Защо най-добрият родителски стил на възпитание изобщо не е само един, а много?

Аз съм от онзи тип родители, които ще използват каквото им е необходимо, за да си свършат работата – дали ще е снегорин или хеликоптер, фар или тигър. И съм сигурна, че не съм само аз. – Манди Уейсмен

Спрямо това от колко време сте в ролята на родител, със сигурност сте чули поне няколко пъти няколко от следните термини за описание на родителските стилове на възпитание: “свободно отглеждане“,  стил „хеликоптер“, авторитарен стил, стил „снегорин“ и стил „тигър“… И така списъкът продължава… За всеки стил се смята, че използва различна тактика за отглеждане на дете. Хеликоптерите, например, кръжат на едно място, а снегорините разрушават всякакви предизвикателства по пътя си. Но наистина ли родителите използват само една тактика, когато стане въпрос за отглеждане на деца?

Когато чета статии за различните родителски стилове, не мога да разбера как можем да се водим само по един.

Като родители ние използваме всяко средство, което имаме на разположение, за да се справим. Това е единственият начин да оцелеем. Затова когато стане въпрос за различните родителски стилове, предпочитам да мисля за тях като всеобхватен репертоар от тактики. Възприемам ги като по-скоро като съвместими, отколкото като показателни за даден тип родителство.

За да разбера как този пъзел от различните стилове може да се сглоби, седнах с експерти и открих разнообразни аспекти от няколко популярни родителски стила и припознах себе си в много от тях. Шансът и при вас да се случи същото е много голям.

Доктор Емили Едлин, клиничен психолог в Илинойс, пишещ „Попитай майка си“, рубрика, посветена на съвети за родители, описва „свободното отглеждане“ като „антидот за прекалената загриженост, характерна за родителския стил „хеликоптер“. Тя отбелязва, че „свободното отглеждане позволява на децата да станат независими, уверени и самодостатъчни, което ще им послужи добре по време на тяхното развитие и ще прекарват повече време да опознават света без намесата на родител“.

Философията на родителски стил „Хеликоптер“

Родителството се определя в стил „Хеликоптер“, когато родителя е прекалено погълнат от живота на детето си. Понякога се използва, за да характеризира прекалено честата и понякога дори ненужна кореспонденция на родителите с учители или с ръководители на извънкласни дейности.

Как го използвам аз: Моята версия на този стил не включва толкова месене в училищните работи на детето, колкото прекаленото следене, когато доверието е разклатено. Ключът към това да установите дали вашият родителски стил е именно „Хеликоптер“ е да се консултирате с приятели. На работа имам приятелка, бивша учителка. Преди, когато имах опасения, че съм се отнесла несправедливо с детето, отивах при нея, за да се уверя, че не съм се превърнала в фанатизиран родител, премазващ всичко по пътя си, в стремежите си. Прекаленото прилагате на този родителски стил може да повлияе сериозно на детското самочувствие.

Философията на авторитарния стил

Авторитарният стил включва високи изисквания към детето, които то не може да покрие. Родителският стил „Тигър“ често е обвързана с авторитарния такъв.

Как го използвам аз: Специално този стил е последното нещо, до което бих прибягнала. Ако децата ми са се отпуснали, не са спали достатъчно или демонстрират лошо отношение, единственото, което остава е да не говоря с тях, докато не излязат от това състояние. Когато това стане, те осъзнават, че единственият начин да подобрим отношенията си, е голям жест. Освен извинението (почистване на стаята, оценки или рисунки) те трябва да покажат, че са видели къде грешат и как да се поправят.

Авторитарно родителство: Плюсове и минуси

Философията на привързаността

Привързаният родител се отличава като отзивчив и близък на детето си. Д-р Едлин пояснява, че „отзивчивостта на един родител е начин за заздравяване на доверието между него и детето още от рано като майката или бащата  наистина взимат под внимание всеки сигнал на бебето и го задоволяват с нужните грижи“. Tова, разбира се, не означава всичко да бъде засегнато от този родителски стил; например да обличате себе си и детето в еднакви дрехи или да спите заедно, но ако това Ви помага за ролята на родител, тези стратегии биха допринесли за въпросната отзивчивост.

Как го използвам аз: Никога не съм асоциирала моят родителски подход с философията на привързаността, но това, което аз правех по-специално, е да нося дъщерите си по-често и да ги прегръщам.

Авторитетни родители: Предимства и недостатъци

Философията на толерантното родителство

Така се характеризира родителството, което не налага много правила на децата. Родителите винаги са отзивчиви спрямо нуждите на детето. Един потенциален проблем на този стил е, че нищо не се изисква от детето. Това може да му създаде нереалистична представа за това как се движи светът около него.

Как го използвам аз: Това е нещо, което правим нерядко. Дали това ще е специално отношение, породено от дългата седмица, когато ще се пречупим и ще позволим на детето да остане още половин час или ще им позволим да са шумни допълнително 10 минути преди да си легнат.

Философия на родителски стил „Снегорин“

Известен още като родителски стил „косачка“, той се обвързва с родител, който винаги отстранява пречките от пътя на детето.

Как го използвам аз: При мен e по-скоро като почисен път по време на дрифт. Не измитам всичко по пътя им, но правя така, че да могат все пак да преминат. Ако искат да е по-чист, трябва да се погрижат сами. Пример би бил проблем в училище. Бих отстранила всякакви притеснения. Ще говоря с учителя и ще направя план, за да се справим с математиката или ще се заема с дете, с което не се разбират добре. Но веднъж осигурила ли съм контакта, отговорността да говорят с учителя е вече тяхна.

Угаждащи родители: Плюсовете и минусите

Философията на родителски стил „Фар“

Той е съсредоточен върху това да се осигурява стабилност. Когато за пръв път прочетох термина, помислих, че просто трябва да стоя на верандата, да въртя фенер и евентуално да издавам някакви звуци. Оказва се обаче, че представите ми са били прекалено буквални. Родителски стил „Фар“ предполага родителят да е като фар на брега. По този начин той позволява на детето да изживее живота си като корабни приключения в океана, но той да е винаги там е ролята си на помощник и пътеводител.

Как го използвам аз: Този подход е дългосрочна практика за стабилност. Правим го с вечерните рутини, когато говорим за притесненията от деня, за да може да обсъдим най-добрия вариант за разрешаването им вечерта. Заговарям ги за нещо, което сме обсъждали седмица по-рано, за да ги уверя, че не са останали нечути. Виждам ги от фара и те могат да ме видят.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Маргарита Илиева!

Типове взаимоотношения родители-деца