Осемте етапа в човешкия живот

Теорията на Ериксън за психологическото развитие посочва 8 етапа, през които трябва да премине всяко здраво човешко същество от раждането до смъртта си. При всеки етап се сблъскваме с различни нужди, задаваме си нови въпроси и срещаме хора, които оказват влияние върху поведението и развитието ни. 

Начална детска възраст (1-2 години): Доверие срещу недоверие 

Като малки си задаваме въпроса дали можем да се доверим на света и се чудим дали е безопасен. Научаваме, че ако можем да се доверим на някого сега, можем също така да имаме доверие на други в бъдеще. Ако изпитваме страх, започваме да се съмняваме и да не се доверяваме. На този етап ключ към развитието е майката.

Ранна детска възраст (2-4 години): Самостоятелност срещу срам и съмнение

В ранна детска възраст откриваме себе си и тялото си. Задаваме си въпроса: безопасно ли е да бъда себе си? Ако ни бъде позволено да открием себе си, то развиваме самоувереност. В противен случай можем да започнем да се срамуваме и да се съмняваме в себе си. И двамата родители играят съществена роля. 

Предучилищна възраст (4-5 години): Инициативност срещу вина

В предучилищна възраст сме инициативни, опитваме нови неща и научаваме основните двигателни принципи на всичко около нас. Задаваме си въпросите: Мога ли да правя това, което правя? Ако бъдем насърчавани, можем да следваме интересите си. Ако бъдем спирани или ако ни се казва, че това, което правим, е глупаво, можем да развием чувство на вина. Вече учим от цялото семейство. 

Училищна възраст (5-12 години): Усърдие срещу малоценност

Вече откриваме собствените си интереси и осъзнаваме, че сме различни от другите. Искаме да покажем, че можем да вършим нещата по правилния начин. Задаваме си въпроса дали можем да се справим в този свят. Ако получим признание от учителите или връстниците си, ставаме усърдни, което е друг начин да кажем трудолюбиви. Ако получаваме прекалено много отрицателна обратна връзка, започваме да се чувстваме малоценни и губим мотивация. Съседите и училището вече ни оказват най-голямо влияние. 

Юношество (13-19 години): Идентичност срещу объркване на ролите 

През юношеството научаваме, че имаме различни социални роли. Ние сме приятели, ученици, деца и граждани. Много от нас се сблъскват с кризи на личността. Ако родителите ни позволят да изследваме, можем да открием своята идентичност. Ако ни принуждават да съблюдаваме техните възгледи, можем да се сблъскаме с  объркване на ролите и да се чувстваме изгубени. Връстниците и ролевите модели са ключови за това да учим. 

 Ранна зряла възраст (20-40 години): Близост срещу изолация 

В началото на зрелите си години бавно разбираме кои сме и започваме да оставяме отношенията, които сме изградили преди това, за да се впишем. Задаваме си въпроса дали можем да обичаме? Ако можем да се ангажираме дългосрочно, сме уверени и щастливи. Ако не можем да изградим близки отношения, може в крайна сметка да се почувстваме изолирани и самотни. Приятелите и партньорите ни играят централна роля в развитието ни.

 Зряла възраст (40-65 години):  Съзидателност срещу застой

Когато достигнем четиридесетте, започваме да се чувстваме комфортно, използваме свободното си време творчески и може би започваме да даваме своя принос към обществото. Загрижени сме за съзидателността. Ако смятаме, че можем да водим следващото поколение в този свят, сме щастливи. Ако не сме разрешили някои конфликти по-рано, можем да започнем да усещаме песимизъм и застой. Хората вкъщи и на работа вече са тези, които ни оказват най-голямо влияние. 

Зрялост (65- до смъртта): Цялост на Аз-а срещу отчаяние

Остарявайки, забавяме темпото и започваме да се обръщаме назад към живота си. Задаваме си въпроса: как се справих? Ако смятаме, че сме се справили добре, развиваме чувство за удовлетворение и цялост. В противен случай, изпитваме отчаяние и ставаме раздразнителни и язвителни. Време да се сравним с останалите хора. 

Ерик Ериксън е немско- американски психолог, който заедно със съпругата си Джоан става известен с работата си, посветена на психологическото развитие. Повлиян е от Зигмунд и Анна Фройд и става известен с израза „криза на личността“. Въпреки че Ериксън няма дори бакалавърска степен, работи като професор в Харвард и Йейл.

Благодарим за доброволния превод на Йовка Иванова!