Една мотивираща дума, която ще вдъхнови дете, което казва: „Не мога да го направя!“

Когато тригодишната ми дъщеря се учи как да прави нещо за първи път, тя изплезва езика си и го усвоява. В тези случаи тя определено не приема помощ от мен. Но миналата седмица, каза нещо, което ме хвана неподготвена – и то в неприятния смисъл.

Съпругът ми белеше моркови за вечеря , когато тя се приближи до него с широка усмивка и каза: „Мога ли да го направя?“ Тя никога не е белила нещо преди, затова  майчинското ми сърце изтръпна при мисълта за остра белачка в мъничките ѝ ръце. Ами, ако се подхлъзне и се пореже? Ами ако отреже парче от палеца си? Ами, ако завършим в спешното?! За щастие съпругът ми е далеч по-спокоен от мен, така че каза: „Разбира се“.

Съпругът ми сложи дъщеря ми на масата за закуска с торба моркови и белачката и й даде бърз урок за безопасност при беленето на зеленчуци. Когато тя взе белачката, почувствах прилив на адреналин. Поколебах се и се отдалечих от кухнята не казвайки и дума.

Тя се изплези и се концентрира върху движението на белачката по моркова. Бавно, съсредоточено. Сигурно. Приближих се и отворих уста, за да кажа: „Добре се справяш!“ Но преди да успея да продумам, тя каза нещо, което ме спря.

„Не съм добра в това“, каза тя, пусна белачката и моркова на масата и се натъжи. И аз просто стоях с отворена уста без да мога да продумам. Какво се случи с моята решителна и упорита ученичка? От кога тя омаловажава това, което прави?

Опасността на негавитното говорене при децата

Много родители инстиктивно знаят, че наричайки детето „глупаво“ може да повлияят на неговата представа колко е способно и умно и това да доведе до различно поведение при ученето на нови неща. Но, както се оказва, същият ефект има и когато самото дете се нарича „глупаво“.

Нека да предположим, че си отново в гимназията и си много притеснена за предстоящия тест по химия и си казваш: „Със сигурност ще се проваля, затова защо изобщо да уча?“ По този начин ти се предаваш още преди правенето на теста и решаваш да пропуснеш ученето, което пък би довело, ако наистина се случи, до увеличение на шанса да се провалиш на теста.

Вместо това, представи си, че си казваш: „Притеснена съм за теста, но ученето за него би ме накарало да се чувствам по-уверена.“ Това повишава възможността да учиш и да се справиш добре на теста.

Това явление се нарича „самоизпълняващо се пророчество“. С други думи, когато декларираш нещо подобно на себе си или на друг човек, повлияваш на поведението си, така че да превърнеш в истина това, което си казал.

Когато децата започнат да не вярват в себе си, някои от нещата, които казват:

Аз не съм добър в това. Не мога да го направя, твърде е трудно. Никога няма да се науча да чета.

Тъй като ние обичаме децата си повече от всичко на света, нашата реакция като родител е да ги убедим, че думите им не са верни:

Ти си добър в това! Да, можеш да го направиш! Ще се научиш да четеш. Вярвам в теб!

Но забелязали ли сте, че, когато се опитвате да се борите с неувереността в детето с позитивни думи, това не работи? Научих този урок по трудния начин с моето дете. Отне ми известно време, за да разбера, че когато започна с положителни думи, това всъщност влошава поведението ѝ. Тя сбръчква чело, кръстосва ръце на гърдите си и се отдръпва от мен.

Несъзнателно бях превърнала безсилието ѝ в борба за власт, вместо да засегна сърцевината на проблема.

Ето какво детето ви в действителност казва, когато започне да не вярва в себе си:

Аз съм притеснена. Чувствам се зле, че направих грешка. Страх ме е, че няма да се справя.

Когато отговаряме с позитивни утвърждения, децата ни всъщност чуват:

Не се притеснявай! Не се чувствай зле! Не се страхувай!

