Как да се справим с детското „не“

• За да ме обичат, трябва да се съобразявам с мнението на другите

• Аз не мисля правилно, другите хора мислят правилно, следователно трябва да слушам тях, а не себе си.

В по-зряла възраст тези мисловни модели ще се трансформират в “За да ме обича партньорът ми трябва да правя това, което той иска”, “за да не ме уволнят от работа трябва да си трая и да правя това, което смятам за нередно… пък и аз нямам идея кое е нередно, защото не мога да мисля правилно”.

Това е единият възможен сценарий. Другият е бунт – или още в детска възраст, или когато детето се усети силно (обикновено в пубертета). Понякога този бунт става толкова патологичен, че човек не може да понася някой да му казва какво да прави и не може да работи с хора, освен ако не е в позицията на този, който командва.

Всичко това звучи логично и ясно, но все пак защо да го оставим да отиде на градина с тази стара дреха? Може би, защото това са неговите първи опити да взема решения. Както не се е родило научено да върви или да се храни само, така не се е родило научено да взема най-добрите решения. Естествено вземането на самостоятелни решения си има граници. Няма как да излезе навън с лятна дреха през зимата. Но бихме могли да поговорим с него и да обясним възможните последствия и да помислим за компромисен вариант (напр. “вземаме дебелия пуловер, за да го облечеш, ако ти стане студено”). Важното е при този разговор детето да знае, че неговото мнение е важно, чуто и разбрано, че има варианти, от които да избира, да знае евентуалните последиците от различните варианти и да поеме отговорност за тях.

Освен с това детето Да може да отстоява мнението си, Павел и Милена ще ви запознаят и с други важни за детето неща, с които да се съобразяваме и това са то Да има индивидуалност, Да може да поема отговорност и Да умее да развива потенциала си.