Родителство, медии и всичко останало

Как да разговаряш с децата си относно насилието, престъпността и войните.

Тази статия е част от инициатива за повишаване на информираността за онлайн рисковете на Националния център за безопасен интернет, който работи за защитита на децата и младите хора в интернет и повишаване на дигитално-медийната им грамотност. Центърът има Консултативна линия за онлайн безопасност с тел. 124 123, която оказва съдействие и помощ на деца, родители и учители при проблем с дете в интернет.

Излагането на графични изображение, стресираща информация и ужасяващи заглавия може да повлияе на цялостното благосъстояние на детето.

Масови престрелки. Ядрени оръжия. Грабеж в кварталния магазин. Откъде се започва, когато трябва да се обясни всичко това на децата? Днес, темите, включващи насилие, престъпления, войни – независимо дали са засегнати в шоу програми, видео игри или в новините – достигат дори и до най-малките деца. И предвид това подробно отразяване на темите от телевизиите, постоянно обновяване на информацията в медиите, както и излъчване по всяко време на деня на неподходящо за възрастта съдържание чрез стрийминг услугите плюс интернет, води до необходимостта от наличие на план за дискусия на дори и най-ужасяващите теми по начин, който е подходящ за възрастта на детето, лесно разбираем и който не им причинява повече вреда.

Знаем, че сериозното излъчване на насилие в медиите под формата на игри със стрелби или излъчване на експлозии по кината, може да повлияе негативно на децата. Знаем също, че децата съобщават, че чувстват страх, ярост или депресия от новините. Но през последните години – подбудени от наличието на доста терористични атаки по целия свят – изследователите проучват ефектите от „дистанционното излагане“ на реални насилствени събития.

Отдалечено излагане е, когато децата разбират, че се е случило нещо травматично, но не го преживяват директно. Не е изненадващо, че неговите постоянни ефекти включват чувство на скръб, травма, страх и други проблеми, свързани с психичното здраве. Децата могат да бъдат дълбоко засегнати от изображения на разкъсани от войната държави, деца-бежанци, потънали в кръв, и масови гробове, поради което се нуждаят от допълнителна помощ при асимилирането на такъв вид информация.

Тези съвети и примерни предложения за започване на разговора могат да ви помогнат да разговаряте с деца на различна възраст по най-тежките теми и да разберете как се обясняват стресиращи новини, трудни теми и сексуалното насилие.

Съвети за разговори с деца относно насилието, престъпленията и войните

Възраст 2г. – 6г.

Избягвайте обсъждане на лоши новини или излагането на детето на тях. До колкото е възможно гледайте новините след като децата са в леглото, както и запазете разговорите за страшни неща като Чарлз Менсън или последния епизод на Dateline относно мистериозни убийства за време, през което децата ги няма.

Не споменавайте нищо пред тях освен ако не мислите, че знаят нещо.

Няма никаква причина да споменавате за стрелби в училищата, терористични атаки и заплахи за война или подобни неща пред вашите деца. Ако подозирате, че знаят нещо – защото сте ги чули например да го споменават докато си играят – можете да ги попитате и ще видите дали е нещо, което изисква допълнителна дискусия.

Уверете ги, че семейството ви е в безопасност.

В случай на новини, като природни пожари например – дори и да сте леко притеснени – за малките деца е важно да знаят, че са в безопасност, семейството им е наред и някой се грижи за проблема. Прегръдките и притискането един към друг също правят чудеса.

Опростете сложните идеи – и продължете напред.

Абстрактните идеи могат да усложнят нещата и дори да изплашат малките деца. Използвайте конкретни термини и познати референции, които вашето дете ще разбере, и се опитайте да не прекалявате. Относно масова стрелба, например може да кажете: „Мъж, който беше много, много объркан и ядосан, взе пистолет и застреля хората. Полицията работи, за да гарантира, че хората са в безопасност“.

Разграничете „реалност“ и „измислица“.

Малките деца имат богат измислен живот и смесват представи с реалност. Може да ви попитат дали страшна история наистина е вярна. Бъдете честни, но не го повтаряйте прекалено много.

Възраст 7г. – 12г.

Изчакайте.

Ако знаете, че детето ви е чуло или знае нещо, докато не ви попита, не се чувствайте длъжни да обсъждате страшните новини или да обяснявате ужасяващи престъпления като изнасилвания, обезглавявания, разчленявания и скандали с наркотици (особено за деца в по-долния край на тази възрастова група или за по- чувствителните). Ако децата показват признаци на страдание, като се безпокоят, регресират или показват някакво друго поведения, сигнализиращо, че нещо не е наред – например, не са склонни да ходят на училище след последната стрелба в училище – приканете ги да ви споделят.

Говорете и слушайте.

