Как да остана спокоен и уверен родител, дори в трудните моменти?

На теб случвало ли ти се е?

• да позволяваш прекалено много или да налагаш прекалено строги ограничения (кога става прекалено, всъщност?)
• да викаш на детето?
• да обвиняваш?

Всеки жив родител има „своите моменти“ – моментите, в които трудно запазва спокойствие, присъствие или просто игнорира детето. Можем ли да намалим проявата на тези „моменти“ във взаимодействията с децата ни? Категорично „Да“!

Включи се във въвеждащия уебинар „Как да остана спокоен и уверен родител, дори в трудните моменти?“ .

Ще говорим за устойчивостта на родителя:

• За умението да управляваме своята нагласа и действия, да останем стабилни и свързани със себе си, и с детето, когато неговото или нейното поведение, а и житейската ситуация се опитват да направят онези наши по-малко функционални поведения водещи.

Ще отговорим и на въпросите:

• Как тези „моменти“ се отразяват на формирането на детската психика в различните етапи на развитие, в зависимост от водещите за периода нужди?
• Какво общо имат тези „моменти“ с нуждите на детето да принадлежи, да бъде утвърдено, да общува, учи и играе, да развива своята самостоятелност?
• Кои са някои от начините да съхраняваме и развиваме своята устойчивост като родители?

Ще обсъдим конкретни начини за запазване на спокойствие и увереност, в зависимост от нашите силни страни и слабостите, които проявяваме, като родител. Ще се вгледаме, както в конкретни ситуации, така и в дългосрочното изграждане на родителска стабилност и увереност, на необходимата атмосфера за благополучие и израстване на детето.

За да затвърдите и получите още практически идеи, заповядайте и на мастър класа, в който ще надрадим знанията и уменията си.

Запазете си безплатно място за уебинара тук.

Татяна Добрева

Професионалните квалификации на Татяна са психолог, аналитичен психотелесен психотерапевт под супервизия, обучител по програми на д-р Томас Гордън и коуч. Работи с деца и възрастни. За себе си Татяна спореля: „От години усвоявам и прилагам знания и умения в полето на психологията. И все пак, през всички тези години, едни от най-значимите мои учители продължават да бъдат синовете ми. Присъствието им в живота ми е щастие, а качеството на взаимоотнешенията ни са безпогрешен индикатор за моментите, в които съм загубила връзка със своя център и ресурси. Именно общуването с родните ми деца събудиха желанието ми да подготвя тема за устойчивостта на родителя.“