Типове взаимоотношения родители-деца

Отношенията между родители и деца се отличават помежду си и са различни типове. Тези видове взаимоотношения характеризират връзката на децата както с техните родители, така и с хората, които полагат грижи за тях. Проучванията показват, че има поне четири типа взаимоотношения. Те показват начина, по който децата се държат, както и как възрастните се държат с децата.

Типът взаимоотношения с най-силна степен на привързаност се нарича „сигурни взаимоотношения“. Начина, по който родителят или настойникът отговарят на поведението на детето определя един от четирите вида взаимоотношения. Съответно, това доколко и как детето е привързано към родителите, определя как то се държи с другите, когато родителите не са там.

Сигурни взаимоотношения

Това е най-силният тип връзка родител-дете. При него детето знае, че може да разчита на своя родител или настойник. Знае, че този човек е насреща винаги. Знае какво да очаква.

• При сигурните взаимоотношения детето обикновено умее добре да се занимава и играе с други деца на неговата възраст.
• Понякога плаче, когато майката я няма. Лесно се успокоява, ако приятелски настроен възрастен е при него.
• Когато родителите вземат детето от детска градина или ясла, то е щастливо да ги види.
• Може обаче да има и трудни моменти, когато си тръгва от градината или яслата. Това се случва, ако детето е било разстроено, когато сутринта са го оставили. Не означава, че не се радва на родителите си и това не бива да ни обърква.

Как да изградим сигурни взаимоотношения?

• Възрастните са постоянни във взаимоотношенията си с децата.
• Когато детето заплаче, възрастният откликва. 
• Когато детето е гладно, възрастният го нахранва в рамките на сравнително кратък период.
• Когато детето се страхува, възрастният е там за да се погрижи за него.
• Когато детето е развълнувано, възрастният също е развълнуван.

При този тип взаимоотношения с времето детето се научава, че то може да разчита на точно определени възрастни за да се погрижат за него. Знае, че ако някога му се наложи, там ще има някой, който да му помогне. Като знае това, едно такова дете ще може да научи по-нататък други неща. 

Избягващи взаимоотношения

Това са вид отношения, при които няма сигурност. При тях децата са се научили, че да се разчита на родителите не носи сигурност и поради това те се научават да се грижат сами за себе си.

• Децата от избягващи взаимоотношения може да изглеждат твърде самостоятелни.
• Те не молят за помощ често, но затова пък лесно се отчайват.
• Имат трудности да си играят с техни връстници. Може дори понякога да са агресивни.
• Хапане, удряне, блъскане и писъци са обичайни при всички деца, но за мъниците от този тип отношения тези реакции са по-често срещани.
• Децата не изграждат силна връзка с техните учители в детската градина.
• Не се оплакват, когато родителите ги заведат в училище сутрин и не ги поздравяват, когато вечер дойдат да ги приберат. Знаят, че родителите ще се върнат, но сякаш искат да ги накажат, като ги игнорират.
• Опитват се да се грижат сами за себе си.

Има различни причини защо родителите се държат по този начин. Някои от тях просто не знаят кога тяхното дете или бебе има нужда от нещо. Други смятат, че ако не откликват понякога на нуждите на детето, то ще стане по-самостоятелно. 

Колебливи взаимоотношения

Несигурността е в основата на друг тип взаимоотношения, при които децата се научават, че техните нужди понякога са удовлетворени, но понякога не са. Те забелязват кой тип поведение привлича вниманието на техните родители и го прилагат отново и отново. Винаги търсят това чувство на сигурност, което изпитват в редки моменти.

• Децата често са емоционално нестабилни.
• Държат се като непораснали, т.е. като такива на възраст по-малка от тяхната действителна, и може да изглеждат твърде чувствителни.
• Когато са в предучилищна или ранна училищна възраст и искат вниманието на родителя, може да говорят или действат като бебета.
• Често плачат, лесно се отчайват и обичат да са център на внимание.
• Разстройват се ако хората не им обръщат внимание и им е трудно да правят неща самостоятелно.
• Децата се привързват към всекиго за кратък период от време.
• Много им е трудно да пуснат родителите да си тръгнат сутрин от детската градина или ясла и плачът може да продължи дълго време.

Какъв тип поведение на родителите води до такива взаимоотношения?

• Когато бебето плаче, тези родители понякога го успокояват, понякога не.
• Когато детето е гладно може да получи храна, но е по-вероятно такава да му бъде предложена, когато не е.
• Когато детето се страхува, често не му се обръща внимание или пък твърде много е успокоявано..
• Когато детето е развълнувано, родителят не разбира причината за вълнението или му отговаря по неподходящ начин.

Хаотични взаимоотношения

Този тип взаимоотношения се характеризират с това, че децата не знаят какво да очакват от родителите си. При другите видове връзки децата имат точно определени отношения. Те знаят точно как да получат това, от което имат нужда, дори да не е по най-добрия начин. Това е резултата от факта, че децата се научават да предвиждат как ще реагират техните родители в определени ситуации, независимо дали са положителни или отрицателни. Знаят и че, ако реагират по даден начин това ще доведе до определено поведение и от страна на техните родители. 

• Децата правят неща, които нямат смисъл.
• Понякога тези деца говорят много бързо и им се разбира трудно.
• Малките деца може да забавят крачката си без конкретна причина.
• Повечето от тези деца не разбират чувствата на другарчетата си.
• Когато играят с кукли, децата разиграват сцени, свързани с объркване и плашене.
• Децата са трудни за разбиране. Имат различно държание всеки ден.

Какъв тип поведение от родителите води до такива взаимоотношения?

• Родителите рядко отговарят на нуждите на своето бебе.
• Когато отговорят, то този отговор не е адекватен.
• Обикновено децата са от семейства, в които има определена форма на неглижиране или малтретиране.
• Възможно е също така децата да са от семейства, в които единият или двамата родители страдат от депресия.

Забележка

Децата с различни поведенчески затруднения са предразположени към ниска самооценка. Те често изпитват проблеми в училище, трудно се сприятеляват и изостават в психологическото си развитие спрямо връстниците си. Те по-често са жертва на тормоз или изнудване или те самите изнудват и тормозят. Родителите на деца с такива проблеми преминават през високи нива на стрес и това допълнително ги затрудняват да откликнат на нуждите на детето си и то по позитивен, всеки път еднакъв и подкрепящ начин.

Ако смятате, че виждате дете от последната група взаимоотношения, вероятно сте разтревожени. И има причина за това. В същото време, ако се занимавате с грижа за деца, то проблемите на едно семейство не са част от работа ви. Първо, опитайте да разберете какво се случва в семейството. Понякога, когато семейството преминава през промяна, например, при развод, при смърт на член от семейството или преместване, връзката родител-дете може да пострада за кратък период от време. Обикновено този период трае докато трае и самата ситуация. Ако обаче забележите сигнали за твърде дълго продължаваща криза, можете да помогнете като потърсите подкрепа за това семейство.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Поликсения Панайотова!

Защо най-добрият родителски стил на възпитание изобщо не е само един, а много?