Реадаптация в ясла и детска градина

Психолозите от екипа на Карин дом Виргиния Василева и Димана Митева-Найденова разказват как да помогнем на децата си да се адаптират отново в яслата или в детската градина след пандемията.

Covid-19 създаде ситуация, която никой от нас не си беше представял. Детските ясли и градини бяха затворени за неопределено време. Децата свикнаха да си бъдат у дома. И докато по-големите очакват с нетърпение деня, в който ще се завърнат в детската градина или училището, за някои деца, и особено за най-малките, това не е така. Изниква въпросът “Как да помогнем на децата си днес, за да се  реадаптират към детските заведения след края на пандемията?” Привикването към ежедневие в детска среда е процес, който изисква специално внимание и отношение.

Тези от вас, които доскоро са адаптирали децата си в ясла или детска градина може би все още имат неприятни спомени от сутрешния плач, промените в поведението, настроенията, съня или храненето. Замисляте ли се какво ще се случи в момента, когато децата заедно или поетапно се завърнат в групите си и настъпи едновременна адаптация?!? При някои деца тя ще се случи лесно и безпроблемно, но на други ще им трябва повече време и индивидуален подход.

От тази статия ще научите лесни техники и стратегии, които можете да прилагате у дома, за да улесните по-лесното привикване на мъниците към детската среда.

Адаптацията към детската ясла и градина се влияе от три фактора, които предстои да разгледаме по-детайлно:

1. Отделяне от майката и семейната среда;

2. Свързване и изграждане на социални контакти с връстниците и персонала в детското заведение;

3. Адаптиране към режима, правилата и изискванията в детското заведение.

Децата имат различен опит и ниво на самостоятелност поради това едни от тях са се адаптирали по-лесно, а други по-трудно.

Първият фактор – отделянето на детето от майката и сигурната домашна среда представлява чисто физическата раздяла на детето с майката и дома. Ако вашето дете преживява по-трудно раздялата с вас, то това, което можете да правите в момента е да:

Осигурявате възможност на детето да поддържа опита си и да остава спокойно и в отсъствието на мама. 

Например, в условията на социална изолация, бихте могли да се отделяте по-често в другата стая под претекст, че правите нещо. Нека детето прекарва повече време с бащата/ бабата/ някой друг член на семейството, с когото живеете. Нека някой друг къпе, храни и приспива детето поне 2-3 пъти седмично.

Имитирайте разговор с учителките на групата/сестрите в яслата. 

Целта на такава ролева игра е от една страна детето да продължава да чува имената им и да знае, че тези хора са част от живота ви, а от друга страна да усеща вашата позитивна нагласа и доверието, което им гласувате… Можете да включите и детето в играта като наужким се “обадите” на госпожата и й разкажете какво сте правили през деня или какво ново е научило детето.

Дори и децата с лесно отделяне от майчината фигура могат да имат затруднения при изграждането на контакти с другите деца или възрастните, които полагат грижи за тях. Вторият важен фактор – свързването, можете да подпомогнете като поддържате връзката  на детето с детската градина/ясла, децата от групата и хората, които полагат грижи за детето. 

Разглеждайте снимки на персонала и сградата на детската градина/ясла, а също и на децата от групата. 

Такива снимки са достъпни на сайтовете на детските заведения и ясли. А снимки на децата, можете да намерите от техните родители или разглеждайки общите снимки на групата (от коледното тържество например).

Поддържайте онлайн контакт с връстниците. 

В случай, че детето Ви има изградени по-близки контакти с някое от децата – поддържайте ги под формата на видео – връзка. За децата би било нещо ново и интересно. Целта е детето да не губи връзката с дечицата от групата. Може да си направят импровизирана игра на гоненица или да се разходят “виртуално” из дома на другарчето и да покажат стаята си, любимите си играчки, домашен любимец и последната си рисунка например.

Включвайте имената на децата от групата в сюжетно – ролева игра. 

Игрите “наужким” позволяват да припишем на плюшените играчки или кукли човешки качества и да им дадем имена (защо не същите като на децата в групата). Стимулирайте детето само да определи имената на животните. Поставете ги в ситуация, каквато детето преживява в детската градина, например горските животинки са седнали в кръгче, а госпожа костенурка им чете приказка. Вживейте се в роля. Така и детето ще се потопи по-лесно във въображаемия си свят и ще направлява играта. Подобни игри разкриват интересни нюанси от преживяванията на детето и са добра основа за последващ разговор на тема – кои са твоите приятели в групата или какво най-много ти харесва, когато ходиш на градина. Старайте се да сте позитивни и играйте “поддържаща роля”. Нека детето има главната и водеща роля в играта.

