Очакваме ви на онлайн работилница, в която ще търсим отговори на въпросите: Какъв е моят характер? Кое ме ограничава и стеснява параметъра ми на живот? Как да разширя себе си и поведенията, които имам? Работилницата е продължение на лекцията „Травмите до седмата годинка, които формират характера“. В нея ще бъдат включени и преживелищни практики и опити, както и анализ след това. Структурата и подходът са в съответствие с метода Психотелесна терапия. Продължителност – 2 часа Максимален брой участници – 14 човека. Запазете своето място тук.
Каква е първата асоциация, когато споменете думата характер? Характер означава вдълбан знак. Нещо, което се формира в периода от раждането на детето до края на седмата година. Всичко случващо се през този период е определящо за начина, по който живеем като възрастни –дали ще имаме добра самооценка, ще позволяваме ли да бъдем обичани, ще можем ли да поставяме граници, да казваме „Не“ и да си позволяваме категоричност в намеренията. Ще умеем ли фино да привличаме към себе си и да обичаме тялото си. Всичко това е резултат от отношението на родителите през първите седем. Всяка една от фазите на развитие …
Може би за никого не е чужда фразата „За всичко са виновни родителите!“. И това до голяма степен наистина е така. Родителите са първите обекти в живота на всяко дете. От това как са присъствали още от момента на зачеването зависят толкова много неща, които ни съпътстват и като възрастни вече хора. Това са начинът, по който детето ще обича – себе си и другите, дали ще има добра самооценка, дали ще обича тялото си и докосването, ще може ли да поставя граници, доколко ще функционира в унисон с вътрешните си потребности или с изискванията на социума и още куп …
Дора Прангаджийска е Неорайхиански аналитичен психотерапевт. „В ежедневната си работа с възрастни хора непрекъснато се срещам с трудностите в поведението и общуването им, породени от дефицитите в първите седем години. Това е ключов период от развитието, защото тогава се формира характера ни. Характер означава вдълбан знак и ние го носим през целия си живот. Той е следствие от отношението на мама и татко, възпитанието, културалните особености. Ето защо е толкова важно родителите да имат знания и зрялост в общуването с децата си.“ Детската самостоятелност е един много продължителен процес от развитието на детето от първата годинка през цялото детство и …
Какво е самостоятелност и хиперсамостоятелност? Преди да говорим за границата между здравата самостоятелност и хиперсамостоятелността, може би е редно да си припомним какво представлява детската самостоятелност и кога всъщност се формира. Детето разбира, че то и мама са две отделни неща след първата годинка. Дотогава то преживява себе си чрез мама. В края на първата година се появява мозъчната кора, която е отговорна за причинно-следственото мислене и то започва да разбира, че то е отделно същество. И тогава настъпва фазата на ужасните две. Детето започва да отрича всичко, което възрастният очаква от него. Чрез думата “не” детето има възможност да покаже и докаже …