Защо семействата избират споделения сън

“Кое е любимото ти нещо в това да споделяш легло със семейството си?” попитах 6-годишния си син. “Просто това, че сме всички заедно” отговори той. 

Аз се чувствам по същия начин. Заедност – нашата биология се нуждае от нея, нашата психика копнее  за нея и нашите деца се раждат, очаквайки я.

Да, тя е под заплаха в нашата култура, не е ли? Защо? Според мен ние всички, колективно, приоритизираме грешните неща. Независимост. Разделност. “Добро” поведение. Продуктивност. Ценим “правенето” и не оставяне никакво място просто за “съществуването”. 

Поставени сме в среда, в която трябва да удовлетворява другите, да търсим чуждото одобрение, да преследваме високи оценки и “мечтани” кариери, да намерим перфектния партньор и да не се поддаваме на напрежението… или поне, да изглежда така, че не се поддаваме. 

И тогава … влизаме в най-променящата, най-свещената, най-неочакваната връзка на живота в живота ни. Нашите невербални, търсещи споделеност бебета се появяват на света, нуждаещи се от нищо друго, освен от нас. Ние сме грижовни създания, това е заложено в нашите гени и следователно нашите бебета имат нужда да са близо до нас, да бъдат носени, да бъдат вдигани на ръце, да им се откликва, да спят върху нашето тяло, да усещат аромата ни, да ни докосват, да ни виждат, да ни опитват, да ни чуват, ден и нощ. 

Ние не сме подготвени за интензивността на техните нужди. За нуждата им от нашето присъствие. Те ни молят да спрем и ДА БЪДЕМ С ТЯХ в четвъртия триместър. Това ни сварва неподготвени. Защото ние не знаем как да спрем. Идеята ни е чужда. Попадаме в разгара на война между нашите нужди и това, което културата ни очаква от нас. 

Обещана ни е рутина и сън през нощта. Декорирали сме кът за бебето и сме се снабдили с бебефони. Приготвили сме креватчета с най-малките чаршафчета, които някога сме виждали и сме изчели книги, създаващи ни илюзията за контрол. Но нашите бебета не се връзват на този номер. Те имат нужда от нас, не от джаджи, нито от това да бъдат приучавани как да заспиват сами, нито от раздяла, за да се научат на независимост. 

Те имат нужда от заедност. И това е причината, поради която спим съвместно. Защото нуждата от свързаност не се изпарява със залеза на слънцето. Тя не изчезва на някой определен рожден ден, Нуждата от заедност е универсална и въпреки това липсва в нашите културни ценности. 

Тихите спящи моменти циментират нашата свързаност, задълбочават я и допринасят за превръщането на връзката в свещена. Японците наричат това чувство “anshin”, за да опишат това, което те наричат “soine” или споделен сън. “Soine” е изтъкано от конците на традиционния семеен живот. “Anshin” е “усещането на доволство и облекчение или мир в сърцето (не само в тялото)“. Японците вярват, че споделения сън носи anshin както за бебето, така и за родителите.

Да си потопен в това усещане всяка нощ е това, което някои родители наричат “отплата” – моментите, които правят инвестирането, тежкия труд и липсата на сън (които идват с всеки вид нощно родителстване) заслужаващи си. Защото би било лъжа да ви кажа, че споделения сън, особено през ранното детство, е винаги безоблачно. Споделянето на легло означава и да бъдете ритани от детето в 3 часа през нощта. Означава да ви липсва прегръдката на съпруга ви. То е да си повтаряш мантрата, че и това ще мине. И в един момент да осъзнаеш, че отминава твърде скоро. То е и да срещаш препятствия, но въпреки това да не се отказваш. Защото всичко, което има смисъл в живота, обикновено не се постига лесно.

Споделеният сън е много повече от пространството, където се случва. Той е половината от пътешествието ми в родителството и не е за продан на най-високо заложилия. Означава да укротиш страховете на обществото или да се вместиш в западните културни норми. Не е повод за дебат с приятели или членове на семейството, нито с доктора ни, защото не е, по никакъв начин, вид или форма на медицински казус.

За мен, споделения сън винаги е бил една от най-великите благословии на родителството и трябва да се превърне в празник. Въпреки това, когато започнах това пътуване, не знаех какво да очаквам.

И така, споделям историята си, за да осветя пътя на родители с бебета или малки деца, които се чудят какво би било изживяването в близките години. Споделям опита си с надеждата те да изпитат “anshin” по време на нощните родителски грижи. В същото време искам да споделя историите на други родители, за да обхвана по-детайлно това пътешествие. Ето какво ми споделиха някои от тях:

“Спали сме в едно легло и с двете ми деца (сега на 5 и 8 години) и все още го правим в някаква степен. По начало, имахме три големи легла и аз се местех от едно в друго през нощта в зависимост от това къде бях нужна. Често спах с двете деца, а мъжът ми спеше в отделно легло. С времето децата започнаха все повече време да спят сами. Сложихме матрак за къмпинг до леглото ни и през нощта моето 8-годишно дете често идва и спи там. Детето ми, което е на 5, спи в своето легло през повечето нощи и ме вика, ако има нужда от мен. Винаги съм обичала родителството през нощта. Тогава децата ми са най-нежни и гушкащи се. Те нежно се промъкват в леглото и казват меко “Обичам те” или “Искам само теб”. Малките им сънени личица карат сърцето ми да се топи. Не винаги е било лесно и съм имала някои изтощителни нощи. Но не бих го заменила за нищо на света.” 

