Да опознаеш света с уста

Бебето поставя и смуче палеца си още преди да се появи на бял свят. От момента на раждане, сученето е един от примитивните рефлекси, с които бебето е „оборудвано“ и които са съществени за оцеляването и адаптирането му към света. Усещанията в бебешката уста са много по-развити в сравнение с която и да е друга част на тялото. Всъщност устата на бебето е неговия „прозорец към света”.

Много често сме свикнали да чуваме, че бебето непрекъснато „лапа” нещо.

Това се наблюдава много интензивно през първите 4-6 месеца от живота му.  В началото бебето търси да засуче гърдата на мама, биберона, пръстите си, чаршафа. За него това е без значение, защото сученето е част от генетичното му наследство. Чрез него бебето се запознава с основни белези на предметите като мекота, твърдост, гладкост и др, разбира се и се храни. Тези „знания” ще му бъдат полезни малко по-късно при преминаването от хранене от гърда или шише към хранене с лъжица и пиене от чаша.  и прилагането на различни комбинации и последователности от специфични движения с устните, езика, челюстите, бузите.

С навършването на шестия месец, бебетата вече на са така безпомощни, ставят все по-любопитни. Те започват да седят без опора, да изправят рамене, когато лежат по корем и да достигат играчки. Развиват по-добра стабилност на торса и раменете, което осигурява по-добри движения и свобода на двете ръце и устата. Горе долу в този момент сученето престава да бъде рефлекс и се превръща във волево поведение, т.е. бебето „избира“ дали да суче или не и и какво си „заслужава“ да бъде опитано на вкус. (А от негова гледна точка – всичко!)

Но защо сученето и лапането на предмети е толкова важна за развитието на бебето дейност?

И освен, като основно средство, осигуряващо храненето, каква роля играе то?

За много родители постоянното лапане на ръцете, сученето на ръбчета на дрешки и завивки, лапането на предмети е истински кошмар и сигурен източник на зарази и бактерии, попадащи в право в устата на бебето им. Но всъщност тази банално досадна дейност, осъществява някои важни функции за емоционалното, интелектуалното и физиологичното развитие.

Първо ще споменем за нещо, което на пръв поглед е доста неясно за родителите, но е от изключителна важност за психичното осъзнаване на бебето им. През приблизително първата година от живота си, бебето се намира в т. нар. “орален стадий” (според теорията на З. Фройд). Този стадий е свързан с детската сексуалност и е първата фаза от нейното развитие. Още с първия си плач, бебето е водено от инстинкт свързан не само с търсенето на храна, но и с търсенето на удоволствие. А именно удоволствието за бебето идва от сученето, придружено разбира се от зрителното, слуховото и кожното (да вкусват, да виждат, да бъдат галени, докосвани, целувани и прегръщани) възприятие на майката.

От силно психологичната функция на сученето, ще преминем към една прагматична и жизнено необходима функция, а именно да го нахрани. Поставяйки и въртейки предмети в устата си, бебето обогатява и прецизира движенията на оралните органи в устата си и то се възползва от нея, започвайки да събира целия сетивен опит, до който може да се добере. С такова изследване на предмети детето научава какво е размер, форма, текстура, вкус, тежест.

Дори не толкова приятно нещо, като никнене на зъбите, е ценно за трупане на собствен сетивен опит.

Тогава желанието на детето да слага неща в устата нараства. То се научава кое нещо му носи комфорт като го задържа на мястото, кое го стимулира да го хапе и дъвче. Децата, които са предпазвани от слагане на играчки в устата си трудно достигат до такова разбиране. При тях има по-силен (и изнесен напред в устата) рефлекс за повръщане. Той се активира, когато предмет или храна докосне задната част на езика и е жизнено необходим за оцеляването на бебето. През 4-6м силата му намалява именно чрез лапането на пръстите, на играчки и би се активирал само при докосване на последната четвърт на езика. На пръв поглед това не изглежда важно, но всъщност е една сериозна причина децата да отказват да се хранят с лъжица напр. или да допускат парченца в храната си. От гледна точка на хранителните умения на едно дете, колкото повече и разнообразен орално- сетивен опит е имало бебето през първата година, толкова по- добре.

Третата функция може да се определи като терапевтична. Бебето суче, за да се успокоява, за да се приспива, за да намали силата от физическа болка, сученето му е толкова познато и близко, че го кара да се чувства сигурно и защитено.

И накрая, но не по важност, именно поставяйки предмети в устата си, облизвайки и опитвайки ги, детето опознава света. По този начин то изследва формата им, твърдостта им, материята или повърхността им – мека, гладка, грапава, груба … Лишавайки го от този тип взаимодействие с околната среда, го лишаваме от обратната й връзка за нейното въздействие върху неговото тяло.

Милена Наумова и Петя Йорданова са създателите на център за детско развитие “Ние, децата”. Работят с деца с различни комуникативни нарушения и техните семейства,  с особени интереси в областта на ранното детско развитие, връзката между активното общуване с детето в тази възраст и развитието на ключови комуникативни и социални компетенции, а също така и влиянието на безобидни на пръв поглед “домашни” навици върху тях.

Двете дами са лектори на най-голямото събитие за настоящи и бъдещи семейства – “Академия за родители”, и подкрепят каузата на форума да предостави на всички бъдещи и настоящи родители обективна информация и реални знания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и увереност, че могат да се справят с едно от най-големите предизвикателства в живота.