Как да насърчим детето си да бъде по-самостоятелно

„Детето е гост в твоя дом – нахрани го, подслони го и го пусни да си отиде.“

Индианска поговорка

Детето ви е на 2 и половина, разхождате се в парка, то се спъва и тупва леко. Какво ще направите? Веднага ще го вдигнете или ще го оставите само да се изправи, докато вие сте до него?

Не обичаме да поставяме етикети, но има майки орлици, които обсебват децата си. По този начин те ограбват тяхната самостоятелност, която е свързана с уменията на детето да се справя, да се бори, да отстоява себе си, да поема инициатива.

До първата годинка детето възприема себе си като едно цяло с мама. После се появяват „ужасните две“, когато детето казва „не“ на всичко и по този начин отстоява своята автономност. Ако имате много послушно дете на възраст около 3 годинки, значи има някакъв проблем.

Кои са начините за насърчаване на детската самостоятелност? Как пречим на детската самостоятелност? Как да подходим в ежедневната си комуникация с детето (а и с нас самите), за да му помогнем да се изгради като самостоятелна и пълноценна личност? Отговори на тези и други въпроси, както и примери ще откриете в лекцията на Дора Прангаджийска:

Дора Прангаджийска е Неорайхиански аналитичен психотерапевт. „В ежедневната си работа с възрастни хора непрекъснато се срещам с трудностите в поведението и общуването им, породени от дефицитите в първите седем години. Това е ключов период от развитието, защото тогава се формира характера ни. Характер означава вдълбан знак и ние го носим през целия си живот. Той е следствие от отношението на мама и татко, възпитанието, културалните особености. Ето защо е толкова важно родителите да имат знания и зрялост в общуването с децата си.“