нещата, и че независимо колко сложни са те, те могат да разбират части от тях – а това означава, че в крайна сметка могат да ги разберат целите. Това е усещане за познаваемост – че нещо е познаваемо. Така че тези черни кутии, с които живеем и които приемаме за даденост, всъщност са сложни неща, направени от други хора и можете да ги разберете.

Номер пет – двоен разделител.

Нарушете Закона за дигитални авторски права. Има закони отвъд изискванията за безопасност, които се опитват да ограничат взаимодействието ни с нещата,които притежаваме – в този случай дигиталните медии. Това е много просто упражнение – купете една песен, запишете я на CD, после рипнете това CD в MP3 и го пуснете на същия този ваш компютър. Току-що нарушихте един закон. Технически погледнато, Асоциацията на американските звукозаписни производители може да дойде и да ви съди. Това е важен урок, който децата да разберат – че някои от тези закони се нарушават случайно и че законите трябва да се интерпретират. Това е нещо, за което често говорим с децата, когато си играем с разни неща, отваряме ги насилствено разглобяваме ги и ги използваме за други неща… и също, когато излизаме и караме кола. Карането на кола е… то наистина дава много възможности на едно дете, така че това е крайното. 

За онези от вас, които не се чувстват удобно наистина да нарушават закона – можете да карате кола с детето си. Това е… това е страхотна сцена за едно дете. Това се случва приблизително по същото време, когато се пристрастяват в неща като динозаврите – тези големи неща във външния свят, които се опитват да схванат. Една кола е подобен обект, и те могат да се качат в кола и да я карат. Това наистина е като… дава им начин да влияят върху света по начин, по който не биха… до който рядко имат достъп. И е напълно законно. Намерете голямо празно място, уверете се, че там няма нищо и че не е на частна собственост, и ги оставете да карат вашата кола. Всъщност е много безопасно. И забавно за цялото семейство. Е, да видим. Мисля, че това е всичко. Това е номер пет и половина.