Как да научим детето да използва гърне и тоалетна

Най-често срещаните проблеми при научаването на детето да използва гърне или тоалетна включват:

• страхове и притеснения;
• съпротива да седи върху гърнето/тоалетната;
• отказ да ги използва;
• нежелание да използва тоалетни извън вкъщи;
• инциденти.

Какво можем да направим, за да разрешим тези проблеми?

Ако планираме предварително, можем да предотвратим много от тях. В края на тази статия ви предлагам някои съвети за избягването им. Но първо нека да видим какво може да направите, ако вече имате такъв проблем.

Ето един проверен списък със съвети за справяне с често разпространени проблеми при приучаването към използване на гърне/тоалетна.

1. Решаване на проблеми, свързани с притеснение

Когато децата отказват да оказват съдействие, може да изглежда, че са мързеливи или неразумни. Но много деца страдат от разбираеми притеснения при използването на тоалетна. Понякога това е просто страхът от нещо ново. Гърнето е нещо непознато, такова нещо е и рутината.

Понякога децата имат специфични страхове относно тоалетните.

Те може да се плашат от звуците, които издават тоалетните, или пък от мистериозния начин, по който изчезват отнесените от водата неща. Може да се страхуват да не паднат в тоалетната или пък да се тревожат, че нещо, като например чудовище, дебне вътре. Освен това много деца са имали запек, инфекции на пикочните пътища или други медицински проблеми, които ги карат да асоциират ходенето до тоалетна с болка.

Каквато и да е причината за безпокойството на детето, това да бъде принуждавано насила или бутано в тоалетната, не помага. Никой не иска да бъде насилван по отношение на такава тайнствена процедура! Децата трябва да знаят какво да очакват. Те трябва да се научат, че няма нищо, от което да се страхуват.

Така че ако детето ви показва признаци на притеснение, първата ви работа е да намалите това притеснение.

Преди да направите каквото и да било, уверете се, че детето ви не страда от запек, твърди изпражнения или каквото и да е потенциално болезнено състояние. И дори и да не виждате признаци за някакъв медицински проблем, добре е промените диетата на детето си и приема му на течности. Уверете се, че то пие достатъчно вода и диетата му е богата на фибри.

Тогава отделете време да му помогнете да се научи.

Научете го какво да очаква и му позволете да изследва и задава въпроси. Позволете на детето си да свикне със столчето с гърне, като го оставите на място, където то си играе. Елиминирайте потенциални страхове, като обясните как работят нещата. Например покажете му как работи тоалетната и го уверете, че няма от какво да се страхува.

След като детето ви се поотпусне, направете няколко опита за „седене върху гърнето“, при които детето остава седнало върху гърнето за кратко време.

За първите няколко опита детето може да остане напълно облечено и да поседи върху гърнето само за около 30 секунди. След това го похвалете за това, че е съдействало. След като то започне да свиква с процеса, може да започнете да го оставяте със смъкнати долни дрехи и постепенно да увеличавате сесиите. След като веднъж сте преодолели страховете на детето си, то ще бъде готово за започне да използва тоалетната.

2. Какво да правите, ако децата отказват да седнат

Първо, уверете се, че детето ви има стабилност и равновесие, когато седи. Когато краката на децата са оставени да висят, те не просто се чувстват по-неудобно. По този начина те повече се затрудняват да контролират мускулите си за уриниране. Поради тази причина изследователите съветват, че приучаването към ходене до тоалетна е най-успешно, когато се използва гърне, което е съобразено с ръста на детето. За да използва тоалетната, поставете седалката на детето отгоре и поставете малка табуретка под краката му.

Второ, обмислете психическата готовност на детето си. Има ли още нещо, което то трябва да научи, преди да продължите напред?

Педиатрите, отбелязват, че отказът е знак, че детето не е готово да се научи. Препоръчват за около месец-два да преустановите опитите и след това да опитате отново. Този съвет не е лишен от логика. Да се опитвате да приучите детето да ходи до тоалетна, при положение, че то не иска, е лоша идея. Децата могат да отвърнат, като се опитват да задържат позивите за уриниране или изхождане и по този начин да увеличат риска от развиване на инфекция на уринарния тракт или пък запек. Освен това насилственият подход би увеличил страховете и притесненията на детето, което би създало още повече проблеми.

Но вие не трябва просто да седите и чакате.

