Как да помогнем на детето да се справи със стреса в 5 стъпки

Проучвания сочат, че децата и тийнейджърите в днешно време са по-стресирани от всякога. Комбинацията от напрежението в училище, изпити с особена важност, социален живот, спорт или други дейности, както и прекомерното време, прекарано пред екрана, са довели до много по-високи нива на тревожност и стрес сред младите хора.

Не можем да премахнем напълно стреса за децата си. Освен това, предпазването на детето от трудностите в живота няма да му е от полза. Много по-ценно е да се отгледа гъвкаво дете, което да може да се съвземе след трудностите и предизвикателствата.

Тъй като стресът е естествена част от живота, вашата цел е да научите детето си на здравословни стратегии за справяне с него. Можете да започнете, като следвате петте стъпки по-долу.

Преди всичко е важно да се уверите, че това, което тревожи детето е в негов контрол.

Стъпка 1: Преосмисляне на стреса

Помогнете на детето си да премине от нагласата „стресът вреди“ към нагласата „стресът помага„. Стресът може да бъде стимул за растеж, ако то разбере, че стресовите ситуации няма да продължат вечно. А също, че тези ситуации представляват предизвикателства, които трябва да се преодолеят, и уроци, които трябва да се научат.

Когнитивният невролог и автор Иън Робъртсън сравнява системата за реакция на стрес с имунната система: Тя става по-силна с практиката. След силна реакция на стрес, мозъкът се пренастройва, за да запомни и да се поучи от преживяното. По този начин се подготвя да се справи с подобни моменти и в бъдеще.

 „Децата трябва да преживеят известно количество изпитания, за да може тялото и умът им да се закалят и да станат издръжливи.“ – Иън Робърсън

Стресът кара мозъка да отделя химично вещество, наречено норадреналин. Мозъкът не може да работи по най-ефективния начин с твърде много норадреналин. Но знаете ли, че твърде малкото количество норадреналин също не е добре.

Според Робъртсън, разумно ниските нива на стрес всъщност могат да укрепят мозъчната функция, което прави хората по-умни и по-щастливи. Въоръжени с горепосочената информация, вие сте готови да помогнете на детето си да преосмисли стреса. Следвайте стъпките по-долу, за да започнете:

1) Възприемете принципа „стресът помага“

Приемете, че не можете да предотвратите стреса, че някои видове стрес всъщност са полезни и че стресът може да бъде възможност за развитие. Ако нямате тази нагласа, ще бъде почти невъзможно да я предадете на детето си. Освен това, намаляването на собствения ви стрес е от съществено значение – стресът може да бъде „заразен“. Когато детето ви усети вашия стрес, то всъщност променя и собствената си физиология, за да премине автоматично в стресов режим.

2) Разберете причините за стреса на детето си, вместо да го отминавате

За един възрастен проблемите на детето могат да изглеждат незначителни. Но за детето те изглеждат големи и му причиняват действителен стрес или дискомфорт.

3) Помогнете на детето си да преосмисли стреса, като обсъдите следното:

• Стресът е естествена част от живота.
• Стресът идва и си отива.
• Стресовите ситуации могат да бъдат полезни, ако се поучите от тях, предприемете действия и потърсите решения. Дайте примери от собствения си опит.

4) Напътствайте детето си да открие сферите на израстване или уроците, които могат да бъдат извлечени от последното предизвикателство.

• Помолете детето да си спомни за предишни стресови ситуации. Какво е научило от тези преживявания?
• Кои силни страни са използвали, за да се справят с тези ситуации?
• Какви качества могат да използват сега?

Веднъж щом стресът се разгледа като възможност за растеж, детето ще изгради много по-здравословна връзка с това състояние и ще се справя по-лесно с него.

Осъзнато родителство: стрес и забавяне

Стъпка 2: Трансформиране на нагласата за мислене от „фиксираност“ към „развитие“.