Третият фактор – адаптирането на детето към режима, правилата и изискванията в детското заведение, можете да улесните, като:

Поддържате дневен режим и рутина близки до тези в детското заведение. 

Ритмичността в дейностите предотвратява умората, успокоява тревожността и прави възприемането на новата среда като по-дружелюбна, позната и по-малко плашеща. В ситуация на социална изолация много родители споделят за изместване на режима на децата (по-късно ставане и съответно по-късно заспиване, често и липса на следобедна дрямка). Ако децата останат за дълго в този режим, когато дойде времето да се върнат в детските заведения и в класните стаи, по-трудно биха се адаптирали. Всяко едно излизане от времевата рамка прави децата по-раздразнителни и дава възможност на децата да търсят “разширяване на границите си”.

Около третата година, когато е периода на първата възрастова криза, е силен порива да налагат собствените си желания “искам нещо, сега го искам”. Въпрос на отстояване от страна на родителя е да се спазват правилата за последователността на дейностите– “ставаш от сън, сядаш на гърне, измиваш се, сваляш пижамата и се обличаш, закусваш и едва след това всичко останало – игра/ филмче/ музика…” “Изпуснете” ли сега този момент, ще ви бъде много трудно отново да го наложите и вероятността да имате много “трудни” сутрини е голяма.

Добра утвърдена практика в подкрепа на лесното спазване на режима е използването на визуално разписание на дневния режим.

Придържайте се към правилата и нормите на добро поведение (прибиране на играчки, помощ в подредбата на масата преди хранене, сервиране и отсервиране на храната, самостоятелно събличане и обличане, грижа за домашните растения и др.) Помнете, че в детските градини децата се учат на самостоятелност в грижите за себе си и сега у дома е важно да поддържате тези умения. Под формата на игра, без излишен стрес.

Храненето често е причина за по-трудна адаптация към детските заведения, защото децата не са свикнали с типа храна там. Отказват да се хранят, което ги прави раздразнителни и/или отпаднали и това се отразява на цялостната им адаптация. Постарайте се 2-3 пъти седмично да приготвяте храна като в градината и си припомняйте моменти от съвместното хранене с децата: “Ти харесваш ли мусака, а Петьо харесва ли? Оооо, искал си допълнително…

Припомняйте си песни, стихчета, игри и дейности от детската градина или ясла. 

С развитието на технологиите става все по-достъпно да намерите и подготвите интересни занимания за конкретната възраст на вашето дете. Интернет е пълен с готови материали, песни и игри и само въвеждането на ключова дума и един клик разстояние ни дели от море от идеи. На страниците си детските заведения също предлагат съобразени с “учебния материал” на малчуганите задачки.

За най-малките, които за кратко са имали опит с яслата, би било добре да показвате снимки и да напомняте на детето кое е това място, кой го е преобличал, хранил там, кое му е харесвало и с кого е играл. Така ще поддържате у детето усещането, че детската ясла е място, което вие харесвате, че това място е също толкова сигурно и защитено както е домът. Че там има хора, които го харесват и са готови да посрещнат нуждите му.

Пръв помощник при адаптацията на най-малките се явява т.н. “преходен обект”.

 Това е онази любима играчка или предмет, без който детето не излиза от вкъщи. За всяко дете това е нещо различно и строго индивидуално. Ще го познаете по специалното отношение на детето към него – то сякаш е живо. Детето се грижи за него, приписва му думи и действия, проявява обич, понякога дори омраза и желание да го повреди. Всичко това е нормално!

Така детето експериментира със своите емоции. Този предмет е връзката на детето с дома, осигурява му сигурност и чувство на топлина. В същото време детето може да го манипулира, да оперира с него, да го носи навсякъде със себе си или само да реши да го остави вкъщи или в шкафчето, когато се почувства сигурно без него. Подкрепете го в неговите чувства, емоции и решения!  

Адаптацията (да свикнем с нещо ново) и реадаптацията (да се върнем към старото) са сложни процеси. Сложни, не толкова за обяснение, колкото за преживяване, за изживяване… Това в пълна сила важи както за нас “големите”, така и за децата ни. Именно трудностите ни правят по-адаптивни, сплотяват семействата и ни изграждат като единно общество. 

Сега е времето да бъдем добрият пример за децата си! Да търсим и подкрепяме близки и познати; Да се обадим на онова дете, което нашият наследник държеше за ръка, влизайки в групата на детската ясла. Да попитаме как я карат… Да споделим радости и притеснения, защото споделената радост е двойна радост, а споделената болка е половин болка. Да си помогнем взаимно днес, за да ни бъде по-лесно утре… на нас и на нашите деца.

Видеото от лекцията може да гледате ТУК