Как може да помогнем на децата със самоконтрола?

Някои деца се нуждаят от помощ, за да се научат да контролират емоциите си и да не се поддават на импулсивно поведение. Ако сте родител е възможно да сте станали свидетел на една или две интриги през деня. Очакваме ги при двегодишните. Но ако детето ви навърши училищната възраст и сривовете и изблиците все още са чести, това може да е знак, че има затруднения с емоционалното самоконтролиране.

Простичко казано, самоконтролирането е разликата между двегодишните и петгодишните, които са по-способни да контролират емоциите си. Или много по-големи деца, които дори нямат внезапни избухвания, продължават да страдат от импулсивно и неприемливо поведение.

Какво е самоконтролът?

Самоконтролът е способността да контролирате емоциите си и поведението си според условията на ситуацията си. Включва това да можете да преодолявате тежките емоционални ситуации, да се самоуспокоявате, когато се разстроите, да приемате промяната в очакванията си и да удържате на разочарованията без драми. Това e комплект от умения, който позволява на децата, като пораснат, да насочат собственото си поведение към цел, въпреки непредсказуемостта на света и собствените ни чувства.

Как изглежда емоционалният дисбаланс?

Проблемите със самоконтролирането се изявява по различни начини, зависещи от детето. Някои деца са импулсивни и имат силна реакция без дългосрочна причина или натрупване. Те не могат да контролират реакцията си.

За други деца, изглежда, че емоциите се натрупват и те могат да издържат до определен момент. В крайна сметка това води до някакъв емоционален изблик. Можете да видите, че тръгват по грешен път, но не знаете как да го спрете.

Ключът и за двата вида деца е да научат как да устояват на тези тежки реакции и да намират начини да изразяват по-ефективно емоциите си.

Защо някои деца имат проблем със самоконтролирането?

Способности на детето за саморегулация се основават на темпераментта и на личността на детето.

Някои бебета имат проблеми със самоуспокояването, и изпитват силно притеснение, когато се опитвате да ги къпете или да им облечете дрехи. Тези деца може да имат по-голяма вероятност да изпитат проблеми с емоционалната саморегулация, когато са по-големи.

Но средата също играе важна роля. Когато родителите се поддават на тръшкане или се месят прекалено много, за да успокоят разстроените си деца, децата имат трудности в развитието на самоконтрол. В тези ситуации детето търси родителите да бъдат външни регулатори на поведението му. Ако това е моделът, който се повтаря, детето ще свикне друг човек да е отговорен и ще го превърне в навик.

Как да ги научим на самоконтрол?

Родителят трябва да помогне на детето да се успокои и по-внимателно да избере ефективен начин за реакция, вместо да бъде импулсивен.

Подхождаме към уменията за саморегулация по същия начин, по който подхождаме към други умения, академични или социални: фокусираме се на това умение и предоставяме практика.

Когато мислите за това като умение, което трябва да се преподава – а не, да речем, само лошо поведение – то променя тона и съдържанието на обратната връзка, която давате на децата.

Ключът към ученето на самоконтрола, не е да избягвате ситуациите, които ще са трудни за децата, а да учите децата чрез тях и да създадете подкрепяща структура – поведение, което искате да насърчите докато те се научат сами да се справят с предизвикателствата.

Представете си ситуация, в която детето трябва да решава объкрващо домашно по математика. Ако родителят се бърка твърде много, той рискува да поеме цялата отговорност. Вместо детето да осъзнае, че домашното е объркващо и да измисли как да се справи, това, което чувства е, че родителят го разочарова, като го кара да го прави.

Родителят в тази ситуация може да помогне на детето с една задача и след това да остави детето да се справи с останалите. Ако се чувства неудовлетворен, може да стане и да си вземе напитка. Може да използва таймер, за да си позволи периодични почивки. Родителят ще го проверява на интервали и ще изкаже похвала за усилията.

Практиката работи

Сухите тренировки са друг начин за саморегулиране. Например, ако сте имали проблеми с това, че детето реагира импулсивно или има избухване в магазин, направете кратко посещение, когато не е нужно да правите сериозно пазаруване. Накарайте го да тренира с вас, като държи ръцете си за себе си. Детето получават точки за някаква цел всеки път, когато се справи успешно.

Често родителите се обезсърчават, когато нещата не вървят добре при първия опит за изграждане на умения, но последователността и започването на ниво, подходящо за вашето дете, са от ключово значение. Вместо да се отказвате, опитайте да разделите действията, за да са по-изпълними и бавно дайте на детето си все повече и повече независимост.

Например, ако миенето на зъбите е проблем за вашето дете, може да започнете, като се съсредоточите само върху поставянето на паста за зъби на четката и отговорите с положителни отзиви и награди, когато го правят. След като те практикуват това няколко пъти, добавете следващата стъпка.

По същия начин, ако излизането през вратата сутрин причинява тръшкане, насочете се към една стъпка в началото. Първо, да речем, да се облечем до 7:15. След като овладеят това, задайте целево време за закуска и добавете това. Разделянето на веригата на малки стъпки им позволява да изграждат умения за саморегулация в управляеми стъпки.

Помогнете на децата да станат себе отразяващи

Когато родителите реагират на импулсивно поведение спокойно и с нужното време, децата могат да научат да избират по-добри начини да реагират. Отзивите, от които се нуждаят децата, са неосъждащи и неемоционални: какво се обърка и защо и как могат да го поправят следващия път.

Когато децата са част от среда, която е рефлексивна и аналитична, а не емоционална и забързана, те могат да се научат да правят по-добър избор. Забавянето позволява на децата да станат по-мислещи, размишляващи и самоосъзнати. Трябва да забавим и да моделираме саморефлексията, самоосъзнаването и саморегулирането на децата си, но това също е полезно и за нас.

Майндфулнес и медитацията са полезни за всички, особено за деца с предизвикателства при саморегулация. В края на деня обаче нищо не може да замени работата на родителя тъй като семейната среда е най-важното.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Сияна Вълкова!

Материалът е подготвен с подкрепата на Фондация Лъчезар Цоцорков.

Организацията финансира проекта Социално-емоционално образование за родители. Изявленията и мненията, изразени тук, принадлежат единствено на Академия за родители и не отразяват непременно вижданията на семейна фондация „Лъчезар Цоцорков“ или нейните партньори.