Вместо това използвайте времето да запознаете детето си със стъпките, които хората следват, когато трябва да използват тоалетната. Адресирайте всички страхове или притеснения, които детето ви може да има. Четете книги с картинки за процеса и неговите фази и създайте позитивно отношение. Тогава, след като страховете на детето ви понамалеят, можете да започнете да използвате практиките за сядане, споменати в т.1. по-горе. И не оставяйте децата си да седят сами, да скучаят и да няма какво да правят. Осигурете им компания и развлечения.

Махането на памперса – мисия възможна

3. Как да се справим с децата, които отказват да се изхождат

Детето ви няма проблем с това да пишка в гърне или в тоалетна, но отказва да се изхожда. Експертите наричат това „отказ от изхождане в тоалетна“ и според проучванията е свързано със запек и болка при изхождане. Например, в едно изследване, проследяващо 380 американски деца, едно на четири деца е развило такъв отказ и в повечето случаи той е бил предшестван от запек. Освен това, вероятността децата, които често са имали болки при изхождане, да развият подобен синдром, е два пъти по-голяма.

Така че ако трябва да се справяте с отказ от изхождане, би било добре да положите специални грижи за диетата на детето си и приема му на течности, както и да обсъдите проблема с педиатъра си.

Ако улесните процеса по изхождане на детето си, проблемите ви за това да го научите да ходи до тоалетна вероятно скоро ще се разрешат.

В допълнение, има доказателства, че прилагането на окуражващ, оптимистичен подход, може да помогне. В проучване на повече от 400 малки деца, половината от родителите са били инстуктирани да прилагат този подход – да хвалят децата, за това, че са се изходили, и да избягват използването на негативни понятия за изпражненията. Този подход не предотвратил развитието на отказ от изхождане, но съкратил времето,  което по принцип отнема на децата, за да го надраснат. Така че е добра идея да внимавате за начина, по който общувате с детето си, и да избягвате да отправяте послания, че изхождането е нещо срамно или отвратително.

4. Как да преодолеете съпротивата за използване на тоалетна, когато детето е извън вкъщи

Дори и възрастните често не са склонни да използват обществени тоалетни, така че не би трябвало да е трудно да проявим разбиране. Най-простото решение е да използвате преносима детска седалка за тоалетна – такава, която може да бъде поставена върху стандартна тоалетна. Упражнявайте се с нея вкъщи и я носете със себе си, когато пътувате.

5. Проявявайте разбиране към изпускания през деня и подмокряне на леглото

Важно е да бъдете реалисти. Изпусканията са доста често срещани по време на процеса към приучаване! Всъщност, дори и след като сте приключили процеса по приучаване, пак трябва да очаквате, че от време на време ще има нежелани инциденти.

В проучване, проследяващо поведението на американски деца, изследователите са определили приучаването към ходене на тоалетна като завършено, когато родителите са съобщавали за „по-малко от 4 напикавания на седмица и 2 или няколко случая на изхождане на месец“. Това е напредък, но е далеч от това нещата да са перфектни. И колкото е по-малко детето ви, толкова по-трудно ще бъде да се избягват подобни инциденти.

В проучване, проследяващо развитието на приблизително 60 шведски деца, изследователите са открили, че само 31% от 2-годишните деца са можели да усетят кога им се пишка, докато при 3-годишните деца процентът нараства до 79%.

Така че броят на инцидентните изпускания на детето ви ще зависи от неговата възраст, както и от индивидуални фактори на неговото развитие. За да минимизирате подобни инциденти, най-добрият подход е да наблюдавате приема на течности на детето и да добавите към графика му през деня няколко ходения до тоалетна през определено време.

А какво да правим през нощта?

За да остане човек сух през нощта, пикочният мехур трябва да получи хормонален сигнал, за да произвежда по-малко урина. Освен това той трябва да усеща добре сигналите, изпращани от пикочния мехур, и да се събужда, когато е пълен. Малките деца може да имат затруднения в такива случаи, тъй като тези техни способности са все още в процес на развитие през ранното детство. Повечето деца не стигат момента, в който да остават сухи нощем, докато не станат на поне 4-5 години.

Така че това, че малките деца имат нощно напикаване, не означава, че имат проблем с това да се приучат да ходят до тоалетна, а по-скоро, че се намират в такава част от своето развитие.

