Самотата, за която не говорим

Или защо понякога майчинството не е само „цветя и рози“…

Ето какво споделя една майка:  „Аз не съм сама. Имам всеотдаен партньор до себе си. Детето ни е здраво, ние сме здрави. Това би следвало да са най-хубавите мигове в живота ми. Но вместо да преливам от радост и щастие, аз се чувствам самотна. И това ме кара да изпитвам вина. Аз просто не се справям! Каква майка съм щом не съм щастлива? Как може да чувствам неудовлетворение вместо благодарност за това, че имам дете? Вината ме кара да си мълча. Слагам маската на идеалната, знаеща всичко, справяща се с всичко майка. Никой няма да познае, че зад усмивката ми се крие неподозирана празнина.“

Дали самотата е реален проблем за повечето майки? Проблем, за който се срамуваме да говорим? Какви са причините за тази самота? И как можем да си помогнем? Да поговорим за това – открито и смело!