По-големите тийнейджъри чуват за насилието, престъпленията и войните в социалните медии, YouTube, по телевизията и филмите, които са невинаги надеждни източници  на информация що се касае до фактите. Опитайте се да подразберете какво всъщност детето ви знае преди да се впуснете в обяснения, предвид, че не искате да го стресирате или допълнително да усложните ситуацията. Усетете го чрез въпроси: „Какво си чул?“, „Откъде го чу?“, „Какво  знаеш за това?“ и „Какво мислиш за това?“

Бъдете честни и директни.

Тийновете могат да разберат какво си искат от различни източници, а вие искате истината да идва от вас. Не е необходимо да навлизате в крайни подробности. За семейство, което държи децата си като заложници, можете да кажете: „Децата са претърпели различни видове насилие. Но те бяха спасени, а родителите им бяха арестувани. Често в случаите на насилие над деца родителите имат психично заболяване или други проблеми.“

Обсъдете склонността към създаване на сензация в новините и медиите.

Говорете с децата за това как отразяват медиите – включително информационни агенции, телевизионни предавания, филмови компании и разработчици на игри – използват екстремни теми, за да привлекат внимание, независимо дали е под формата на кликвания, зрителски интерес или продажби на билети. Споделете с децата си старата поговорка на нюзрума: „Ако кърви, това води трафик“ (If it bleeds, it leads) и обсъдете защо можем да бъдем привлечени от възмутително човешко поведение. Това помага на децата да мислят критично за относителното значение на проблемите, думите и изображенията, използвани за привличане на аудитория, и собствения им избор на медии.

Обяснете контекста на проблема и предлагайте перспектива.

С житейския си опит, знания и мъдрост можете да обясните различните обстоятелства около определени проблеми. Това дава на нещата смисъл и яснота – и е важно децата да могат да осмислят и негативни, и неприятни неща. За да се справят със силните емоции, които могат да предизвикат образи на побоища, кръв и човешко страдание, децата трябва да се научат да се дистанцират от ужасяващите събития, да разбират причините, които стоят в тяхната основа, и може би да се включат в значими и смислени неща, които са начин да се подобри света, като например дипломация и образование.

Тийнейджъри

Допускайте, че знаят, но не и напълно. Много от информацията, до която имат достъп тийнейджърите, от онлайн източници като социални медии или YouTube, може да е подвеждаща. Все пак е важно да уважавате техните знания и способност да научават нещата самостоятелно, защото това е процес, който искате да насърчите. Все още ще трябва да попълните празнотите, да предложите малко история зад проблема и да споделите това, което знаете.

Карайте ги да говорят.

Годините в гимназията могат да бъдат трудни след като тийнейджърите започнат да отхвърлят идеите на родителите си и започват да се интересуват повече от това, което мислят приятелите им и да развиват собствена гледна точка. Това отдалечаване може да бъде особено трудно, когато се появят травматични събития или когато знаете, че имат достъп до сайтове за възрастни. За да продължите с разговорите, които сте имали докато те са били по-малки, и за да останете близки и свързани – възпрете подтика да четете лекции на децата, като вместо това ги попитайте за тяхното мнение. Окуражавайте ги да си подкрепят идеите с легитимни източници на информация, не просто да повтарят това, което са казали другите. Кажете: „Може невинаги да сме на едно мнение, но ми е интересно да чуя твоето мнение“.

Приемайте източниците им на информация, но им разширявайте хоризонта.

Актуалните теми обикновено са по всички заглавия в медиите, което кара потребителите да кликват, гледат и споделят, особено при тийнейджърите е също толкова вероятно да се натъкват на провокативните теми, истории и герои по телевизията и във филмите – като например учителя по химия на Breaking Bad. Предайте на децата си умението да четат и възприемат критично информацията, независимо дали са в Snapchat, Netflix или сайт за екстремисти. Научете ги да подлагат на въпрос това, което виждат: „Кой е направил това?“, „Защо го направи?“, „Каква е неговата гледна точка?“, „Каква информация не е включена?“  и „Какво биха помислили приятелите ми за това?“ Тези въпроси развиват медийната грамотност и помагат на тийнейджърите да оценяват информация, да мислят отвъд заглавието на клика или забавна картинка и да се вглеждат по-задълбочено в темата

Предлагайте надежда.

Променливите настроения са характерни за тийнейджърските години.  Но излагането на тъжни и потискащи новини, както и на теми като насилие, престъпност и война, чрез социалните медии, видеоигрите и филмите може да накара тийнейджърите да бъдат уморени от света. Не бъдете Pollyanna (бел. ред роман със загавие Рollyanna на ам. автор Елеанор Портър, има и филми по книгата) (тийнейджърите ще го прозрат), но говорете за смислени методи, с които да се допринесе за по-голямо благо в света. Идеята, че може да се направи положително въздействие, възстановява душата и повишава устойчивостта, от която децата ще се нуждаят през целия си живот.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Катерина Бъчварова!