Разделени родители и детето по средата
Защо настройването срещу другия родител наранява идентичността
Детето носи в себе си и двамата си родители. Когато единият бъде отхвърлен, детето губи част от усещането си за цялост.
Мама и тати се разделят. Как да помогнем на детето да премине през това предизвикателство?
Раздялата почти никога не е неутрално събитие.
Тя идва със загуба, гняв, разочарование и чувство за несправедливост. В този период фокусът често остава върху болката на възрастните и върху опита всеки да се защити емоционално. Детето обаче не стои отстрани. То не е наблюдател на конфликта, а част от него. То живее в напрежението между двама възрастни, които са фундаментални за изграждането на неговата идентичност.
От психологическа гледна точка детето преживява раздялата като разместване на целия си вътрешен свят.
Когато един от родителите бъде обезценяван, критикуван или представян като „лошия“, детето попада в ситуация на вътрешен конфликт. От една страна, иска да бъде лоялно към родителя, с когото живее или който говори по-силно. От друга страна, не може да заличи любовта си към другия. Това напрежение често води до чувство за вина, страх да изрази привързаност и постоянна необходимост да се нагажда към очакванията на възрастните.
Една от най-тежките последици от настройването срещу другия родител е т.нар. конфликт на лоялността.
Детето усеща, че обичта към единия автоматично означава предателство към другия. Това може да доведе до потискане на чувства, до емоционално объркване и до несигурност във взаимоотношенията не само в детството, но и в по-късния живот. Детето се учи, че любовта е условна и че трябва да избира страна, за да бъде прието.
Причината настройването да е толкова разрушително е свързана с начина, по който децата изграждат своето „аз“.
Психологията на развитието ясно показва, че идентичността се формира чрез вътрешно свързване с двамата родители. Детето е комбинация от тях – не само биологично, но и емоционално. Когато единият родител постоянно е представян като грешен, слаб или недостоен, детето несъзнателно започва да отхвърля част от себе си. То може да развие срам, ниско самочувствие или усещане, че и в него има нещо „лошо“, което трябва да бъде скрито.
Зрялото родителство след раздяла не изисква липса на болка или престорено спокойствие.
Изисква ясно разграничение между партньорската връзка и родителската роля. Възможно е двама възрастни да не могат да бъдат заедно, но това не отменя факта, че остават родители на едно и също дете. Уважението към другия родител не е подарък за бившия партньор, а грижа за психичното здраве на детето.
Особено важно е детето да не бъде поставяно в ролята на посредник, утешител или носител на послания между възрастните. Това натоварване е непосилно и води до преждевременно поемане на отговорности, които не са за детската възраст. Детето има нужда от пространство да бъде дете, а не да балансира напрежението между двама възрастни.
Най-здравото и стабилизиращо послание, което едно дете може да чуе след раздяла, е ясно и последователно: че родителите не са заедно, но и двамата го обичат и остават негови родители. Това послание дава право на любов без вина, на връзка без страх и на изграждане на идентичност, която не е разкъсана между две противопоставени части.
Автор: Елеонора Симеонова, педагог, създател на съдържание и лайф коуч с основна мисия да бъде в помощ на родителите да не загубят себе си след появата на детето. Организира, мотивира и помага на настоящи и бъдещи майки и бащи да преоткрият живота си и да не потънат в капана на битовизмите и тревожността. Сертифициран коуч чрез методите на когнитивно-поведенческата терапия и позитивната психология.
Ефектът от развода върху децата: насоки за справяне по възрастови категории
Свързано по етикет
