11 начина да помогнете на детето си да се справи с развода

Не е изненадващо, че разпадането на брака ви се отразява зле на децата ви. Ще ви покажем как да внесете доза успокоение – а не объркване – в тази така или иначе трудна ситуация.
Сцена като тази е до болка позната: 9-годишната дъщеря на Санди нетърпеливо чака до прозореца с опакования си багаж. Но след 20 минути, може би час, става ясно, че баща ѝ няма да се появи – отново. Тя започва да плаче. „Той не е тук, защото не ме обича!“, крещи тя, след това тича в стаята си и затръшва вратата.
„Сърцето ми се къса, като я виждам толкова наранена“, казва Санди. „Не искам да говоря лоши неща за баща ѝ, но и не мога да си обясня действията му. Чувствам се безпомощна, а след това и ядосана. Когато му се противопоставя и тя ни чуе как се караме, това само влошава ситуацията. Нямам представа какво да правя.“
Когато бившият партньор е човек, на когото не може да се разчита, това може да е разочароващо и болезнено както за вас, така и за децата ви. Има обаче и начини, чрез които родителят, който има попечителство над децата, може да ги разочарова. И дори да допринесе за липсата на ангажираност от страна на другия родител. Въпреки че не можете да направите така, че болката на детето просто да изчезне, все пак можете да му помогнете да се справи с различните разочарования, които носи разводът. Ето някои препоръки, които да имате предвид.
1. Покажете ясно, че детето ви е обичано
Когато някой от родителите често отсъства и не се появява, децата започват да си мислят, че по някакъв начин са виновни за това. Те вярват, че ако биха се държали по-забавно или по-добре, то тогава със сигурност родителят би искал да бъде с тях. В резултат на това самочувствието на детето спада рязко. Трябва непрекъснато да уверявате детето си, че липсата на ангажираност от страна на другия родител не означава, че той не го обича. Ако, да речем, бащата на дъщеря ви не се е появил, можете да ѝ кажете: „Дори и възрастните правят големи грешки и понякога нараняват хората, които обичат. Да отмени посещението си в последната минута – въпреки че знае колко важно е то за теб – е грешно. Но това не означава, че не си обичана.“
2. Не захаросвайте ситуацията
Ако измисляте извинения за другия родител, това лишава детето от шанс да изрази себе си. Ако родителят отмени среща поради лоша настинка, но въпреки това през същия този ден е отишъл на работа, е важно да дадете на детето възможност свободно да изрази какво чувства. Позволете на детето си да излее чувствата си, без да критикувате или извинявате отсъстващия родител.
3. Подгответе алтернативно занимание
Ако се случва често бившият ви партньор да не се появява, измислете резервен план за времето, през което детето ви би трябвало да е с него. Дали това ще е някаква игра или друго специално занимание с вас, забавно прекараното време навън със сигурност ще намали потенциалното разочарование на детето. Разберете се колко дълго ще чакате родителя да пристигне или да се обади и ако не го направи, просто продължете с деня си. Може например да кажете: „Нека да почакаме половин час и ако мама не може да дойде, ще тръгнем към мола.“ Ако майката не се появи, покажете на детето си, че сте готови да го изслушате, без да го съдите. „Разбирам, че е тъжно, че мама не дойде навреме, за да те вземе“, и дайте възможност да говори.
4. Окуражавайте детето да общува
Ако детето ви е на 10 или повече години, можете да го окуражавате да говори с другия родител за неговата липса на ангажираност. Възможността да изразяват себе си дава на децата чувство на сила, което им помага да преодолеят до известна степен разочарованието си. Дори и нищо да не се промени, детето ви ще се чувства по-добре, като знае, че все пак е направило нещо, за да подобри ситуацията. Говорете на детето си за възможността да изрази на глас недоволството си, но без да изпада в гняв. То може да каже например: „Липсваш ми“, „Много ме нараняваш, когато отменяш срещите ни“. Или пък „Чувствам се много неудобно, когато майките и бащите на всички други деца присъстват на играта, но не и моите“. Ако не се чувства комфортно да говори за проблема, може да му предложите да напише писмо или имейл.
