Животът в утробата

Рецепти за живота получаваме още в утробата. Животът ни в утробата определя самооценката ни, интелекта ни, сексуалността ни, смелостта ни, вярванията ни, ценностите ни, отношението към живота, към другите и към себе си. Определя физическото и психическото ни здраве, както и болестите ни. 

Животът ни преди да се родим определя как ще дишаме изобщо, дали ще сме мазохисти, или ще сме насилници, как ще се отнасяме към родителите си и към себе си, дали ще сме издръжливи на стрес, дали ще сме любопитни и ще искаме да опитваме, дали ще имаме богато въображение, колко ще сме креативни, дали ще се доверяваме, дали ще сме оптимисти, или песимисти, колко ще сме чувствителни – телесно и психически, дали ще сме депресивни и тревожни, или спокойни, колко мъжко и колко женско ще има у нас, дали ще сме нежни, или груби, издръжливи или крехки, отворени към света или затворени и какво ще бъде чувството ни за реалност.

Животът в утробата определя черти в характера ни повече, отколкото в историята сме предполагали. Преди да се родим, сме се научили да обичаме или да се гневим. Преди да се родим, сме се научили да се страхуваме. В утробата научаваме какъв е светът, в който ще пристигнем – добронамерен или враждебен. Всички хормони в майчината кръв – следствие на майчините преживявания по време на бременността – преминават в детския организъм и програмират бебето за живота. Биохимията променя протеините в ДНК-то и задава програми кои гени да се изявят през живота.

Преди да се родим, не виждаме живота, но го усещаме през биохимичните му посланици и го чуваме! Бебето чува гласа на мама, на татко и реагира според това дали звуците са агресивни, или успокояващи. Никое бебе не харесва да слуша агресивна музика и се бунтува, но при скандал между родителите може да притихне и да се „парализира“ от страх. Тази реакция може да се запази в целия му живот.

Искам да впиша тези думи в контекста на темата за тишината. Звуците, които през околоплодните води достигат до плода, му разказват за живота, който го очаква, и го „нагласяват“ за него.

Не го пиша, за да уплаша някого. Това програмиране за живота е променимо.  Психотерапията се явява епигенетичен феномен, който може да променя програмираната история. Добре е, че можем да лекуваме негативните последици, но е тъжно, че поради невежество не съумяваме да ги предотвратим.

Ако бременната жена чуе инстинктивната си природа, ще предпочите тишината и природните звуци, пред шумотевицата на външния живот. Ще слуша вътрешния си глас и ще общува с нероденото си дете повече, отколкото с обкръжението. Тази тишина е свещена и необходима за майката и за здравето и светогледа на детето й. Но първо майката трябва да спре да е „дете“.

Откъс от книгата на Мадлен Алгафари „Тихоспирка“ изд. Алгафари ООД, 2020

Статията е част от Наръчник за бременност, раждане и първи грижи.