Преосмислянето на стреса означава, че детето ви ще трябва да премине от фиксирано мислене към нагласа за развитие. Изследвания разкриват, че дори кратко обучение на мисълта към израстване, значително намалява стреса и подобрява оценките на тийнейджърите. В стресови ситуации често се чувстваме претоварени и е по-вероятно да изпаднем в процес на фиксирано мислене; няма как да променим ситуацията – способностите ни са ограничени до това, което можем да направим, а може и дори да спрем да опитваме.

Например, ако детето ви е стресирано от изпити, то може да си мисли: „Няма значение колко уча. Никога няма да успея да издържа тези изпити. Това е безнадеждно.“ Помогнете на детето си да погледне на ситуацията от гледна точка на нагласата за растеж – тя не е предопределена, може да се подобри и то има силата да й повлияе. 

Ако чуете детето си да казва твърдение с „фиксирана“ мисловна нагласа, като например: „Не мога да направя това“ или „Просто не съм добър по математика“, помогнете му да намери алтернатива с мисъл за развитие. Насърчавайте детето си да практикува потвържденията на нагласата за развитие и му напомняйте, че полагането на усилия и опитването на различни възможности ще му помогне да реши проблема и да намали стреса.

Разбира се, промяната в начина на мислене не става за един ден. По време на този процес се съсредоточете върху поетапното подобрение и го отчитайте.

„Много изследвания ни демонстрират, че се справяме много по-добре, когато се концентрираме върху постепенната промяна, върху дребните постижения.“ – Ейми Къди, психолог от Харвард

Стъпка 3: Престанете да мислите катастрофално

Често децата и тийнейджърите (а понякога и възрастните) реагират на стреса с катастрофално мислене. „Ако се проваля на този тест, целият ми живот е съсипан!“ или „Сара не се държи мило с мен. Никой никога няма да ме харесва!“ Когато това се случи, започнете с утвърждаване на емоциите на детето си, за да се почувства то изслушано и разбрано. „Разбирам, че се чувстваш притеснен за теста по алгебра“. След това използвайте упражнението „най-лошия възможен сценарий“. Попитайте детето си: „Кое е най-страшното нещо, което може да се случи?“ Ако детето ви наистина се провали на теста или ако Сара продължи да бъде недружелюбна, кое е абсолютно най-лошото нещо, което може да се случи?

Можете също така да попитате колко вероятно е този сценарий да се осъществи или дали други сценарии са по-вероятни. Завършете с въпроса: „Какво би направил, ако това се случи?“ и помогнете на детето да направи мислена дискусия, ако се затруднява да намери решение.

Представянето на потенциално решение ще помогне на детето ви да се чувства по-уверено в управлението на стреса си. След като има план за най-лошия сценарий, то ще прекарва много по-малко време в притеснения.

Целта на това упражнение НЕ е да отхвърлите страховете на детето, а да му помогнете да осъзнае, че „най-лошото нещо“ вероятно не е толкова катастрофално, колкото първоначално си е представяло.

Стъпка 4: Практикувайте умения за разрешаване на проблеми

След като детето ви е преосмислило стреса и е възприело нагласата за развитие, то трябва да се научи как да прилага тези идеи на практика чрез разрешаване на проблеми. Вероятно ще са необходими много примери, моделиране и опит в реалния живот, преди да се утвърдят действително.

Има разнообразни дейности и стратегии, подходящи за развитието на децата, за преподаване на умения за разрешаване на проблеми. Добра отправна точка е да научите детето си на следния процес от три стъпки:

Първа стъпка: Назоваване и валидиране на емоциите.

Помолете детето да назове как се чувства – претоварено, притеснено, тревожно – и след това го повторете. „Разбирам, че се притесняваш, че няма да се справиш добре на изпита“.

Втора стъпка: Обработка на емоциите.

Насочете го към неговата зона за покой. Ако няма такава, е добре да я създадете. Позволете му да успокои тялото си и да обработи емоциите си, за да е готово да се справи с проблемите, да учи и да се развива. Може да помолите по-големите деца да правят дълбоки вдишвания или да практикуват някои положителни утвърждения. Например, „Мога да се справя добре на този тест, ако се постарая“.