5. Покажете готовност да променяте графика за посещения
Постоянството е важно, но малко гъвкавост от ваша страна може да увеличи шанса бившият ви партньор да започне да се появява по-често. Ако определени дни или часови интервали неколкократно се пропускат, може да предложите промяна. „Ако вечерите във вторниците не са подходящи, тогава кое време би било по-удобно?“
6. Включвайте и други хора в живота на детето
Опитайте се да включите в живота на детето си и други грижовни възрастни, на които може да се разчита. Членовете на семейството ви и приятелите ви не само че могат да бъдат добри примери за подражание за детето ви. Тяхната подкрепа може да ви разтовари малко от напрежението.
7. Не се карайте пред децата – точка.
Разгорещените спорове, свързани например с пари или пък с липсата на ангажираност от страна на родителя, трябва да се провеждат по телефона, когато децата не са наоколо. Изследване показва, че децата, които най-зле преодоляват развода, са именно тези, които постоянно са свидетели на спорове между родителите.
8. Нека предаването на детето на другия родител да става спокойно
Дори и да не се заяждате открито с бившия ви партньор, децата могат да усетят, когато има напрежение, и на свой ред също да станат неспокойни. Много бащи избягват да посещават децата си просто защото срещата с бившите им партньорки се превръща едва ли не в мъчение. Някои бащи се оплакват, че просто не могат да избегнат конфликта, когато се виждат с бившата си съпруга. Или пък бащата пристига, за да вземе детето си, но то е видимо неспокойно, поради което той предполага, че бившата му жена е говорила на детето лоши неща за него.
И така накрая бащата стига до извода, че е по-добре въобще да не идва. Без значение колко разочаровани и ядосани се чувствате, дръжте се цивилизовано. Ако наистина не можете да се сдържате, тогава би било по-добре, ако бившият ви взема детето от неутрална територия. Например от дома на приятел, от училище, от Макдоналдс. Вие можете да си тръгнете с колата, когато го видите да паркира, за да вземе детето.
9. Казвайте „довиждане“ с усмивка
Когато детето ви отива, за да прекара време с другия родител, покажете ясно, че се радвате, че то ще прекара време с него. Майките несъзнателно могат да накарат детето да се чувства виновно за това, че отива при другия родител. Ако детето вижда, че майка му е разстроена, когато то тръгва, то няма да може да прекара пълноценно времето си с бащата. Дайте на детето си да разбере, че няма нужда да се тревожи за вас. Това също така ще помогне на бившия ви да се чувства по-малко напрегнат, когато идва да взема детето.
10. Изпратете правилното послание, когато детето се прибира вкъщи
Родителите често не са много сигурни какво да кажат на децата си, когато се прибират вкъщи, след като са били в дома на бившия партньор. Не искат да изглеждат така, все едно въобще не се интересуват как са си прекарали децата, но пък и не искат да изглеждат така, все едно правят разследване. За да играят на сигурно, често те просто не казват нищо.
С това мълчание обаче несъзнателно се изпраща към детето послание, че вие не сте щастливи, не одобрявате и не се чувствате комфортно с това, че детето прекарва време с другия родител. Или пък детето започва да се чувства така, все едно ви е предало по някакъв начин заради това, че е било с другия родител. Как е най-добре да се държите при връщането на детето? Дръжте се така, все едно детето ви се е върнало от уикенд, който е прекарало при баба си и дядо си. Демонстрирайте интерес и подкрепа.
11. Позволете на децата да изразяват разочарованието си
Не омаловажавайте болката и тъгата на детето си. Макар и с добри намерения, като казвате на децата утешителни думи като „Така е по-добре“ или пък „Не се тревожи, всичко ще бъде наред“, изпращате посланието, че вие не можете да се справите с нещастието на детето си. Или по-лошо, че то не би трябвало да се чувства по този начин.
Независимо дали детето е разстроено заради развода по принцип или за нещо по-конкретно, например заради това, че родителят отново трябва да работи до късно вечер, гневът и разочарованието са нормални, дори здравословни емоционални реакции. Детето има право да изпитва тези емоции и би трябвало да може да говори за тях открито, без да се притеснява, че родителите му ще се ядосат или разстроят от това. Предложете на детето си утеха и подкрепа, като му покажете, че го разбирате и че неговите чувства имат значение. Тогава детето ви ще бъде свободно да се справи с разочарованието, вместо да го избягва. Това ще му бъде от полза и по-нататък в живота.
Източник. Благодарим за доброволния превод на Десислава Стаменова!





