Детето ми открадна пари от мен. Какво да правя?

Може да имаме много различия относно родителството, но най-вероятно можем да се съгласим, че кражбата и лъжата са против моралните кодове, които сме се надявали да възпитаме. Първичната ни реакция може да бъде да бъдем строги относно крабата и лъжата, но е вероятно да предизвикаме децата ни да повторят действията си. Ако подходим към инцидента от гледна точка на преподавател и се опитаме да разберем ,,защо‘‘, ще покажем на децата ни, че могат да дойдат при нас при дилеми вместо да посягат направо към кражба.

Дори кражбата и лъжата да са напълно грешни, нашия отговор преди всичко зависи от възрастта на детето ни и нивото на развитие.

Малките деца

Родителите често се притесняват за дете, което лъже и какво може да значи това за бъдещето им, но лъжата е нормална за развитието на детето. Децата по-малки от три години дори не разбират абстрактното понятие на лъжата, така че когато две годишно хванато в крачка казва ,,не бях аз‘‘ това дори не се брои за лъжа.

Между три и седем години въпреки че децата започват да разбират разликата между истина и лъжа, те все още ги бъркат. Могат да разказват сложни истории без връзка с реалността, но с това не възнамеряват чрез тези измислени упражнения да ви заблудят. ,,Кражбата‘‘ не се брой като криминално проявление в тази възрастова група след като те тепърва разбират кое на кого е и границите могат да бъдат объркващи.

Ако детето ви е в тази възрастова група, може да бъде проблем ако решат, че нещо което иска струва Х лева и знае къде да ги намери – в портмонето ви!  Изражението по лицето ви и строгото разпитване за лиспсващите пари може да сигнализира, че тази идея ви е разтроила и разбира се ще отрече нещото, което ви е накрало да се ядосате.

При по-малките деца е по-вероятно да се признаят ако им покажете, че не сте ядосани и няма да бъдат наказани. Като например: ,,Парите ми бяха точно там, в портмонето ми докато не излязох от стаята, а сега ги няма. Чудя се какво ли може да е станало?‘‘ Не е нужно да са виновни, за да използвате възможността да обясните, че взимането на пари не е позволено, и да преразгледате важността на това да се казва истината дори когато са сгрешили.

По-големите деца

Въпреки че децата между осем и дванайсет години имат по-добро разбиране, че кражбата и лъжата са грешни, те могат да манипулират с това и все пак да станат почтенни хора. За тази възрастова група тези поведения могат да бъдат част от тестването на границите и експериментирането със социалните правила. Няма нищо криминално в това и служи като още един формиращ момент в нашето постоянно разбиране за правилното и грешното.

Moже да бъде от полза да погленете на кражбата като знак за лошо решаване на проблем вместо морален показател. Може би приятел в училище се надява да има нова играчка и вашето мило дете иска да му я купи … с парите от портфейла ви. Тази гледна точка може да ви помогне да отговорите по-спокойно, знаейки че този вид държание не е знак, че сте се провалили в преподаването на морали, а просто напомняне че вашата текуща работа е да упражнявате уменията за справяне с проблеми.

Ако детето ви е по-голямо, трябва да има по-задълбочена дискусия за това как кражбата и лъжата нараняват другите хора и могат да причинят по-големи проблеми. Те най-вероятно не са се замисляли относно влиянието на техните действия върху другите.

В разговора си, разберете какво е мотивирало детето да вземе пари на първо място и след това да излъже. Може би има нещо по-дълбоко, което причинява такъв тип държание като например натиск от приятел или липса на внимание. Подходящо последствие, което отговаря на това държание, е да върнат обратно парите, които са взели, или да върнат обратно в магазина това, за което са ги изхарчили.

Кога трябва да се притесните

Когато детето ви краде и лъже системно, вместо да опита само веднъж, трябва да се замислите какво става. Има ли и друго притеснително държание? Ако детето има навика да лъже или краде, както и често да влиза в неприятности в училище, да има проблеми при създаването на приятели, или да има затруднения в различните фази на живота, това значи че има по-дълбоки проблеми, които изискват професионална оценка и намеса, преди те да прогресират и да станат дори по-сериозни по време на юношеството.

Още един предупредителен знак е липсата на съжаление за държание, което знаят, че е грешно и вредно. Ако детето продължава с това държание въпреки разговорите ви за това как наранява другите и то не изглежда угризено, това е още един знак за нуждата от професионална намеса.

В обобщение

Понякога можем да забравим, че деца ни са имали много по-малко време на света, за да го разберат с всичките му социални тънкости включени. Шансовете са, че това е още една част от импулсивността на детето (‚‚Виждам пари и ги искам‘‘) или любопитството (‚‚Чудя се какво ли ще стане ако…“), което значи че ще трябва да играете детектив, треньор и родител. Използвайте това като момент, в които да продължите да учите детето какво е правилно и грешно независимо от възрастта.

Източник. Благодарим за доброволния превод на Зори Борисова!