Трета стъпка: Решаване на проблеми!

Направете съвместно обмяна на идеи за възможни решения, като по време на разговора повече слушате, отколкото говорите. Например, детето може самò да предложи решения като да учи с приятел, който се справя добре в класа, да помоли учителя за допълнителна помощ или да отделя определено време за учене всеки ден.

След като обсъдите решенията, помогнете на детето да анализира положителните и отрицателните последици от всяка предложена идея и след това да избере една от тях. То може да се нуждае от подсказване, но се стремете в разговора да участвате само с отворени въпроси, като му позволите да извърши по-голямата част от решаването на проблема самостоятелно.

Ако първоначалният план (да го наречем план А) не сработи, детето ви ще има многобройни резервни варианти, които са готови и чакат. Знаейки това, то ще възприеме проблема си като много по-малко стресиращ. А след като овладее изкуството за решаване на проблеми, то ще разполага с необходимите инструменти, за да се справя самостоятелно със стресови ситуации.

Стъпка 5: Прилагане на техники за справяне със стреса

Изброените техники ще работят най-добре, когато детето ви е в спокойно състояние на духа, благоприятстващо критичното и логическото мислене. Можете да му помогнете да постигне това състояние, като използвате техники за справяне със стреса.

• Дълбоко дишане: Вдишайте дълбоко, задръжте дъха за момент и бавно  издишайте. Цикълът се повтаря до пълно успокоение.
• Прогресивна мускулна релаксация: Представете си, че изстисквате лимон, след това пуснете лимона и се отпуснете. Представете си, че напъхвате пръстите на краката си дълбоко в кална локва, след това излезте от локвата и отпуснете краката си.
• Разтягане: Това помага за освобождаване на натрупаното напрежение в мускулите.
• Слушане на музика
• Игра, спорт или излизане сред природата
• Използване на мозъчни паузи, когато сте изправени пред трудно академично предизвикателство
• Смях: Смехът може да бъде добро средство за облекчаване на стреса. Правете глупави физиономии или разказвайте вицове, за да успокоите детето си, преди да обсъдите проблема.
• Техника „5-4-3-2-1“: Определете пет неща, които в момента можете да видите, четири, които можете да чуете, три, които можете да усетите, две, които можете да помиришете, и едно, което можете да вкусите.
• Медитация: Тя може да бъде толкова проста, колкото да накарате детето си да затвори очи и да вдишва и издишва. Кажете на детето да брои всяко вдишване (вдишването и издишването са едно единствено броене), като се съсредоточи върху звука на дъха си. Когато достигне минимален брой (например 50), детето може да си поеме дълбоко въздух, да го освободи бавно и да отвори очи.

Не забравяйте, че тези техники не са предназначени за елиминиране на стреса. По-скоро те помагат на детето ви да достигне спокойно състояние на ума, за да може да се обърне към източника на стреса и да разреши проблема.

Обобщение

Когато възприемаме стреса като негативен и нездравословен и се опитваме да го премахнем, в крайна сметка създаваме още повече стрес, както за себе си, така и за децата си. Вместо това е най-добре да научим децата си, че стресът е естествена част от живота, която може да се управлява ефективно. Започнете, като помогнете на детето да преосмисли стреса, преминавайки от фиксирана форма на мислене и схващането „стресът вреди“ към настройка за развитие и убеждението „стресът помага“.

Помогнете на детето да разпознава и спира катастрофално мислене. Научете го как да идентифицира източника на стрес (основния проблем) и след това да търси решения. Можете също така да опитате техники за справяне със стреса, за да помогнете на детето си да достигне спокойно състояние на ума.

Детето ви не може да контролира развитието на стресовите ситуации, но може да контролира начина, по който реагира на тях. Вместо да навлезе в саморазрушителен режим, то ще премине в такъв за решаване на проблеми, което ще му позволи да се справи с предизвикателствата и да научи ценни уроци по пътя.

Източник Big Life Journal.

Благодарим за доброволния превод на Даниела Димитрова!