“Толкова е красиво да наблюдаваш как малкото ти детенце заспива сгушено в леглото ти. На 5 години той все още имитира сучене, докато заспива, само за секунда или две, а това разтапя сърцето ми и ме връща към всички спомени от времето, когато можех да му дам толкова много любов и грижа от тялото си.  Всички тези майки, които се будят на всеки час от ритничета, стават твърде рано, или срещат каквито и да е други предизвикателства – разбирам ви, изтощително е, но съм убедена, че си е заслужавало. Въпреки че мъжът ми и аз се редуваме да спим в другата стая на всеки 2-3 нощи, за да се уверим, че сме добре отпочинали (нашият син е много упорито гушкащ се, да го кажем по-мило), ние и двамата обичаме да спим с него и знаем, че няма да продължи завинаги, за това се опитваме да му се насладим възможно най-много.” 

“Съпругът ми и аз споделяме съня си с нашето 3-годишно дете и с 9- месечното ни бебе от деня, в който са родени. Не знаех нищо за това (дори не знаех, че е опция), докато не родих и не изпитах нуждата да съм близо до тях. Честно казано нямам никакви недостатъци за споделяне. Всички се наспиваме много добре, удобно ни е… то е все едно да обгръщаме бебетата ни с любов и защита, докато спят.”

“Споделеният сън беше единствената опция за нас. Знаех, че искам да го опитаме още преди да се роди синът ми. Много го обичаме! Обичам допълнителното време, което прекарвам с него. Успяхме да поддържаме това обгрижване през нощта докато не стана на 18 месеца, когато вече бях отново бременна и изтощена. Има регресия в съня около това време и се налагаше често да се будим. Помолих таткото да ме замести и той се съгласи. Имахме само няколко нощи на слабо недоволство, от което аз бях шокирана. Бях подготвена да се върна, ако детето още имаше нужда от мен. Но той беше добре. Сега спят заедно с татко си. Аз лягам при тях докато се унесат и после се премествам в моето легло. 

Очаквам втория си син след седмица. Щом се адаптира, ще се присъединим към татко и по-големия в леглото. Не съм сигурна дали проработи толкова добре при нас заради продължителното кърмене. споделянето на съня или бебеносенето. Не знам дали е защото сме чувствителни или имаме добра връзка. Може и просто да сме извадили късмети имаме допълващи се характери. Но знам, че нямам търпение да се върна в голямото легло с моето цяло, уголемено семейство. Да мога да се грижа за двамата си синове, да гледам спящите им личица, да ги утешавам, когато имат нужда и да чувам как дишат.“

“Когато бях бременна с първото си дете си спомням, че казвах, че съм твърде уплашена да спя в едно легло с нея, защото не исках да се завъртя и да я притисна под мен. Исках да взема кошара, която да се допира до леглото, но те бяха твърде скъпи. Все пак взехме такава. След като се роди обаче, не можех да я приспя в нея. Тя не искаше да лежи и в тази пластмасова кутия в болницата. Не можех да я оставя. Усещах я твърде далеч, въпреки че беше точно до мен. Трябваше да я гушкам. Така че, веднага след като се прибрахме у дома, естествено, тя започна да спи при нас в леглото. Взехме голям матрак след месец, за да сме сигурни, че всички имаме място. Сега и двете ми бебета спят при нас. Това много улеснява изпълнението на родителските ми задължения през нощта. Толкова лесно е да вдигна блузата си, да ги накърмя и да заспим отново.  

В допълнение ми дава спокойствие да мога да набюдавам как се издигат и спускат гърдите им и да знам, че са добре, а не да са в друга стая далеч от мен. Това, което ме изненада най-много в споделения сън беше, че разчитам на него толкова, колкото и децата ми. Всички обичаме тази сигурност и удобство. В полубудно състояние наблюдавам как мъжът ми подава пръст на бебето и то го стиска, докато заспи. Не бих заменила това за нищо на света. Обичам да се будя и да слагам ръка върху тях или да галя бузките им, докато спят.”

“Винаги съм имала толкова много “Аз никога няма да” идеи относно отглеждането на дете. Споделеният сън беше една от тях. След като се прибрах от родилното, синът ми и аз имахме трудности с кърменето и спането. Той заспиваше за кратки 5-минутни интервали в леглото си или за 3-часови, ако го държах. Не можех да продължавам да оцелявам с количеството сън, което (не) получавах, така че го сложих при мен в леглото. Той спа толкова добре! Не знам дали споделения сън води до по-добри взаимоотношения, но това беше първият път, в който майчинството ме направи по-смирена и ми даде една различна перспектива. Сега съм различен родител от този, който винаги съм си представяла, че ще съм, но се чувствам повече в тон с нуждите на детето ми. “

“За мен, споделянето на легло просто идва отвътре и прави всичко по-лесно. Всеки спи повече и кърменето става по-лесно. Прави родителството през нощта по-лесно, тъй като ми е много трудно да заспя отново, ако стана от леглото през нощта, докато при споделения сън мога да подремвам, докато кърмя. Обичам бебето ми да е близо до мен, чувствам се спокойна и сигурна.”