Намаляването на приема на течности преди лягане може да помогне. Това няма да елиминира напълно нощните напикавания – поне не и докато детето не развие способността да усеща сигналите за уриниране, изпращани от пикочния мехур.

Ако детето ви продължава да има нощни напикавания и на възраст от 5 години, тогава лекарите по-скоро биха го разглеждали като проблем.

Бъдете проактивни: 10 съвета как да предотвратите бъдещи проблеми при приучаването към използване на тоалетна

За да предотвратите бъдещи неприятни изненади и здравословни проблеми, ето някои допълнителни съвети.

1. Активно подготвяйте детето за упражненията за ходене до тоалетна

Както беше споменато по-горе, можете да си спестите доста проблеми, ако планирате отрано.

2. Избягвайте директни сблъсъци. Не насилвайте детето си да седне или пък да го възпирате, когато иска да стане

Детето ви се е държало добре вчера и не се е съпротивлявало, но днес неочаквано отказва да ви послуша и да използва гърнето. Какво трябва да направите? Експертите съветват да не настоявате и да се опитате отново по-късно. Стълкновението може да доведе до още повече проблеми, включително запек, инфекции на пикочните пътища и фобии.

3. Не позволявайте на децата да се чувстват самотни или отегчени

Опитайте се да направите времето, прекарано върху гърнето, в по-забавно, като говорите на детето си, четете му приказки или пък му давате играчки.

4. Не наказвайте и не хокайте детето в случай на изпускане

Когато им се карат или ги наказват, децата са по-склонни да задържат урина и изпражнения, което може да доведе до по-висок риск от развитието на инфекции на пикочните пътища, запек или пък отказ въобще да ползват тоалетна.

5. Избягвайте столчета с гърне с предпазители

Момчетата може да докосват гениталиите си до тях, когато се качват или слизат от столчето. Ако научите сина си да пишка, докато е седнал, покажете му как да го прави така, че урината да отива в гърнето, а не извън него. Ако пък предпочита да стои прав, дайте му кофа, в която да пишка.

6. Предприемете мерки да предотвратите запека

Вече го казахме, но си струва да го повторим: запекът увеличава риска детето да развие проблем с приучаването към ползване на тоалетна. Бъдете сигурни, че детето ви приема достатъчно течности (най-малко четири чаши на ден) и достатъчно фибри. Ако то има хроничен запек, консултирайте се с лекар.

7. Внимавайте със сапунените вани

Сапунът може да причини възпаление на уретрата, което да направи уринирането болезнено. Момичетата са изложени на по-голям риск от развитието на този проблем от момчетата.

8. Не насърчавайте детето да се напъва

Напъването може да причини проблеми с пикочния мехур и сфинктера. Ако детето ви не може да уринира, без да се напъва, консултирайте се за това с педиатъра си.

9. Включете няколко рутинни посещения до тоалетната през деня

Някои педиатри съветват всички ходения до тоалетна да бъдат инициирани от детето, без родителя да ги кара да го правят. Въпреки това обаче, този подход е въпрос на лично предпочитание. Друг възможен подход е детето да има няколко рутинни, редовни посещения до тоалетната, като например веднага след ставане, след храненията и преди лягане. Когато тези посещения станат част от рутината, децата се научават да ги очакват, без да бъдат подтиквани към тях. Тези редовни посещения могат да донесат и някои здравословни ползи, като например предотвратяване на инфекции на пикочните пътища.

10. Помагайте на детето си да се избърсва

Повечето деца не усвояват добре умението да се избърсват, докато не навършат 4 години. Доброто избърсване е особено важно за момичетата. Тъй като женската уретра е по-къса от мъжката, има по-голям риск бактериите да навлязат в нея и да причинят инфекция. Учете момичетата да се избърсват отпред назад.

Ако подозирате, че детето ви има инфекция на пикочните пътища, потърсете незабавно помощ.

Всеки от следните симптоми може да е знак за такава инфекция:

• болезнено уриниране;
• усещане, че трябва да уринират спешно (дори когато има малко или никаква урина);
• неприятна миризма;
• розова урина или кръв в урината.

Инфекциите на пикочните пътища могат до доведат и до проблеми с използването на тоалетна. Но по-важното е, че могат да причинят сериозни здравословни проблеми. Нелекуваните инфекции могат да увредят бъбреците.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Десислава Стаменова!