Войните на детската площадка няма да спрат докато родителите не поемат отговорност за своята неувереност

Повечето родители искат децата им да подреждат масата за вечеря и да почистват след себе си. Учим децата да казват „моля“ и „благодаря“. Това е родителството: малки и големи стъпки, важни решения, ден след ден, година след година. Всяка от тях, имаща за цел да формира децата ни по някакъв начин. Дали да кърмите 13 месеца. Дали да купувате дървени, но и пластмасови играчки. Дали да позволявате на децата да играят навън и у дома. Дали ще ги насърчавате да четат книги и по колко часа на ден могат да гледат телевизия.

Не е нормално, обаче, всеки родител да смята, че неговият начин е единственият начин да се възпитават деца.

„Как може да не кърмиш, не знаеш ли, че кърмата е най-доброто нещо, което можеш да дадеш на бебето си?“

Какво може да се направи?

После, опитайте да осъзнаете как това мислене в „рамка“ вреди на вашите деца. В реалния свят хората променят мнението си, когато научат нещо ново за ситуацията, когато израстат като личности или след като научат ценен урок, най-често, когато са допуснали грешка. На децата трябва да се даде добър пример за това, че има повече от едно правилно решение, в зависимост от човека, историята и обстоятелствата.

Например, всяка майка, която е решила да остави кариерата на заден план, за да се посвети на децата си със сигурност помни поне един коментар, „приятелски“ съвет или неразбиращ поглед. Всеки родител се изправя пред различни предизвикателства и всеки има правото свободно да разговаря за проблемите си, без някой да се отнася снизходително към него или да бъде „вразумяван“.  Така все повече родители ще споделят преживяванията си през този вълнуващ за всяко семейство период, и ще се чувстват по-нормални, по-свързани, по-малко самотни и по-малко изолирани.

Изглежда, че ще мине много време преди „войните на детската площадка“ окончателно да спрат да съществуват като културен феномен.

Всеки от нас може да започне още днес с малки, лични стъпки. Какво ще се промени, ако обещаете на себе си до края на годината да вдигнете бялото знаме и да опитате да съчувствате повече, да се поставяте в обувките на другите и да не ги съдите за избора им? Нека говорим по-малко, и слушаме повече. Нужно е цяло село, за да се възпита едно дете. Може би е време живеещите в това село да спрат да шушукат един за друг. Защото това отвлича вниманието ни от най-забавната част на родителството: възпитанието на децата.

Източник