“Не споделях легло с първото ми дете докато не стана на 5 месеца. Тя е родена във Великобритания, където хората се мръщят на тази идея и като майка за първи път, прецених, че да не спиш в едно легло с детето си е солиден съвет, базиран на сериозни проучвания. Бях късметлийка, че първото ми бебе спеше добре, но първите няколко седмици бяха много тежки, заради кърменето и нуждата да ставам и лягам по няколко пъти. Поглеждайки назад, малко ме е яд, че ме лишиха от изживяването и ползите от споделения сън, особено предвид, че и двамата с мъжа ми сме непушачи, не взимаме лекарста и не пиехме алкохол през тези месеци. Ако ни бяха посъветвали как е безопасно да споделяме леглото с бебето, щеше да е по-добре. Когато бебето ми стана на 5 месеца, бяхме на почивка в Испания и беше твърде горещо дори да я гушкам, за това започнах да кърмя в легнала поза и така започнахме да споделяме леглото. Това тотално промени играта! Когато се върнахме у дома я оставях в нейнато кошарка да заспи, но когато се събудеше през нощта, идваше при мен. Когато се роди второто ни бебе преди 7 месеца, взехме кошарка, която се допира до леглото, но през повечето време спеше при нас. Дори факта, че спи много по-неспокойно от първото ми дете, не промени това, че аз спях много по-добре през най-трудните първи седмици.”

“Като майка за първи път знаех, че детето ми ще спи в друго легло и в собствена стая при първа възможност. Знаех, че всички бебета плачат много, докато свикнат и спрат да са толкова нуждаещи се от родителите. Съдех всички родители, които спят в едно легло с децата си и мислех, че те отглеждат малки чудовища. Всичко това се промени в момента, в който се роди синът ми. Споделям леглото си с него от ден първи, и не съжалявам. През първата година ми идваха толкова много идеи как да опитам и накарам сина ми да заспива сам и в своето легло. Изпитвах напражение от социалните норми и от семейната среда, които твърдяха, че синът ми трябва да е независим и да не разчита на мен толкова много. Аз просто следвах това, което той ми подсказва, без да го осъзнавам и след като го разбрах, стана 10 пъти по-лесно. Като кърмеща майка, споделеният сън направи родителстването ми по-лесно като цяло. Не бях лишена от сън, защото можех да кърмя в леглото и да заспим отново заедно с детето. Това ме накара да спра и да оценя колко мъничък е той през деня, когато спи отделно. В началото бях напрегната, защото къщата ми беше хаос. Но малкото ангелче се нуждаеше от мен и аз знаех, че това няма да трае вечно. Сега имам специална връзка със сина си, която не бих заменила за нищо на света. Той знае, че когато и да се събуди през денонощието, аз съм там да го обичам и утешавам. Събуждам се до един щастлив почти 3-годишен син и денят ми започва перфектно. Не бързам да го местя от леглото ми. Той ще ми каже, когато дойде времето. Това ще е неговата промяна, когато е готов. Ще ремонтираме стаята така, както той иска и той ще се вълнува за нея. Силно вярвам, че децата се нуждаят от това чувство на сигурност, безопасност и емоционалност. Според мен споделения сън има много общо с това. Ние не спираме да сме родители през нощта. Понякога е трудно. Може да стане потискащо да нямаш собствено пространство. Но знаейки, че това е нещо, от което синът ми се нуждае, е достатъчно добра причина за мен.“

“Никой не те предупреждава за втората нощ, особено ако си изписан по-рано от болницата. Така че, когато накърмих моето новородено и го сложих в кошарата му си мислех – “това е чудесно, ето това прави всяка майка”. Но нямах идея, че 20 минути по-късно вече ще е до мен в леглото и това ще продължи всяка вечер през следващите 3 години. Обичам това усещане! Усещам го толкова естествено. Обичам да се гушкаме през нощта. Обичам да мога да го успокоя и приспя без да будим никой – просто да се завъртя, да ми предложа гърда и да заспим отново. Аз лично не бих променила нищо, защото така съм много по-отпочинала, отколкото ако се налагаше да ставам и да ходя от стая в стая по няколко пъти на нощ. Синът ми и аз имаме невероятно близка връзка и мисля, че кърменето на поискване и споделения сън изиграха сериозна роля в изграждането й. Знам, че той е уверен, че може да разчита на мен, каквото и да става в живота му, по което и да е време на денонощието.”

Източник. Благодарим за доброволния превод на Ася Ценова!

Повече по темата ще научиш от Наръчник за съня на бебето и детето.