Не знам за вас, но, когато изпитвам отрицателни емоции и някои ми каже да не го правя, не го приемам много добре. Което означава, че истинският проблем е, че не спираме да съчувстваме на големите и страшни емоции на нашите деца. В този момент, когато детето ви лесно се разочарова и увереността й се разклати, то не се чувства чуто.

И така, какво можете да направите в момент, когато чуете сладкото ви дете да казва лоши думи за себе си? Кажете една проста дума. Една дума, с която ще се преборите със самоподценяването на детето ви.

Когато детето каже: „Не съм добър в това“ или „не мога да го направя“. Ти кажи „…все още“.

Включвайки тази дума подсилвате увереността на детето чрез изграждане на визия за бъдеще, в което то вече е постигнало съответното нещо. То ще направи избор, който ще му помогне да изживее тази нова „истина“.

Това означава, че думата е толкова важна за детето, колкото и за вас. Защото казвайки „…все още“ ще ви спре от изказване на положителни утвърждения, които просто ще накарат детето ви да задълбае в изобилието от негативно разговори, насочени към него.

За най-добри резултати, когато искате да предадете оптимизъм, решителност и упоритост на детето, ще трябва да използвате думата „все още“, но с допълнителни насоки:

1. „Все още“ – когато чуете детето си да се започва да се самоподценява, скъсете разстоянието между вас, погледнете го в очите и повторете думите им, но добавете „… все още“ в края. В зависимост от това, което те са казали, може да е по-добре да кажете „… все още не“.

2. Съчувствайте – Кажете им, че разбирате тяхното неудовлетворение, като казвате „Виждам, че си разочарован“ или „Изглежда, че си ядосан, че няма да се справиш“ или „Чувстваш се зле, че си направил грешка“ Можете също така да последвате това с въпрос, който да ги накара да говорят за това, което чустват, като „Можеш ли да ми покажеш това, което ти е трудно?“

3. Промяна на гледната точка – сега, задайте на детето си въпрос, с който ангажирате техните умения за решаване на проблеми. Например „Как можете да направиш това по различен начин?“ или „Коя част все още е трудна?“

И всичко, което трябва да запомните, е: „Все още, съчувствие, промяна в гледната точка.

Може ли една дума да спре негативното говорене при децата?

За да сме наясно, не можем с вълшебна пръчка да премахнем изцяло себеомаловажането при децата ни. Но добавянето на „… все още“ е прост и положителен отговор, който може да ви помогне да изтриете отрицателна самооценка на детето в зародиш в пъпката и да го превърнете в положителна мантра за вашето дете.

В този ден моето дете, хвърляйки белачката и моркова,  каза „Не съм добра в това.“ Исках да кажа: „Това е първият път, в който правиш такова нещо! Ще станеш по-добра! Просто продължавай да опитваш!“ Това щеше да доведе до спор между нас.

Вместо това, аз се удържах и просто казах: „…все още.“

Тя ме погледна и аз се преместих напред, за да скъси дистанцията между нас. Коленичейки, за да сме на едно и също ниво, аз казах: „Ти си ядосана, защото учиш нещо ново и това е трудно.“ Тя кимна.

„Ти не се чувстваш уверена в това все още.“  „Да“, каза тя.

Посегнах с една ръка и я разтрих по рамото. „Как можеш да станеш по-добра в това?“ Тя сви рамене, а аз чаках без да продумам.

След няколко секунди очите ѝ светнаха с онази решителност, която познавам и обичам, и тя се изправи на стола си. „Бих могла да използвам нож.“

Очите ми се разшириха и чух как съпругът ми да се подсмихва зад нас в кухнята. Не точно посоката, в която исках нещата да се задвижат. „Можеш. Вярно е.“ Купувам си време. „Но… използването на нож ще отнеме още повече практика, отколкото белачката за зеленчуци. Можеш ли да измислиш нещо друго, което би ти помогнало с белачката? “

Тя наклони глава настрани и помисли. „Можеш ли да ми покажеш отново?“

Усмихнах се и взех белачката. Силата на „все още“.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Катерина Бъчварова!